Това е първият от маршрутите, които направихме с Ram Bikes в Източните Родопи през есента на 2014 г., и е може би най-интересният за любителите на старите села, изоставените къщи и уникалната атмосфера на този край, като в същото време оставаме близо до цивилизацията и само на едно място се изправяме пред леко храсталясване, което само внася още една приключенска нотка в преживяването.

Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/mandritsa-meden-buk-gorno-lukovo

Пътепис можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/3291

В техническо отношение маршрутът е лесен, кара се само по черни пътища, като при спусканията има само един кратък участък, който е по-изровен и стръмен - навсякъде другаде теренът е подходящ дори за неуверени/начинаещи планински колоездачи. Дължината и денивелацията на маршрута са такива, че за едни той би представлявал лека разходка в рамките на 2-3 часа, а за други целодневно каране с продължителност 5-6 часа. Във всички случаи, като се имат предвид интересните села по пътя и предполагаемото размотаване в тях, добре е да предвидим за този маршрут поне половин ден, а още по-добре цял. За мен лично едно от очарованията на Източните Родопи е усещането за спряло време и някак не мога да си представя да бързам по тези маршрути, но знае ли човек... Наклоните и нагоре, и надолу са предимно умерени или леки, така че при спокойно каране не вярвам някой да се преумори.

Комбинацията от малка надморска височина, южно разположение (буквално на километри или дори метри от границата с Гърция) и песъчливи, сухи почви (както и доста асфалт) прави този маршрут напълно подходящ за каране дори в късна есен или ранна пролет, но ако предпочитате летните температури, тук те идват още през април-май и се задържат до септември-октомври. Точно това са най-хубавите месеци за посещение в региона. През същинското лято (юни-август) по тези места става толкова напечено и горещо, че ви препоръчвам да карате само преди обяд или в късния следобед. Настоящият маршрут дава възможност за това, стига да поддържате нормално темпо и да станете достатъчно рано сутринта.

Начало на маршрута е площадът в с. Мандрица и пак там приключва карането. По пътя трудно можете да разчитате на сигурни водоизточници и кръчми, така че вземете си достатъчно вода и храна.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – Тръгваме от центъра на с. Мандрица към изхода му (към пътя за Ивайловград).

02 (0.5 км) – На Т-образното кръстовище поемаме наляво към с. Долно Луково.

03 (6.5 км) – Наляво по мост над р. Бяла към с. Долно Луково.

04 (6.9 км) – Площада на с. Долно Луково. Разглеждаме селото и после се връщаме отново на пътя от Ивайловград (т.03) и продължаваме наляво към с. Меден бук.

05 (11.5 км) – В началото на с. Меден бук се отклоняваме наляво и нагоре по черен път между два навеса за сушене на тютюн и селскостопански двор. (Ако искаме да разгледаме самото село, добре е тук да спрем засичането на километрите, за да продължим после от същата стойност.) Черният път се изкачва ту през гора, ту по открит склон към граничното било.

06 (14.0 км) – Достигаме почти изоставеното село Черна черква. Вдясно има къща с доста птици в двора. Продължаваме напред по основния черен път.

07 (14.4 км) – Достигаме изоставена гранична застава. Пътят минава вляво от нея и се разделя – следваме лявата част. След още малко изкачване пътят се изравнява и започва да следва билото на 50-100 м от границата. Тук-там има занемарени черни пътища, пропускаме ги. Нашият също не е от най-използваните, но е достатъчно ясен.

08 (17.3 км) – Пътят се раздвоява, дори разтроява. Следваме левия ръкав, десният е към границата. По-нататък на още няколко места има черни пътища вдясно към границата – пропускаме ги.

09 (20.4 км) -  Достигаме първите къщи на с. Горно Луково. Стъпваме на стар асфалтов път и продължаваме по него напред към селото.

10 (21.0 км) – Центъра на с. Горно Луково. Продължаваме по главната улица, единствената асфалтирана.

11 (21.1 км) – При една реставрирана къща (вляво) се отклоняваме от асфалта по черен път надясно между къщите и напускаме селото. Следваме само основния черен път, пропускаме разклонения вляво и дясно, които обикновено са по-занемарени.

12 (22.3 км) – Пътят се раздвоява, следваме десния.

13 (24.6 км) – Излизаме при кльона (гранична бразда, където някога е имало и ограда). Покрай нея нагоре продължава стръмен черен път, ние караме по основния път надясно, но той скоро добива занемарен и обрасъл вид. Ще се наложи да си проправим път през малко храсталаци, включително бодливи такива.

14 (25.6 км) – След това кратко храсталясване отново се срещаме с кльона и продължаваме по черен път надясно.

15 (25.8 км) - Излизаме на по-хубав черен път покрай иглолистна горичка и караме наляво по него. В гората също има път, но го пропускме.

16 (26.3 км) – Пътят се раздвоява, следваме левия към с. Мандрица. Спускаме се още малко и достигаме първите къщи на селото. Следвайки естествената посока по улиците достигаме центъра.