Ако попаднете в малкото магазинче на ул. "Венера" №3 в квартал Гео Милев случайно, и ако там не са изложени 3-4 по-специални велосипеда, лесно ще си помислите, че става дума за поредния квартален търговски обект с няколко евтини байка и части за тях, със скромна работилница и нищо, което да грабне погледа на запалените веломаниаци. И наистина, за момента търговският обект Mr.Freehand е просто малък дюкян за велосипеди, но такъв, в който можете да видите ето това:

И ако все още се чудите дали заглавието е истинско, дали не е подвеждащо, дали не става дума за поредните рамки от Далечния Изток, сглобени и брандирани в България, то нека ви кажа, че всичко на снимките е правено изцяло тук, изцяло на ръка и само компонентите (при това не всички!) са произведени в чужбина. Рамката обаче, както и интегрираните кормило и лапа, както и обтегача за веригата и други детайли - всички тези неща са измайсторени в България от ръката на Светльо Костов, един от двамата съдружници в магазинчето.

Другият съдружник се казва Аспарух Дойчинов и също си пада по интересни разработки, само че с малко по-различни материали. Колелото на следващата снимка е направено от бамбук (всъщност бамбук + карбон, ако трябва да сме точни):

Ама как? Не е ли сложно? Не е ли скъпо? И т.н. - все въпроси, които нахлуват в главите ни при подобна новина. И да, и не - това, което изглежда сложно за едни, може да е лесна работа за други, ако цял живот са се занимавали с такива, че и с по-сложни и натоварени конструкции. Именно такава е биографията на Светльо Костов.

Дълги години той е живял в САЩ, където е заминал още в студентските си години. Две години е работил във фирма, която се е занимавала с производство и тунинговане на спортни автомобили, където е научил в самата практика страшно много за двигатели, каросерия, материали, конструкции, натоварвания и то в наистина екстремни граници. След това основното му професионално занятие е боядисването на автомобили, но хобито му остава тунинговането на коли, мотоциклети и майсторенето на какво ли не в гаража след работа. Мнозина от вас са гледали предавания за подобни ентусиасти и цели екипи от тях, които преправят до неузнаваемост стари (а и нови) автомобили, правейки ги уникални, мощни и надеждни. Между другото, навремето Светльо дори е бил поканен за участие в подобно ТВ предаване, но по свои си причини е отказал. Един от автомобилите, в чиято разработка е участвал, Viking Twin Turbo, е бил 6 години поред най-мощната кола в света, преди да се появи Бугати Вейрон. За жалост обаче в интернет не успях да намеря данни за нея, изглежда е било твърде отдавна и не много известно като разработка... Смелите му идеи стигат дотам, че с негов приятел в САЩ започват да строят дори самолет в клас ултра-лек, но за жалост този проект не бил завършен.

В САЩ всичко това е възможно. У нас... не съвсем!

Светльо се прибира в България през 2007 г. с идеята да пренесе опита си и да прави поръчкови и тунинговани автомобили. Доста бързо обаче разбира, че във вида, в който си го представя и е свикнал да го прави, в България подобно занятие е невъзможно поради законодателството, което изобщо не урежда подобни случаи. Не е имало начин такива автомобили да бъдат узаконени и да се ползват нормално, така че Светльо обръща поглед към велосипедите, за които няма подобни ограничения. Досега е направил няколко карбонови велосипеда, изцяло за себе си, изцяло като хоби, но вече е назрял моментът да предложи и на други да се възползват от уменията му, поради което заедно с Аспарух  създава този дюкян.

"Това е най-новият велосипед, завърших го преди 1-2 години, макар че и за него проектът е още от 2007 г.", разказва ми Светльо за "оранжевия", който на мен ми харесва най-много. Проектът и изработката са изцяло негови, рамката е от въглеродни нишки, но тя не е единственото негово творение по този спортен градски байк. Други ръчно изработени и измислени от самия него детайли са:

Интегрирани кормило и лапа, също от въглеродни нишки.

Дистанционна карбонова втулка под лапата с тегло 2.5 грама и водач за бронята, също толкова лек.

Водач за веригата.

Елипсовиден преден венец за елиминиране на мъртвите точки при педалиране.

"Това са велосипеди, които са правени от мен и специално за мен. Така че е нормално не на всеки да му харесат, на някого може изобщо да не му харесат, на друг може изобщо да не са му по мярка", обяснява Светльо. Точно затова в дейността си той ще се опита да набляга именно на велосипедите, направени изцяло по поръчка и мярка на клиента - специална и уникална услуга, която няма как да си купите със сериен велосипед.

Като илюстрация на думите му, вижте и друг карбонов велосипед, направен през 2007 г., откогато се кара редовно и без почивка:

На мен лично като външен вид не ми допадна, но Светльо каза, че са идвали хора, които именно него са харесали най-много. Така че наистина всичко е субективно - хубавото е, че технологиите в наши дни позволяват многообразие от форми и точно такъв ще е подходът на Mr. Freehand.

Както се вижда, Светльо е почитател на вътрешните скорости.

Третият велосипед в първия момент може да предизвика скептицизъм заради евтината вилка и компоненти, а и заради доста причудливата рамка. Трябва обаче да знаете за него, че е изработен специално като реплика на болид Ферари от Формула 1, включително някои детайли в него наподобяват такива от състезателния автомобил - например задната част, която е оформена като спойлер. Дори това, че височината на седалката (по-точно е да се каже на мястото за сядане) не е регулируема, също е направено по аналогия с болидите, при които този детайл се оразмерява изцяло по пилота, който ще управлява автомобила.

Не само, че има какво интересно да се види в този дюкян, още по-интересно е, когато има кой да ви разкаже историята на тези (смело мога да кажа) уникални продукти, защото те не са създадени самоцелно, нито са плод на любителски труд и творчество. Така например овалните форми и извивки, които могат да се видят на много места (например цялата черна рамка), не са само въпрос на дизайн, но и на конструкция - посоката и непрекъснатостта на въглеродните нишки в плата, т.е. ориентацията на отделните пластове и комбинирането им са много важни за разпределяне и носене на натоварванията. Тук обаче навлизаме в материя, която за мен е дотолкова сложна, че въпреки обясненията от страна на Светльо, няма да мога да пресъздам достатъчно коректно.

Все пак ето няколко думи за материалите и изработката. Използва се само сертифициран карбонов плат, което гарантира качеството му. При първото ми посещение в магазинчето Аспарух ми показа две мостри от карбонов плат - едната италианска, другата китайска. По спецификация те трябваше да са с еднакви параметри, но на практика китайската беше много "по-раздърпана" и по краищата срязаните нишки стояха като разбридани, докато при италианската плетката бе много по-стегната, краищата бяха гладки и видимо качеството беше по-високо. Цената също, цели три пъти. С това не искам да внушавам, че всички китайски материали са калпави, просто там е по-лесно да попаднеш на продукт/суровина, които не отговарят на спецификацията си. При сертифицирания карбонов плат това е невъзможно. Всъщност какво означава сертифициран? Казано най-просто, означава, че конкретният материал е одобрен за използване в специфични индустрии с много високи изисквания, като типичен пример за такава е самолетостроенето. Може би сте срещали на английски в рекламни материали израза "aircraft grade" за определени материали - ако е коректно употребен, това означава, че не просто общият материал (сплав, композит или друго) е подходящ за тази индустрия, а че конкретният е сертифициран (въз основа на съответни проби и качествен контрол) за употреба в нея. Точно такъв е случаят с карбоновите платове, използвани от Mr. Freehand.

Както знаете, карбоновият плат сам по себе си не е достатъчен - той трябва да бъде слепен в няколко пласта чрез специални смоли. Светльо използва за целта единствено американски епоксидни смоли, които имат важна структурна роля при направата на детайлите от въглеродни нишки. Те също са сертифицирани за специална употреба, а втвърдителите за тях се изработват изцяло по негова поръчка от химик, тъй като по този начин могат да се постигнат различни качества на смолата - повече или по-малко еластичност, пластичност и т.н. Смолите са също толкова важни, колкото самият карбонов плат, и по това рамките на Светльо се отличават от много серийни велосипеди, при които широко се използват полиестерни смоли. При тях са възможни проблеми, свойствата им не са толкова добри, както на епоксидните, и за да се презастраховат, производителите на такива продукти слагат повече смола и повече пластове карбонов плат, което пък пречи да се постигнат оптимални тегло и здравина. Чудите се защо се прибягва до полиестерни смоли, ако епоксидните са по-добри? Заради времето и заради цената. Времето е пари и повече произведена продукция, а епоксидните смоли съхнат значително по-бавно от полиестерните и удължават производствения процес. На всичкото отгоре са и по-скъпи, и то не малко.

Боята и покритието също са правени на ръка, не забравяйте, че това е било професия за Светльо в САЩ. Използват се най-качествени автобои и лакове - трайни, здрави и устойчиви.

А колко би струвал един български карбонов велосипед? "Всички ме питат това", признава Светльо, а истината е, че не само точен, но дори и приблизителен отговор не може да се даде. При едни и същи материали, ако се правят няколко еднакви рамки чрез калъп е едно (при такава технология направата на една рамка би била около седмица), а ако се прави изцяло поръчков велосипед, при който водещи да са индивидуалната ергономия и геометрия, уникалният външен вид и т.н., чисто технологично процесът може да продължи два месеца и да доведе до няколко пъти по-висока цена. Затова всякакво обобщение би било неприемливо на този етап.

Всъщност, ако се появи интерес към серийно производството на карбонова рамка от страна на Mr. Freehand, бързо ще стане ясна и цената, но пак повтарям, това е само една от възможните насоки за развитие. Другата, която е наистина рядка възможност, поне в България, е да си поръчате изцяло индивидуален карбонов велосипед, от първия до последния детайл по рамката, както се казва. Между другото, двамата съдружници си търсят и спонсори, които биха желали да подпомогнат някакъв сериен проект срещу популяризиране на името им върху самите продукти.

Сред нещата, над които работи Светльо в момента, е и карбонов велосипед за спускане - даже бил почти готов, тъй като го изпипва вече четвърта година, но има още няколко неща за довършване, преди да бъде показан. Нямам търпение да го видя..

Интересно ли ви беше? Светльо и Аспарух са обикновени хора, приятни и възпитани, така че винаги сте добре дошли в дюкяна им, където можете да си поприказвате с тях и да научите много неща от първа ръка. Ако имате въпроси конкретно към някой от тях, проверете предварително по телефона кога можете да го откриете в магазина, отидете и питайте, поговорете...

Магазин Mr. Freehand се намира в София, кв. Гео Милев, ул. "Венера" №3 (съвсем близо до кръстовището на ул. "Гео Милев" с ул. "Николай Коперник", под зала "Фестивална").
Телефоните, на които можете да се обадите, са 0877 302333 и 0887 352556.

Коментари

mirelay

0

 

 

Страхотно!

Петък 09 Май 2014, 22:39

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар