Едва ли има друго място, което да е толкова популярно за планинско колоездене, колкото курорта Уислър в Канада - сниман в безброй филми, домакин на един от най-големите фестивали, Crankworx, част от който е и ендуро състезанието, на което е посветен този репортаж. И едва ли има друго еднодневно ендуро състезание, което да е толкова брутално и тежко, винаги непредвидимо и напрегнато до последния момент. Неведнъж се е случвало един или друг състезател да направи дебют на върха на подиума именно тук, в Канада, защото етапите и трасетата са такива, че никой не е застрахован от падане или технически проблем, или дори от умора...

300 участници, пет специални етапа и нещата при мъжете отново се решаваха в последния етап, където всяка секунда имаше значение. След като в няколко състезания до момента Мартин Мейс (GT Factory Racing) завършваше втори, в Уислър той най-сетне постигна победата, затвърждавайки се като основен конкурент на Сам Хил (Team Chain Reaction Cycles Mavic), който остана втори. С третото си място Еди Мастърс също се очертава като един от най-силните състезатели през този сезон.

Впрочем най-сериозен отпор на Мейс в Уислър даде не Хил, а друг ендуро шампион - Ричи Рууд. След първите три етапа белгиецът имаше само половин секунда преднина, като преди последния успя да я увеличи до 1.5 секунди - абсолютно незначителна разлика на фона на 20 минутното спускане, което предстоеше. За жалост спукана гума извади Рууд от челното класиране още в началото на този брутален етап, но Мейс не знаеше това, докато караше към втората си победа в EWS.

При жените надпреварата е далеч по-предвидима. Сесил Раванел (Commencal Vallnord Enduro Racing) спечели и петте етапа, демонстрирайки за пореден път сила и умения по техничните пътеки. Изабеу Кордурие (Intense-Mavic Collective) остана втора и едва за третото място се разрази по-сериозна битка, спечелена този път от Нога Корем (GT Factory Racing).

Реклама

Във временното класиране Сам Хил запазва комфортна преднина от над 500 т., а с победата си Мартин Мейс излезе на втора позиция.

Подробен видеорепортаж можете да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=e0BTVBvD4g0.

Второто място не бе разочароващо за Сам Хил, тъй като Уислър не е място за поемане на твърде много рискове, а това класиране запазва напълно предимството му във временното класиране.

Еди Мастърс също има всички основания да е щастлив от поредния си подиум в Световните ендуро серии.

Джаред Грейвс се завърна в предните редици със седмо място.

Нога Корем се постара максимално, за да се качи на подиума в Уислър.

През 2017 г. Джес Меламед постигна тук първата си победа, но за съжаление този път не бе в състояние да се бори за първото място. Контузията обаче не пречеше по никакъв начин на усмивката му.

Йоан Барели е популярен навсякъде, но в Уислър се радва на особена почит от публиката.

Photos: Kate Ball, http://www.enduroworldseries.com/