Освен желанието: Как да караме маунтин байк (морален кодекс) | ||
|
Ето, че дойде време да продължим поредицата статии, посветени на основните техники и похвати при карането на планински велосипед. Но преди да разгледам най-важното по отношение на „техническата” страна от карането, т.е. управлението на велосипеда, ще обърна внимание на няколко простички правила, установени и възприети от културните планински колоездачи в цял свят, които можем да наречем, макар и не съвсем точно, морален кодекс за каране по пресечен терен, сред природата, а защо не и навсякъде другаде. Тези предписания няма да ви направят „свръхчовек” нито при изкачванията, нито при спусканията и няма да ви помогнат да достигнете нови нива на адреналина. За сметка на това обаче те може да ви осигурят уважение и приятелско отношение от страна на другите ползватели на пътеките и не само на вас! Спазването им е израз и на грижа за природата. Не на последно място, съобразяването с тези елементарни прояви на културност и възпитаност, създава по-добър образ на нашия спорт пред всеки страничен наблюдател, който би насочил вниманието си към него, а от това понякога зависят много неща! Неслучайно тези правила се пропагандират широко от Международната асоциация по планинско колоездене (IMBA) и множество сродни на нея организации по цял свят. Затова, направете си труда, отделете десет минути и ги прочетете, след това се замислете и, ако смятате, че са смислени, направете всичко възможно да ги прилагате и популяризирате! 1. Карайте само на места, където това е разрешено! За щастие, в България това все още не е проблем, тъй като почти не съм виждал ограничения в това отношение, т.е. пътеки, които да са забранени за колоездачи. Но в бъдеще е възможно и дори нормално да се появят такива. Не карайте по тях! Освен, че е незаконно и може да навлече неприятности на конкретния нарушител, подобно действие е една от най-лошите реклами за нашия спорт. Уважавайте ограниченията, за да не стават прекалено много. Ако смятате, че дадена пътека несправедливо е затворена за колоездачи, има начини, чрез които това положение би могло да се промени. Нарушаването на забраната със сигурност не е сред тях! Реклама 4. Винаги сигнализирайте за присъствието си! Не разчитайте да чуят гумите или спирачките ви, дори това да стане, ще е твърде късно. Винаги, когато забележите човек на пътеката, независимо дали е пешеходец, колоездач или друг, намалете скоростта отрано и му викнете приятелски, за да отбележите идването си. Приближете се до него с безопасна скорост, ако трябва спрете, за да не го паникьосате. Поздравете учтиво и приятелски, направете разминаването/задминаването и продължете напред. Дори в случаите на неприязнено отношение към вас, а те не са рядкост, бъдете „добрички” и си отминете по пътя – нека лошото поведение остане записано „в бележника” на другия, а не във вашия. 5. Не плашете животните! Това може да застраши вас, тях или други хора. При среща с представител на фауната, намалете скоростта и спрете, ако трябва. Уверете се, че животното няма да ви подгони или да направи някоя друга „глупост”. Ако то си има стопанин, съобразете се с инструкциите му. Особено опасно може да е разминаването с коне – и то не толкова за вас, колкото за ездачите им. В такива случаи винаги подхождайте с максимално внимание, ако трябва слезте от колелата и минете покрай животните бавно и отдалеч. 6. Планирайте и се подгответе добре за карането! Това ще помогне най-вече на самите вас. Винаги взимайте достатъчни кото количество и качество дрехи, храна, инструменти и т.н. Носете каска и друга защитна екипировка, ако е необходимо. Не бъдете бреме за останалите! 7. Ако сблъскът с пешеходен турист изглежда неизбежен, направете всичко възможно да го предпазите максимално и да сведете пораженията до минимум, дори ако това означава вие да понесете по-големи неприятности. Това е така, защото ние в по-голямата част от случаите сме по-добре защитени. Разбира се, ако спазвате предишните точки, не би трябвало да изпадате в подобни ситуации, но се случва, така че пазете пешеходците! Разбира се, списъкът може да се удължи, разшири и т.н., но най-важното е ясно дори и без да бъде споменавано изрично. Знам, че някои от нещата ще ви се сторят смешни и наивни, но културата на общуване в планината е нещо съществено и много важно в дългосрочен план. На всички ни е известно нахалството и незачитането от страна на някои шофьори спрямо велосипедистите... Не бива ние да си създаваме подобен образ в очите на туристите, пешеходците, ездачите и всеки друг, когото срещаме по пътеките! |
Последна промяна ( Петък, 06 Януари 2017 17:45 ) |
Коментари
А колкото до шофиорите да прав си доста често карам и в градски условия и повечето никак не се съобразяват с мен и като цяло с велосипедистите сякаш ние не съществуваме, не сме участници в движението
ПАЗЕТЕ ПРИРОДАТА ЗА ДА СЕ РАДВАТ НА НЕЯ ДЕЦАТА НИ В БЪДЕЩЕ