Клисура - Копривщица | ||
|
Както се случва обикновено, първото ми каране в района на Копривщица не бе нищо друго, освен отваряне на очите за още много други пътища и пътеки в района, така че нямах търпение да повторя. Освен това бях сигурен, че гледките, бързите пътища по билата и стръмните изкачвания от деретата нагоре ще се харесат на Уоутър, така че не бе трудно да го убедя да ми прави компания. Разбира се, не вървеше да го "мъча" с твърде кратко каране, така че този път планирах по-дълъг маршрут - около 40 км, който в крайна сметка излезе около 50. И така, само няколко дни по-късно, отново се изкачих до билото на Средна гора и погледнах отблизо вр. Богдан. Този път обаче началната ни точка бе град Клисура.
Като цяло се кара основно по черни пътища, тъй като дори една дълга отсечка, означена на картата като пътека, всъщност се оказа път. Точно в последните километри обаче изненадващо открихме истинско бижу под формата на песъчлива пътека между едни хълмове, която явно се използва активно от местните скотовъдци за извеждане на добитъка към местата за паша. За съжаление на този етап вече бяхме твърде ограничени откъм време, така че не успяхме да направим снимки точно на тази най-хубава част. Затова пък си струва да видите панорамите, разкриващи се от билото, както и по пътя към него - те безспорно са едно от главните достойнства на маршрута. Освен това, търсейки някакви пътеки за спускане към Копривщица, направихме една обиколка на вр. Свети Илия, който се издига точно над възрожденския ни град. Уви, пътеки не намерихме, но обиколката е приятна и я включвам като допълнителна опция към маршрута. По-мързеливите могат спокойно и да я пропуснат, спестявайки си няколко километра и 100 м изкачване. Като цяло в техническо отношение маршрутът не е труден - единствените по-технични участъци са по последната пътека, но и там става дума само за отделни секции. Иначе първото спускане е по забавен и доста дълъг черен път, а второто е още по-продължително, но за съжаление от средата надолу се кара по каменисти черни пътища, които са малко досадни и друсави. Затова пък спомената пътека ще ви компенсира напълно. От гл.т. на физическото натоварване карането е на границата между средно и трудно. В есенни и пролетни дни, когато е прохладно, ако не си давате много зор и го направите за цял ден, едва ли ще се уморите сериозно. При по-бързо темпо обаче километрите и денивелацията се усещат. Тъй като по-голямата част от карането е на открито, не препоръчвам маршрута за горещите летни дни. През по-хладните пролетни и есенни месеци пък се подсигурете с дрехи, особено срещу вятър. По-голямата част от маршрута следва пътища с песъчлива почва, които трудно ще се размекнат, но при второто спускане, което е по северен склон и в гора, може да се натъкнете на кал. Началната и крайна точка е центърът на гр. Клисура, по-специално в близост до черквата "Успение Богородично". Описание на маршрута:01 (0.0 км) – Начало в центъра на Клисура, при черквата. Тръгнете надолу (юг) по стръмната улица, след това надясно към изхода на града, следвайки главната улица. 02 (0.5 км) – Отклонете се вляво по черен път към реката. Пътят минава през близък брод, но можете да минете и напряко по пътека с мост над реката. Пътят е широк, често използван, изкачва се по открити склонове чак до билото, като само накрая за кратко влиза в гора. На няколко места има алтернативни или преки пътища, следвайте основния и най-хубав път. 03 (8.5 км) – Вече сте на билото. Пътят се раздвоява, следвайте десния. 04 (8.6 км) – Достигате основния път по билото към Копривщица. Карайте надясно по него. 05 (10.6 км) – Достигате разклонения вдясно и вляво. Намирате се малко преди вр. Свети Илия. Основният маршрут продължава по черния път наляво (юг), пригответе се за дълго спускане. 06 (12.5 км) – Пътят се раздвоява, следвайте лявата част. После двата ръкава отново се събират. Надолу може да срещнете още подобни места. 07 (15.1 км) – Приключвате спускането при хубав, широк и равен черен път в долината на р. Крива река. Продължете по него наляво (изток), навлизайки в долината. 08 (17.4 км) – Отклонете се наляво по стръмен черен път в гората, изкачващ се по едно билно ребро между Крива река и неин приток. (Покрай рекичката вляво тръгва и още един път в долината ѝ, него пропуснете!) Пътят се изкачва стръмно в гората, след това излиза на открито и наклонът намалява, като към края пътят прави 1-2 серпентини, а има и пряк, доста стръмен черен път право нагоре – маршрутът следва обиколния. 09 (22.1 км) – Излизате на билото, на основния път по него. Продължете надясно с кратки спускания и изкачвания. 10 (23.9 км) – Достигате основен кръстопът на билото, продължете по черния път наляво. 11 (24.3 км) – Основният път продължава вляво, вие карайте надясно по затревен черен път, изкачващ се към малък гол връх. 12 (24.5 км) – Излизате на по-ясен черен път по билото. Продължете наляво по него. 13 (24.7 км) – Вдясно се отклонява черен път в посока вр. Богдан. Пропуснете го и продължете направо, след малко започвате да се спускате по тесен черен път, който на някои места дори прилича на широка пътека. 14 (26.7 км) – Излизате на кръстопът от горски пътища. Продължете по пътя надясно. Той се спуска към близкото дере и скоро добива доста занемарен вид, но не се притеснявайте да следвате остатъците му. Достигате реката и от другата ѝ страна ще видите по-хубав, голям черен път. Продължете по реката от дясната ѝ страна. 15 (27.4 км) – Излизате на големия черен път – продължете направо по него. 16 (27.4 км) – Достигате постройки, при които пътят се раздвоява. Следвайте лявата част, която се спуска покрай реката. След известно време двата пътя отново се събират. 17 (29.4 км) – Разклон. Продължете по десния път, следващ реката, която, между другото, се казва Белешница. 18 (32.1 км) – Излизате на друг черен път, идващ отдясно. Продължете наляво и надолу. Оттук навлизате в район, където ще срещнете доста отклонения от основния път – вие трябва да следвате него. Имайте предвид, че има и изкачвания – вече не се кара само надолу. Главният път е с трошено-каменна настилка и се движи в посока Клисура, т.е. на север. 19 (37.7 км) – Излизате на асфалтов път, който се спуска в посока Клисура, продължете надолу по него. Скоро ще видите и самото градче, но то все още е далече. 20 (39.2 км) – Асфалтът завива надясно и продължава надолу, заобикаляйки няколко хълма, които ви делят от Клисура. Тук трябва да се отклоните наляво по черен път в западна посока. Очаква ви най-хубавата част от маршрута. 21 (40.0 км) – Вляво се отклонява черен път, продължете направо. След малко вашият черен път също завива наляво и се спуска в долчинка между хълмовете. 22 (40.6 км) – В долчинката продължете направо (юг) по широка пътека за животни между два хълма. 23 (40.7 км) – 100 м по-нататък се отделя и друга пътека, изкачваща се по десния хълм. Поемете нагоре по нея. Следвайте я в криволиченето ѝ между възвишенията в посока Клисура. Може да има и отклонения тук-там, но основната пътека е широка и си личи достатъчно ясно. Настилката е песъчлива, на места и камениста. Приближавайки се към града, тя се разделя на няколко успоредни ръкава, ние избрахме по-горния, защото бе по-тесен и техничен за каране. 24 (42.7 км) – Достигайки р. Стряма, всички ръкави на пътеката се събират. Пресечете по импровизиран мост от 2-3 дървета и минете под моста на ж.п. линията. Продължете към близкия асфалтов път (същият, който изоставихте преди няколко километра). 25 (42.8 км) – Наляво по асфалта в Клисура. 26 (43.0 км) – Надясно по улица, която ще ви отведе към черквата. Би трябвало да виждате храма оттук, така че лесно ще намерите правилните улици дотам. Достигате изходната точка при 43.4 км. Снимки от карането по маршрута, направени от Любомир Ботушаров и Уоутър Клепе: |
|||
Последна промяна ( Четвъртък, 25 Октомври 2012 00:39 ) |
Коментари
Ето и прясна информация за условията (11 Окт 2014):
- спускането от т.14 до реката на места е особено тежко. Имало е някакъв дърводобив преди време (1-2 години), и по пътя са нападали много клони и дори цели дървета. Заради дъждовете на места има и дълбоки канали, а пръстта е размекната.
- след точка 18 пътят продължава по реката за известно време, но реката явно е прииждала и е отмила сипицата, която е била положена (от снимките горе се вижда нещо такова). Оголили са се големи обли камъни, които са влажни, и карането е доста трудно на места. (този участък все пак е доста кратък - около 300-400 м).
- не можахме да минем по последната пътека от т. 20, понеже почти се стъмни - доколкото видях в началото вероятно щеше да има кал
- останалата част от трака е съвсем като по снимките и описанията, минахме го с много спокойно каране и чести спирания за около 8 ч. А почвата в този район изглежда благодатна - очаквах много повече кал и локви, но всъщност не беше толкова зле, дори след толкова дъждове.