През пролетта на 2016 г. получихме от Ram Bikes (Уан АД) за тестване два нови модела гуми на Maxxis. Единият носи индианското име Tomahawk (томахавка) и впечатленията ни за него ще прочетете в следващите редове.

От Tomahawk получихме два броя, което даде възможност за пробването им в най-различни комбинации - като предна гума на ХС велосипеди; като задна гума при ендуро/АМ велосипеди; за кратко дори като комплект от две гуми; като безкамерна или с вътрешна гума. Редно е в тази насока да кажа, че Maxxis описват гумата като АМ/ендуро модел, което си личи и от конструкцията, която е с голям балон (показанията на шублера съвпаднаха изцяло с посоченото от производителя), сгъваеми бордове, подсилени стени (EXO), подготвена за ползване като безкамерна (TR) и с трикомпонентен протектор 3C MaxxTerra, при който страничните грайфери са най-меки, централните са малко по-твърди, а основата е от най-твърда каучукова смес.

Безспорно най-интересното в тази нова гума е шарката. Не може да се отрече, че тя е оригинална и различаваща се. В унисон с името, страничните грайфери са оформени като остриета на индианска томахавка - стабилни, широки и добре заострени. Централните и междинни бутони също са в подобен стил, но с по-малки размери, разположени по логичен начин, така че да осигуряват централна линия за спиране (редуваща единични и двойни бутони) и междинна линия за преход при завиване (изградена само от единични бутони). Всички те са скосени в предната част за по-ниско съпротивление при търкаляне.

Според описанието на производителя Tomahawk е гума, която се справя отлично във всякакви условия. Това е твърдение, което поставя пред нея много сериозни изисквания, които аз лично смекчих малко, когато видях гумата на живо, защото въпреки агресивната шарка с множество отри ръбове, височината на грайферите бе по-малка, отколкото очаквах, и това ме предразположи да ползвам гумата предимно като задна. Скоро след първите проби от моя страна едната бройка отиде при друг карач-изпитател, който също я монтира отзад.

Аз все пак я покарах доста и като предна, макар предимно с твърдаци, търсейки добър баланс между сцепление и добро търкаляне. В тази роля Tomahawk се справи чудесно, като единствената ѝ нехарактерна черта беше теглото - далеч от представите за ХС гума, каквато моделът и не претендира да е. Въпреки това си позволявам да я препоръчам на ХС любители, които търсят предна гума с голям балон и добро газене, с бърза шарка, но и с добро спиране и завиване, особено на твърди и добре утъпкани настилки.

Именно тези проби с ХС велосипеди ми помогнаха бързо да се ориентира за възможностите на Tomahawk на различни терени. Логично, гумата се справя най-добре на твърди, сухи почви, на скали, асфалт, паваж и всякакви подобни настилки. Ниските грайфери осигуряват добро търкаляне, отсечените им задни ръбове спират много добре в описаните условия, а широките, стабилни и меки странични грайфери са отлична опора в завоите. Мога да разширя описаното поведение и до мокри, но утъпкани/твърди терени - по-меките каучукови смеси увеличават (в разумни граници) сцеплението върху влажни камъни и корени, а плиткият протектор не задържа излишна кал. Нещата обаче се променят, когато човек нагази в рохкави, меки почви, в по-дълбок чакъл или в кал. Тогава Tomahawk гази все така увурено и дори спира добре (макар и не толкова авторитетно, колкото някоя по-агресивна АМ/ендуро гума), но при завой започва да изпуска сцеплението, защото на широките и стабилни странични грайфери им липсва височина, за да се врежат добре в по-дълбоките слоеве на почвата. Прагът на сцеплението е предвидим, гумата не изпуска от един път, по-скоро приплъзва, но това не ми попречи да регистрирам и едно падане, търсейки границите на сцеплението ѝ.

Заради всичко това мога да си представя Tomahawk като предна гума на велосипед с ХС насоченост, но за АМ/ендуро велосипед тя по-скоро би имала ограничено приложение върху предното колело. Ако сте от хората, които са склонни често да сменят гумите си според условията, тогава Tomahawk определено е добър избор за много от трасетата в байкпарковете и за много пътеки през лятото, но аз лично отпред предпочитам по-агресивна гума, с по-високи грайфери, за да разчитам на максимално сцепление във всякакви условия и по всяко време на годината.

Така стигаме до по-естественото (поне за мен) приложение на този нов модел - като задна гума на АМ/ендуро велосипед. И аз, и другият карач изпитател я карахме най-вече в тази конфигурация. Мнозина може да приемат като разхищение ползването на 3С гума отзад, но в интерес на истината засега не виждам никакво съществено износване на грайферите - нека припомня, че централните грайфери все пак не са от най-меката смес, а страничните реално не участват във всички километри, които навърта велосипедът, а само в завоите и страничните наклони.

Основното предимство на Tomahawk - доброто търкаляне - се разгръща изцяло, когато е монтирана на задното колело. Гумата осигурява добро сцепление при изкачване по всякакви терени, включително и мокри, а описаното по-горе поведение при спускане и завиване се проявява и като задна, но вече със съвсем друг ефект върху карането. Иначе казано, на твърди и утъпкани настилки гумата е все така добра, на по-меки и рохкави може да приплъзва по-лесно при спиране и завиване, но изцяло в границите на очакваното и предвидимото, което по-опитните карачи могат дори да обърнат в своя полза.

Реклама

Усредненото тегло на двете гуми Tomahawk е 835 грама (разликата между тях е около 10 грама) - напълно нормално за 27.5 гуми с балон 2.3 и подсилена конструкция, но ми се иска да беше малко по-ниско, особено сравнявайки ги и с други подобни модели на пазара. Според мен част от него се дължи на страничните грайфери, които са бая широки, но пък точно това придава допълнителна стабилност в завой върху твърди терени.

За да не стане недоразумение: на двете снимки гумите са измерени заедно с опаковката, затова на третата снимка е показано и нейното тегло. Вадим от стойността на гумите тази на опаковката, и получаваме реалното тегло.

Както казах, възполвахме се и от възможността за превръщане на гумите в безкамерни. Вторият карач-изпитател караше Tomahawk-а по този начин от самото начало, но едно приземяване на скорост върху остри камъни (след скок) доведе до скоропостижен край на неговата гума - уви, защитата EXO също си има граници и когато скоростта върху груби терени се увеличи, рискът за гумата също се повишава, особено ако се кара с по-ниско налягане. Аз засега нямам проблеми с моята - карах я основно с вътрешна гума, но малко преди написването на ревюто я превърнах в безкамерна, без да срещна никакви проблеми, т.е. стените ѝ са си здрави.

Заключение

Мога да подкрепя твърдението на Maxxis за универсално приложение на Tomahawk, но най-вече като задна. Основното ѝ качество, доброто търкаляне, натежава най-много именно при такова ползване, а контролируемото поднасяне на по-трудни настилки и терени не създава сериозни проблеми, когато е на задното колело. Мога, разбира се, да си я представя и отпред, като част от комплект бързи гуми за утъпкани пътеки с предвидимо, но леко ограничаващо поведение на по-меки и рохкави настилки. Това, че аз не прибягвам до честа смяна на гумите и не разчитам на такива комбинации, не означава, че друг не би се възползвал. Във всички случаи гумата има какво да предложи и най-вече от вас зависи как точно ще го използвате.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
[email protected]
www.bikelab.bg