Районът между Аврамово, Орцево, Краище и Елешница в последните години се радва на все по-голяма популярност сред планинските колоездачи, защото в тази най-западна част на Родопите има от всичко по много - хубави черни пътища, реещи се по заоблените била и ридове, изключителни панорами към Рила, Пирин и Родопите, технични пътеки и дълги спускания, китни и автентични селца и махали. Допълнителен бонус е, че на повечето места почвите са песъчливи и не задържат много вода, така че може да се кара почти през цялата година, с изключение на същинските зимни месеци, когато високите части по билото са покрити със сняг.

Отсечката между с. Аврамово и с. Орцево вероятно е позната на много от читателите ни. Някои са я карали самостоятелно в рамките на многодневни преходи (с преспиване в къщата за гости в Орцево); други са минавали по нея при организирани карания с водач и поддържащ транспорт; а пък трети вероятно са я включвали в маршрути като този тук. Неговите основни особености са няколко:

1. Маршрутът е с различни начална и крайна точки. По този начин спускането е доста повече от изкачването и карането е доста леко и приятно, без да липсват обаче и няколко съвсем сериозни изкачвания, включително до вр. Велийца, който е най-високият в този дял. Такава структура на карането обаче предполага по-особена логистика. Ако го правите за един ден, ще трябва или да си намерите шофьор, който да ви остави в началната точка и да ви прибере от крайната, или да се възползвате от теснолинейката, което би направило преживяването още по-истинско и запомнящо се. Ако разчитате на жп превоза, трябва да слезете на гара „Аврамово“, да се изкачите до селото, а след края на маршрута да продължите по шосето в посока Разлог, за да стигнете до гара „Генерал Ковачев“ (около 3 км от минералните бани, където приключва карането).

2. В този си вид маршрутът е със средна техническа сложност и включва една дълга и не много трудна пътека от с. Кузьово към Елешница, която и друг път е била част от маршрути в този район. Имайте предвид все пак, че пътеката не е за начинаещи. И макар че като цяло е сравнително лека и бърза, на няколко места има и доста трудни/коварни участъци, които изискват добри умения и правилна реакция. Така че ако не сте напълно уверени, че притежавате такива, по-добре карайте с едно наум и внимателно, за да не си създавате рискови ситуации.

3. Както казах, районът е толкова богат откъм каране, че можете спокойно да приемете този маршрут само като една основа и да творите върху нея най-различни вариации. Можете например да направите карането още по-дълго, започвайки от Юндола или Велинград. Можете да го направите и по-лесно, като пропуснете пътеката - вариантите за това са много, както по асфалт, така и по черни пътища.

За това каране е препоръчително да имате GPS, защото макар да се движим предимно по главни черни пътища, има страшно много разклонения и няма мисъл да описвам всяко пътче или пътека, но съм се постарал да отбележа всички разклони, които може да се окажат проблемни в някакъв смисъл.

Реклама

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Аврамово, центъра

Дължина: 34.9 км

Изкачване: 750 м

Спускане: 1390 м

Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3)

Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)

Продължителност: 3-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)

Вода: 1 - 2 л, по пътя има чешми, но не са разпределени равномерно.

Храна: за половин ден

Терен:
- асфалт - 5.6 км
- черни пътища - 23.7 км
- пътеки - 5.6 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание

01 (0.0 км) - от центъра на с Аврамово поемаме по главната улица в югозападна посока. След 450 м продължаваме направо (леко вляво) по черен път. Има и червена туристическа маркировка, следваме нея. Пътят е широк и хубав, върви по билото на рида с редуващи се изкачвания и спускания. Следваме само основния път и маркировката, пропускаме всякакви отклонения. Около 7.5 км след началото на маршрута пътят започва да се изкачва по-стръмно към вр. Велийца. Достигаме върха (т.02) при 9.0 км. Оттам започва спускане, което също е с приличен наклон и изровени участъци тук-там, така че карайте с повишено внимание. Спускането ни отвежда до чисто новия заслон „Велийца“ (т.03, 10.0 км), построен в периода 2018-2019 г. с доброволчески труд и дарения. При него завиваме надясно към Орцево по черен път със зелена туристическа маркировка. В т.04 (10.5 км) пътят се раздвоява - и двата ръкава стават, ние хванахме десния. Скоро след това започва спускане, на места стръмно и леко изровено, което приключва в центъра на с. Орцево пред кръчмо-магазина на Муса Гулит (т.05, 12.8 км). Над магазина е и къщата за гости, в случай че искате да разгледате условията вътре и да се запознаете с домакините.

От Орцево продължаваме по асфалтовия път с леко спускане в посока с. Бабек (т.е. на запад). В т.06 (15.4 км) се отделяме наляво по черен път. Следваме само основния път, като:
- в т.07 (16.3 км) сме по пътя наляво;
- в т.08 (17.2 км) пак сме наляво;
- в т.09 (18.2 км) сме надясно; след още 150 м в т.10 сме наляво (иначе ще отидете в Бабяк).

В т.11 (19.5 км) излизаме на асфалтовия път към с. Кузьово и продължаваме по него наляво. Следваме го до т.12 (20.9 км), където се отклоняваме по широк и хубав черен път вдясно. В т.13 (21.5 км) продължаваме направо, пропускайки път вдясно. В т.14 (22.0 км) пак сме по левия път. Следваме най-широкия и ясен черен път до т.15 (24.7 км), където той завива надясно, а ние продължаваме направо по стръмен път към гората. След малко наклонът се нормализира, но в т.16 (25.2 км) отново сме надясно по много стръмен черен път - може да се наложи да бутате. В т.17 пътят свива вляво и се поизравнява.

Така стигаме до т.18 (25.9 км), където надясно започва пътеката. Първите 20-30 м са стръмно нагоре, колкото да се качим на близкото връхче, откъдето започва спускането. В началото пътеката е по-трудна и технична, има прагове, стръмни места, като цяло е подобна на улей с препятствия. След това наклонът става по-малък, широчината се увеличава и теренът се заглажда, макар че не липсват изненади, така че внимавайте. Следваме само основната пътека. След като подминем една самотна колиба, има разклон (27.3 км), на който сме по лявата пътека с кратко изкачване. Нататък има още много скоростни участъци, но и коварни стръмнини и улеи, така че бъдете нащрек.

В т.19 (30.9 км) се включваме в черен път и продължаваме по него наляво. Движим се по открит склон над с. Елешница, което се вижда вляво от нас. Малко преди края на пътя, в т.20 (33.1 км) при един ляв завой ние продължаваме направо по пътека през поляните, която ни „сваля“ със стръмен и труден финален участък до асфалтовия път към с. Елешница (т.21, 33.7 км). Тук продължаваме надясно по шосето и след километър и малко достигаме минералните бани, където (не случайно!) е краят на маршрута.

Снимки: Любомир Ботушаров