Балша - Кътина | ||
|
Помня, че това беше едно от последните ни карания с Уоутър, преди той да напусне България. Това значи, че са минали почти две години, откакто минахме по този маршрут, но защо се забавих толкова много с публикуването му, не зная - вероятно защото е от по-близките до София и все го отлагах в полза на разни по-далечни дестинации. А точно близостта му го прави доста добър вариант за столичани, особено ако не са карали в тази част на Стара планина. Макар че през пролетта, когато записах GPS следата, кал не липсваше, тя е в поносими количества. Мисълта ми е, че не може да очаквате почти сух терен, както по някои южни склонове на Балкана, но и тук почвите са доста песъчливи и каменисти, така че да не се превръщат в блато след всеки дъжд. Впрочем над селата Балша, Кътина и Доброславци доста хора са карали, т.е. те не са някаква новооткрита "игрална площадка", но точно в този вариант не си спомням да съм виждал публикуван маршрут. Карането е доста разнообразно, защото включва и по някоя кратка пътека тук-там, наред с черните пътища, които са основен елемент. Освен това има и какво да се види покрай тях - една черква, два манастира, изоставен военен бункер, приятни панорами и изолирани махали - в общи линии има от всичко, което повечето планински колоездачи обичат. Изкачването е приятно, макар и стръмно на места. Най-стръмно е в началото, което може би е по-добрият вариант. Основното спускане започва по черен път, минава напряко по моторджийска пътека, която за жалост е кратка, и продължава пак по черен път покрай река Кътинска, която пресичаме няколко пъти (при по-високо ниво на водата може да се приберем с мокри крака). След това придвижването между Кътина и Балша, за да не става по асфалт, следва сложна комбинация от черни пътища през полето и в полите на планината, при което се заобикалят военни обекти и се минава покрай Балшенския манастир. Имайте предвид, че в топли дни тези открити части доста се напичат, така че ако карате по маршрута през лятото, може би е най-добре да започнете по обед/следобед, за да сте в ниското привечер, в по-прохладните часове. Като стана дума за сезони, това каране определено е трисезонно - най-приятно ще е през сухи пролетни или есенни дни, но и през лятото, когато едва ли изобщо можете да срещнете кал по тези места, маршрутът е подходящ, стига да изберете по-ранен час сутринта или по-късен следобед. Моторджийската пътека е единствената по-трудна отсечка в маршрута, при това не цялата, а само втората ѝ половина. Заради това нивото на трудност е посочено като средно, макар че и начинаещи могат да минат по маршрута, като в долната част на пътеката може да изпитат трудности, но става дума за участък с дължина около 300 метра, т.е. напълно пренебрежим. Освен това пътеката може и да се пропусне, като се заобиколи по черен път, което е отбелязано и в описанието. Навигацията без GPS може да е малко усложнена заради многото разклонения и кръстовища, но на повечето места трудно ще сбъркате генерално посоката, а и най-проблематичен е районът между селата, където в краен случай винаги можете да излезете на асфалт и да завършите карането по него. Началото на маршрута е малко странно - кръстовището на ул. "Стара планина" и ул. "Христо Ботев" в горната северозападна част на Балша. Получи се така, защото селото е доста стръмно и влизайки в него с колата от запад, видяхме една стръмна улица наляво и нагоре и се качихме по нея колкото се може по-близо до планината. Въпросният адрес ще трябва да намерите или с помощта на GPS/смартфон, или с питане на място в селото. Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balsha-katina
Тази статия е подготвена със съдействието на:Описание: 000 (0.0 км) – Кръстовището на ул. "Стара планина" и ул. Христо Ботев". Тръгваме нагоре по улица "Стара планина". 001 (0.3 км) – Продължаваме по основния черен път, който излиза от селото и започва да се изкачва по открития склон. На много места се разделя на няколко ръкава, които после се събират, следваме най-ясния. 002 (1.8 км) – Държим дясно по основния черен път, посока север. 003 (2.3 км) – Надясно по основния черен път. 004 (2.4 км) - Надясно по основния черен път. 005 (2.6 км) – Наляво по основния черен път. 006 (3.4 км) – Наляво по основния черен път или по тясна пътечка, минаваща успоредно на него по склона отляво. 007 (3.9 км) – Пътят се разделя на две и отново се събира. Следваме левия ръкав. По-нататък това се повтаря още няколко пъти. Във всички случаи следваме основния път, който се изкачва по билото. 008 (6.4 км) – Пътят се разделя на три ръкава – продължаваме по средния, който тук е най-стръмен и се изкачва в гората, следвайки ръба на билото. 009 (7.2 км) – Излизаме на билна поляна и достигаме кръстопът – продължаваме по пътя надясно, който леко се изкачва. 010 (8.2 км) – Разклон – продължаваме по левия път (основния). 011 (9.3 км) – Достигаме кръстопът с няколко вили и черква ("Св. св. Петър и Павел"). Продължаваме по черния път надясно. Тук има и чудесно място за почивка на една поляна вдясно от пътя. Започва спускането. Първоначално се спускаме по черен път – следваме основния такъв. На някои места може да има занемарени отклонения или раздвоявания. 012 (10.4 км) – Спускаме се надясно по прекия път, по-забавен е. 013 (10.8 км) – След 2-3 леки завоя пътят прави остър завой наляво. Точно тук трябва да потърсим пътеката вдясно. Началото ѝ е съвсем незабележимо между млади иглолистни дръвчета, но буквално след тях пътеката става ясна и започва да се спуска бързо по склона надолу. Типична моторджийска пътека върху настилка от дребни камъчета. В началото е по-бърза и не много стръмна. След средата наклонът става значителен и се налага да държим спирачките изкъсо. 014 (11.8 км) – Излизаме при една ловна хижа. От нея продължаваме надолу по черен път покрай реката. 015 (12.0 км) – Отляво идва черният път, който изоставихме при спускането, за да хванем пътеката. Продължаваме надолу покрай реката – след малко пътят започва да я пресича – общо над 10 пъти. През пролетните месеци, когато нивото е по-високо, може да приключим карането с мокри крака. 016 (13.8 км) – Отляво идва черен път – продължаваме надолу покрай реката. 017 (15.6 км) – Пътят се раздвоява – ние избрахме левия ръкав. След малко отново се събират. 018 (16.5 км) – Пътят преминава от лявата страна на реката – оставяме го и продължаваме по приятна пътечка направо над десния бряг в посока първите къщи на селото. 019 (16.7 км) – Отново сме на пътя и има разклон при първите къщи. Може да продължм и наляво, но ние минахме първо вдясно и после наляво и надолу. В крайна сметка важното е да излезем в центъра на с.Кътина. 020 (16.9 км) – Централния площад на Кътина. Продължаваме по главната улица надясно (ул. „Христо Ботев“), която се изкачва нагоре. Следваме я почти до края на селото. 021 (17.6 км) – Разклон – продължаваме наляво по разбит асфалтов път. 022 (17.8 км) – Разбитият път продължава надясно към някакъв изоставен военен обект. Ние продължаваме направо през полето (юг) по черен път. 023 (18.2 км) – Пътят се разделя – продължаваме надясно. Спускаме се покрай малко дере. 024 (19.7 км) – Излизаме на занемарен и разбит асфалтов път – по него надясно и нагоре (север). 025 (19.8 км) – Пропускаме черен път вляво. 026 (20.3 км) – Отклоняваме се по черен път вляво през полето. 027 (20.6 км) – Пътят се разделя – следваме левия ръкав направо и надолу. Достигаме плитък дол – изкачваме се стръмно от другата му страна. 028 (21.2 км) – Излизаме на черен път – по него надясно. 029 (21.3 км) – Вляво има паметник. След него основният път продължава направо и леко вдясно, а ние трябва да се спуснем по друг черен път вляво и надолу към широка ливада. 030 (21.4 км) - Продължаваме по ливадата нагоре (север) в посока към манастирите, които се виждат оттук. Следваме основния почвено-тревен път, който се движи към/покрай малък поток. 031 (22.1 км) – Пътят се разделя – ние избрахме дясната част. Лявата слиза към потока. И в двата случая по-нататък пътищата се събират и излизат под една нова черква/манастир. Продължаваме по основния път нагоре (север), пресичайки малка рекичка. 032 (23.1 км) – Отляво идва по-хубав черен път – продължаваме по него нагоре (север) към Балшенския манастир. 033 (23.4 км) – Излизаме на още по-голям черен път – надясно и нагоре по него. 034 (24.0 км) – Достигаме Балшенския манастир „Св. Теодор Стратилатес“. Продължаваме по занемарен черен път, приличащ на широка пътека, от горната (северна) страна на оградата му. Спускаме се към близкото дере. В края пътят окончетелно се превръща в пътека. 035 (24.4 км) – Достигаме дерето – излезте от него по широка и стръмна пътека наляво, пресичайки рекичката. 036 (24.5 км) – Озоваваме се на широка поляна, през която минава широк черен път по направлението север-юг. Пресичаме го и намираме по-занемарен черен път вдясно, в западна посока, към селото. 037 (24.8 км) – Пътят се разделя, като левият продължава към с. Балша. Ние тръгваме надясно по границата между малка горичка и поляната. 038 (25.4 км) – След стръмно изкачване излизаме на друг черен път. Продължаваме по него наляво. 039 (25.8 км) – След пресичане на поредното дере, пътят се разделя. Следваме десния, по-хубав черен път нагоре. 040 (25.9 км) – Излизаме на кръстопът – пресичаме основния път и продължаваме в западна посока, подсичайки склона. След кратко и бързо спускане влизаме в селото по пътя, по който започнахме изкачването и след малко достигаме изходната точка. |
|||
Последна промяна ( Понеделник, 20 Април 2015 22:01 ) |
Коментари
Конкретно за маршрута, мисля да го пробвам.....
============================================================================================
Пробвахме маршрута, страхотен е! Карал съм няколко пъти около Бухово и Мургаш, но тази част от Балкана е по-хубава. Имаше изключително много вода, малко и дъжд ни валя, но не бих казал че беше кално. Пътищата са здрави, почти липсва хумус и лесно се върти. На спускане Кътинската река се пресича над 10 пъти. Вирчетата бяха достатъчно дълбоки водата да ми прелее в обувките няколко пъти. Това е може би най-готината част. Нямам нищо против бистра студена водичка, нищо че обувките ми джвакаха :)
Ориентацията след Кътина наистина е малко сложна, на няколко пъти се объркахме.
Като цяло много съм доволен. Не е далеч от София, няма хора като витошките пътеки, красива природа.
Моторджийската пътека е интересна. Красиви панорами. Желателно е използването на GPS.