На 9-10 юни във Франция се проведе втория кръг от СК в дисциплината спускане. Ще си спестя обичайния "репортаж", базиран на зяпане във Freecaster.tv и писания в чуждестранните медии, защото този път имаме нещо по-добро - разказ от първа ръка, подготвен за МТБ-БГ от Иван Георгиев, известен още (сред българските спускачи) като Иван Старозагореца. Преди да ви оставя в негови "ръце", все пак ще отбележа в телеграфен стил първите пет места при мъжете и жените:

1. Стив Пийт (Великобритания, Santa Cruz Syndicate)
2. Сам Хил (Австралия, Specialized)
3. Мик Хана (Австралия, GT)
4. Брендън Феърклоф (Великобритания, Specialized)
5. Джий Атертън (Великобритания, Animal Commencal)

С победата си Пийти не само излезе начело в класирането, но и достигна рекорда на Никола Вуйо - 16 първи места в кръгове от СК по спускане. Сега му трябва само още едно такова класиране...

При жените подреждането на финала е: 

1. Сабрина Жоние (Франция, Maxxis - Rocky Mountain)
2. Трейси Моузли (Великобритания, Trek)
3. Мириам Никол (Франция)
4. Мио Суемаса (Япония)
5. Емелин Раго (Франция, Suspension Center)

Във временното класиране все още води Моузли (460 т.), но Жоние е на 68 т. от нея. 

А сега да видим какво има да ни разкаже Иван...

Неделя, 5:30 сутринта, кани се да вали дъжд. Три часа по-късно си вали, а ние пресичаме френската граница. Четири часа по-късно група от четирима колоездачи навлизаме в планината - без колела. Пътят се състои на места само от кръпки, бусът се промушва измежду тесните завои, тук-таме се виждат крави. Изведнъж някой възкликва "Ето я!" и сочи отсрещния склон. И наистина - там някъде в нищото се е струпал народ и нещо става. Ла Брес - за някои така се казва вторият кръг от Световната купа по спускане за 2009 г., за други това е просто едно скромно селце някъде във Франция. 

При пристигането ни, за наше учудване, се оказа, че всичко е сухо. Трасето беше стръмно, но учудващо лесно за каране. Липсваха особено трудни пасажи, но пък беше разчупено и зрелищно. Французите се бяха постарали. Гора на практика нямаше и зяпачите имаха изключително добра видимост. Участъците около телевизионните камери бяха така заградени, че зрителите пред телевизорите да могат да проследят възможно най-много от надпреварата. Установявам за пореден път, че французите, в сравнение с други народи, имат съвсем различно отношение към т.нар. fun-sports (спортове за забавление). Никога не ми се е случвало да не мога да намеря място за зяпане. Трасето буквално беше препълнено с наблюдатели, които бяха наредени на интересните места в 6-7 редици. Хората от задните редове се повдигаха на пръсти, а в предните биваха пропускани децата. Домакини, чичковци на възраст, хора, очевидно нямащи нищо общо с подобен вид каране във всекидневния си живот, бяха платили, за да гледат надпреварата. По данни на организаторите е имало около 20 000 посетители. При преминаването особено на френски състезатели редиците буквално избухваха. Толкова много добро настроение отдавна не бях виждал. 

Към края на състезанието започна да ръми, камъните и тревата се понамокриха. Голяма част от трасето обаче се състоеше от рохкава пръст, така че осезаема разлика в карането не се забеляза. Човек познава най-добрите състезатели в кръговете от СК от филми и снимки - на живо да ги види е нещо съвсем друго! Точността, скоростта и невъзможността на линиите, които те карат, са потресаващи! 

Сам Хил минава като по релси и прави добро каране. При спускането на Стив Пийт публиката разбира, че ще има ново, по-добро време и се развиква "катоза световно". Изглежда няма противоречие между неща като "баща с 2 деца" и "добра форма". Стив Пийт заслужено става първи. Лично на мен ми направиха изключително добро впечатление с карането си Мик Хана и Брендън Феърклоф - изглежда не само са в добра форма, а и в добро настроение. 

Дъждовни поздрави от Южна Германия! 

Иван Старозагореца :-)