Боровец е място, в което човек може да прекара с велосипед поне няколко дни, докато се насити на карането в района. Тук се намира първият истински байкпарк, изграден в България, и ние му отделяме заслужено внимание, но това се случва на следващия ден.

Преди това се отправяме към един съседен дял на планината, за да проучим слабо позната и почти некарана от никого пътека в един от най-красивите циркуси на Рила – Урдините езера. Започваме от малкия ски-курорт Мальовица, разположен под едноименния връх в една от най-красивите долини на планината. След кратко придвижване по хоризонтал започваме същинското изкачване, и то какво изкачване! За 6-7 км трябва да преодолеем 1200 м денивелация по една от най-добрите пътеки в Рила – добра, но за каране надолу. Причината да подходим така мазохистично отново е прогнозата за времето - ако искаме да изпреварим дъжда, трябва да сме горе най-късно до обяд, а единственият начин за това е като атакуваме склона фронтално.

Трудно или не, три часа по-късно вече сме в желаната точка и за кой ли път сме обгърнати от мъгла – дотолкова, че едва различаваме пътеката. Потапяме се в нея и за щастие малко по-ниско видимостта се увеличава и се появяват някои от многото езера, разположени на различни нива в циркуса. Самата пътека е точно такава, каквато очакваме на подобна височина – технична, заобиколена от стръмни склонове и провираща се между големи канари или лъкатушеща в тревата. С неохота прекъсваме карането заради снимките, но от друга страна, красотата, която ни заобикаля, не позволява просто я подминем, съсредоточени единствено в пътеката.

Реклама

Рила на древния тракийски език означава „водната планина“ – наречена е така заради над 200-те езера, буйните планински потоци и множеството минерални извори в подножието ѝ. От тази планина водят началото си най-големите реки в България. Заради постоянните дъждове ние заварваме езерата пълни, водопадите активни, потоците разпенени. Сравнително бързо достигаме първата сигурна цел за деня – заслон, който едновременно е и дом на овчари (а близкият поток се ползва като хладилник за изстудяване на ракията). Оттук нататък дъждът вече не ни притеснява, а и времето сякаш се кани да се оправи, вместо да се влоши.

Продължаваме по една от най-хубавите секции на пътеката, която ни спуска с десетина серпентини в началото на долината на Урдина река. Тук теренът става по-равен, появяват се и първите клекове – враг номер едно на колоездачите в подобни високопланински райони. Всъщност ние знаем, че ни очаква провиране през тези жилави растения и сме подготвени за сблъсъка с тях, но това не прави нещата по-лесни. Това, което не знаем, е дали може да се кара след този пояс, тъй като разполагаме с противоречива информация. За зла участ се повтаря донякъде сценарият от петия ден – излизайки от клековете, пътеката става по-равна от очакваното и в същото време с множество трудно преодолими камъни и корени. И макар че тук този участък е много по-кратък, в края на деня отново усещаме познатата умора и леко разочарование от това, че пътека, започваща толкова хубаво, включва подобни секции. В крайна сметка обаче това са рисковете на откривателството – понякога намираш несравнимо добра пътека, друг път се натъкваш на трудни и спънати терени. Няма как да знаеш, преди да опиташ.

Затова в оставащите ни два дни се придържаме само към доказани класики...

Снимки: Владимир Русев, Димитър Щуров, Любомир Ботушаров и Мануела Дренска
Всички снимки от седмия ден можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkanche-2014-day7