Ако трябва да дам определение за този маршрут, то би било най-близко до "храсталяснически маршрут за начинаещи", но дори и тогава не би отговаряло напълно на същността му. Може би най-лесно ще е да опиша накратко карането ни по него, барабар с някои интересни моменти, а вие да прецените дали си струва да повторите по нашите следи и как точно да класифицирате маршрута.

Идеята ми в началото бе да направя маршрут с прилична дължина като за половин или дори цял ден в района на гр. Брезник, т.е. сравнително близо до София, но и достатъчно встрани от главните туристически потоци. Имах и някои предварителни идеи за този край, базирани на предишно каране и на впечатленията ми, че по спокойните междуселски шосета и черни пътища е идеално за разходка с колело. Начертах по Гугъл Земя и по OFRM Geotrade едно кръгче с дължина 30-40 км, прежалих се предварително за това, че ще има и дълги спускания по асфалт заради липсата на други опции, и прилъгах още 1-2 човека за приятна компания.

В началото наистина всичко потръгна по мед и масло, по-точно по асфалт. Когато обаче се отклонихме по един черен път към с. Горно село, той беше кален на места и с доста дълбоки коловози, въпреки малкия си наклон. Не очаквах подобно нещо, надявах се, че пътят ще е съвсем лек и подходящ за начинаещи, но нямаше какво друго да правим, продължихме. След първите 2-3 км той наистина доби по-сносен вид, настилката стана равна, с трошени камъни и така достигнахме селото.

Продължихме с изкачване към с. Дреатин, също по макадам, като цяло с лек до среден наклон. В с. Дреатин започваше дълго асфалтово спускане към с. Начево - тази отсечка я бях изкачвал, но сега, надолу, ми се видя хем по-дълга, хем по-стръмна... да се чуди човек. Преди самото спускане обаче е препоръчително да се отбиете 1 км вляво по черен път надолу до Неделишкия манастир, след което да се изкачите обратно до пътя Дреатин-Начево. Та да се върна към спускането - асфалтово е, но друг ясен и поддържан път в района просто няма.

От с. Начево продължихме по асфалт с променлив наклон до с. Ялботина - едно от най-китните и поддържани населени места, които съм срещал в България. Колкото и да е приятно обаче, оттам започва изкачването към с. Чеканец, по асфалт. Първо е с лек и плавен наклон, после изведнъж баирът загрубява, което в следобедните горещини си беше направо удар под кръста.

Наближавайки центъра на с. Чеканец (което иначе изглежда почти обезлюдено), дочухме музика и гласове и решихме, че може да има сватба. Оказа се, че сме улучили селския събор и петдесетината негови жители (някои от тях даже непостоянно живеещи) ни посрещнаха и ни се зарадваха като на свои деца, слагайки ни в центъра на отрупаната с лакомства трапеза. В този момент по-добре  не би могло да бъде!

Час по-късно, когато някак си успяхме да се надигнем от "тежката" маса, продължихме нагоре по черни пътища между къщите, за да излезем на билото между Чеканец и с. Брусник. Там трябваше да има хубав черен път с лек наклон... имаше го, но бая обрасъл, на места газехме в трева до кръста. По тази причина и спускането към с. Брусник не беше съвсем за начинаещи, тъй като тревата скриваше всичко - коловози, дупки и т.н., макар че на повечето места всъщност нямаше нищо страшно под нея.

В крайна сметка отново по асфалт и то предимно надолу се прибрахме до с. Красава. Равносметката за този ден беше: доста асфалт и доста занемарени черни пътища, по които имаше и бутане тук-там. Не е идеалното каране за начинаещи (каквото ми се искаше да бъде), но ако са по-приключенски настроени, може и да им хареса досегът с дивотията...

Редно е също така да уточня, че ние карахме маршрута в началото на месец юни, когато растителността навсякъде бе в пика на растежа си след пролетните дъждове. Предполагам, че през април и до средата на май, както и през септември-октомври черните пътища ще са в по-добро състояние, но пък може да има и повече кал на някои места. А калта, ако я има, е лепкава и трудна, така че по-добре не планирайте каране по тези места след дъжд!

Имайте също така предвид, че през повечето време се кара по открити места, а дори и на сянка през лятото е горещо, защото надморската височина не е голяма.

Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/krasava-dreatin-chekanets.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – От кметството и пощата на с. Красава продължаваме по пътя към с. Ярославци.

02 (1.2 км) – Разклон, продължаваме по левия път към с. Ярославци.

03 (4.2 км) – Разклон, продължаваме надясно към с. Завала.

04 (5.3 км) – Отклоняваме се вдясно по черен път по стръмна нива. След кратко изкачване пътят продължава наляво и започва да се спуска – не е много стръмен, но има коловози, на места дълбоки. След дъждовни дни може да има и кал. След 1-2 км пътят се подобрява и преминава в макадам с плавен наклон надолу.

05 (11.6 км) – Достигаме Горно село. Още при първите му къщи, точно след една селскостопанска сграда, продължаваме с изкачване вдясно по черен път с трошено-каменна настилка.

06 (13.7 км) – Вляво има занемарен тревен черен път, пропускаме го и следваме основния.

07 (14.0 км) – Вляво има стръмен черен път към една махала – пропускаме го и следваме основния път надясно.

08 (15.4 км) – Достигаме с. Дреатин. Продължаваме по асфалтовия път от центъра надолу в посока североизток, към с. Начево. Очаква ни дълго спускане по асфалт, на места доста стръмно.

09 (16.4 км) – Вляво се отбива път надолу към Неделишкия манастир. Струва си да слезете и да го разгледате, но после ще трябва да се изкачите обратно до асфалта.

10 (20.1 км) – Влизаме в с. Начево. Пътят към центъра е надясно, ние продължаваме директно направо и след малко наляво по асфалтов път към с. Ялботина.

11 (21.6 км) – Влизаме в с. Ялботина и продължаваме надясно по главната улица.

12 (21.9 км) – Вляво има асфалтов път, пропускаме го и следваме главната улица нагоре.

13 (22.6 км) – Пропускаме широк черен път вдясно и започваме изкачване към с. Чеканец по асфалт.

14 (25.5 км) – След стръмно изкачване със серпентини достигаме центъра на с. Чеканец. Тук трябва да продължим по стръмна улица (черен път) вляво.

15 (25.7 км) – Разклон, караме по черния път надясно.

16 (25.8 км) – Отново разклон и отново се вдясно по основния черен път между къщите.

17 (26.0 км) – Нов разклон, този път сме наляво по стръмен черен път, излизащ от селото нагоре по хълма.

18 (26.3 км) – Отдясно идва друг занемарен черен път. Продължаваме леко вляво по билото, следвайки черен път, който все още е сравнително стръмен, доста обрасъл и с коловози тук-там. Малко по-нагоре той се заравнява, но продължава да се изкачва с лек наклон.

19 (27.4 км) – Тук пътят е много обрасъл, а вляво се отделя друг към върха. Ние следваме основния път надясно, който подсича вр. Чеканска чука.

20 (29.5 км) – Тук свършват и изкачванията, и равните участъци и пътят трайно тръгва надолу. Вдясно има един още по-занемарен, пропускаме го. Спускането трябва да е с повишено внимание, защото тревата е висока и скрива видимостта, а по пътя има и коловози тук-там.

21 (30.8 км) – Излизаме на асфалтовия път за с. Брусник, близо до самото него. Продължаваме по шосето надясно и следваме само асфалта.

22 (31.5 км) – Вдясно им черен път и голяма чешма с хубава, студена вода. Продължаваме по асфалта наляво и след последно кратко изкачване започваме спускане. То ни отвежда до група от къщи, после минаваме покрай малък язовир и в крайна сметка излизаме на познато място при т. 02, където продължаваме наляво, за да се върнем до изходната точка при с. Красава.