|
Този маршрут е велик! Казвам го и наистина го мисля. Това е най-добрият маршрут за ХС, който открих тази година край София и не е случайно, че вече карах три пъти по него за един сезон и все още не ми е омръзнало. Какво му е толкова хубаво? Може би най-вече това, че има много спускане и то по страхотни пътеки и черни пътища.
Изходна точка: площада на с.Железница, последната спирка на автобус №98
Дължина: 11,14км Денивелация: 410м |  |
Като всеки маршрут, и този си има особености. Може би виждате, че плъзгачът за техничност е точно на границата между червения и черния цвят. Това е така, защото макар пътеките да са доста технични, има само няколко участъка от тях, които наистина заслужават оцветяване в черно, и тези участъци са съвсем кратки. Не върви да "очерням" целия маршрут заради тях, та някой да си каже "А-а, тука ще е тмного трудно, я да ходя другаде!". Няма такова нещо - маршрутът всъщност е много приятен. Не е като паркова алея, но за любителите на игриви и технични пътеки е просто чудесен. Втора особеност - маршрутът е дълъг едва 11км, но карането ви едва ли ще е под 30км. Това е така, защото и началната и крайната точки на маршрута не са никак близо до София. И докато до Железница се стига съвсем лесно с автобуси №98 от Хладилника или №69 и №70 от Дървеница, то от Дяволския мост, който е на няколко километра от Кокаляне, до София ще трябва да карате, а това са си поне 20км. Е, вярно, че са надолу или по равно, но все пак си е каране. Затова си отделете достатъчно време. Маршрутът заедно с отиването и връщането от София до крайните точки отнема около 4 часа. Няма да сбъркате ако си вземете нещо за ядене. Вода в големи количества няма да ви е нужна - дори и половин-един литър ще ви стигне, тъй като при манастира има чешма.
В маршрута преобладават спусканията, тъй като Железница е с по-голяма надморска височина от Дяволския мост. Не липсват обаче и стръмни изкачвания, даже напротив! И все пак именно спусканията правят този маршрут толкова страхотен. Първото от тях е сравнително късо, по една пътека, която ту е широка 20-30см, ту е като улей, със завои и т.н. Второто спускане е много по-дълго и първоначално е по един бърз черен път през обширни поляни, като има 2-3 три скокчета на скорост. По този път се кара с над 40км/ч. Следва момент на ориентиране, в който трябва да откриете пътеката към манастира между едни дворове (по-подробно е описано в таблицата). Тази пътека също е широка средно 30-40см, осеяна с камъни и корени и вървяща на серпентини по един стръмен склон, така че от едната си страна винаги имате много стръмен скат, който чака да ви погълне, ако направите грешка. След манастира пътеката продължава надолу в същия дух, само че е по-широка, но и с много повече камъни. В последните си няколкостотин метра тя става чакълеста, а склонът от едната страна още по-стръмен. Както сами разбирате, описаните пътеки, без да са много трудни, са доста опасни. Затова силно ви препоръчвам да носите някаква минимална защитна екипировка, която да си сложите при спусканията. Аз лично слагам в раницата наколенките си, просто за всеки случай. Между другото въпросните пътеки са еднакво коварни и в мокро, и в сухо състояние. Когато са мокри, камъните, с които са осеяни, са много хлъзгави. Когато са сухи пък, пръстта става пързаляща и може да ви изненада при резки маневри.
От Дяволския мост можете да се върнете до София по Самоковско шосе.
Маршрутът е чудесен и се надявам да го опитат повече хора. По него и без туй ходят съвсем малко туристи, дори и в почивните дни, така че няма да се налага често да намалявате скоростта. Освен всичко друго, по маршрута има и няколко забележителности. Най-голямата, разбира се, е Кокалянския манастир, но освен него ще минете и покрай едно дърво на повече от 1000 години, наречено Кръстатиядъб, а също и покрай едни минерални извори близо до Железница, които имат и лечебни свойства. Затова хващайте колелата и на добър път!
Таблица на маршрута
За легенда и упътвания за ползване на таблицата вижте ТУК.
2017 г. Благодарение на Стоян Пейчинов, вече имаме и GPS следа за маршрута.
|
Коментари
В Железница се запасихме с вода и...потеглихме.
Ето маршрута през моите очи. Реших да споделя впечатленията си (отново) с идеята да бъда полезна на онези, които ще карат за пръв път от там, особено ако са начинаещи като мен :)
Ще карам по номерата на таблицата на маршрута (от 1 до 20). Оригиналният текст е в italic.
2 - [i]Петте кьошета (но не софийските). Тръгнете нагоре по втората улица наляво.[/i] Улицата се казва „ИЗГРЕВ“ ! Карате само по тази улица без да се отклонявате никъде докато стигнете въпросния остър завой от т.5
5 - [i]Улицата прави остър завой наляво - отклонете се от него надясно по черен път. Той слиза до едно поточе, пресича го и продължава стръмно нагоре, по-скоро като пътека[/i] – Черният път е „застлан“ с натрошени фаянсови плочки ("гениално !"). Поточето повече прилича на вада с отпадни води, за съжаление така и мирише. Горкото !
8 - [i]Надясно има път/пътека към близките ниви, но вие продължете по черния път надолу. Скоро той се превръща в тясна пътечка, това е първото спускане.[/i] Пътечката е доста коварна с тази нападала шума. Накрая, при слизането до реката, става доста „палава“, аз лично си носих колелото – не посмях да карам.
9 - [i]Пътеката излиза при р. Егуля, при минералните извори. Минете по дървеното мостче и тръгнете наляво покрай реката и изворите [/i]- [i]има пътека, която първо е надолу, а после е нагоре.[/i] - Дървеното мостче е отнесено от реката, т.е. няма мостче, минава се по камъните.
10 - [i]Пътеката излиза на широк черен път - същинска горска магистрала. Тръгнете по този път надясно и нагоре, в началото е стръмен, после наклонът става по-лек[/i]. Въпросният път беше най-голямата „греда“ по маршрута. Целият е изровен от пороите и респективно е насипан с прясна пръст, за да могат да минават камионите с дървен мат‘рял (дали тази сеч е законна, съмнявам се), в която ми беше почти невъзможно да карам. Голямо бутане падна :(
14 - [i]Стигате кошари. Пътят продължава надясно.[/i] - Няма кошари, няма хора, нито животни, нищо - само запустели фургони и ръждясали кладенци. Лично на мен в този пек и пустош пейзажа ми напомняше на първия ден след последния.
15 - [i]Оттук започва спускането по бързия черен път. Ако носите екипировка, сложете си я. Има и упътваща табела към манастира. При 7,44км е Кръстатия дъб[/i]. Такаааа…да си дойдем на думата. Екипировка не носех, а си трябва ! Пътят е изровен, целият е в коловози, на места затревен…Това спускане определено не е за всеки. Кръстатият дъб е ударен от гръм, мир на праха му !
17 - [i]Тук е много важно! Стигате до малка виличка и още два двора около нея. Точно между оградата на виличката и съседния двор тръгва пътеката за манастира, която тук е обрасла с трева и не си личи. Има и табела, но не е четлива. Пътеката влиза в гората и става ясна.[/i] - Никакви вилички не видяхме, камо ли пътека. Може би тревата е прекалено висока…Продължихме по черния път, който ни отведе до манастира.
18 - [i]Стигате до Кокалянския манастир, при чешмата. Покрай оградата му има черен път - по него наляво и надолу. От портата на манастира отново е пътека. [/i] - Айде, пак греда ! Чешмата не работи. Манастира е в ремонт. Явно нещата много са се променили през годините. Направо бяхме примрели от жажда и жега, но се наложи да почакаме до Кокаляне за вливане на живителна течност. В нашия случай това беше бира, вече нямаше смисъл от вода :)
19 - [i]Пътеката се съединява с друга пътека и продължава надясно и надолу. [/i] Честно, много е трудна тази пътека. Има още много хляб да изям докато я пусна. Другарчетата се престрашиха, не се разминахме без инциденти, за щастие - само с една лека повреда, която вече е отстранена.
20 - [i]Стигате Дяволския мост. [/i]Който е в нищото. Следва каране по пътя. Гадост.
Извод. Този маршрут не е за всеки. И определено е за предпочитане да се минава в хладните есенни дни.