|
Като цяло пътеката е гладка и стръмна, което я прави и много бърза! На моменти, в долната си част, тя определено може да позагрее спирачките ви. За съжаление към момента на публикуване може да се каже, че мотокросистите също са я харесали и резултатите от това вече са налице под формата на неприятни улеи и то точно в най-тесните части на пътеката. Ако тези моторизирани посещения продължат (а не виждам кой ще ги спре точно там), след 1-2 години посочената трудност може вече да не отговаря на действителната и пътеката да е променила изцяло облика си... Друга нейна особеност е, че през по-голямата част от активния сезон е обградена от буйна тревисто-храстова растителност, която оставя съмсем тясно коридорче за каране и в края на спускането ръцете ви може да изглеждат като след не много нежен масаж. Освен това е разположена на склон със западно изложение и ако се спускате късно преди залез, слънцето може да ви заслепява понякога. Има и едно място, от което се открива красив изглед към Витоша и части от Плана.
Маршрутът не е дълъг или труден в техническо отношение, денивелацията също не е нещо особено. При изкачването се редуват участъци с нормален наклон и такива, които могат сериозно да ви озорят, но като цяло пътят нагоре е приятен. За моя изненада той се оказа и доста използван, така че състоянието му може да е различно – последният път имаше пресни дълбоки коловози, оставени от някоя УАЗ-ка в размекнатата почва, но друг път теренът е бил и по-гладък. Въпрос на късмет предполагам. Още една особеност – от черния път на някои места се отклоняват подобия на пътеки или почти незабележими черни пътища, които не са отразени в таблицата. Те обикновено са напълно незабележими, освен напролет, преди растителността да „заеме позиции”.
Самата хижа е много приятно място за почивка, обградена от зеленина, но през лятото и есента имам чувството, че комарите от целия район наоколо си правят среща там. За съжаление е трудно да се издържи дълго на атаките им. Разбира се, може да влезете и вътре в сградата – тя няма пребиваващ там стопанин, но е в добро състояние. До нея, долу в ниското, има и чешма.
Целият маршрут може да се мине за по-малко от два часа, така че храна ще ви е нужна само ако желаете да похапнете при хижата. Що се отнася до водата, мисля че половин-един литър ще е достатъчен, освен ако жегата не е твърде голяма.
Накратко, това е един чудесен, лек, разтоварващ и загряващ ХС маршрут в непосредствена близост до София, който е доста подходящ и за прохождащи в планинското колоездене карачи. Сигурен съм, че ще допадне на мнозина, така че приятно каране!
Таблица на маршрута
GPS следа за Garmin (заснет от С.Стефанов)
Легенда и упътване за използване на машрута
Можете да стигнете до изходната точка (паркинга при стената на язовира) по няколко начина. Първият е с колелото си - от центъра на София до Герман са 15км. Вторият начин е да отидете с кола до по-големия и известен паркинг до Самоковското шосе при началото на язовира - оттам с колелата да минете по стената и да стигнете до началото на маршрута. Третият начин е с кола да отидете направо на малкия паркинг в Герман - за селото има отбивки и от Околовръстното шосе, и от магистрала "Тракия". Като минете през цялото село ще излезете точно в края му на паркинга при стената. До Герман може да се стигне и с автобус №6, който межете да хванете от автогарата в кв.Гео Милев (до завод "Електроника"). Слизате на последната му спирка в центъра на селото и оттам тръгвате по главната улица в посока, обратна на тази, от която сте дошли с рейса. След около 300м. ще стигнете язовира и паркинга. За съжаление в Герман няма платен паркинг, но може би в Панчарево ще се намери такъв.
|
|
Коментари