Боровец е един от най-старите планински курорти в България и е обичайна изходна точка за най-високия връх на Балканския полуостров – Мусала (2925 м н.в.). Разположен на 1300 м н.в., курортът е обграден от вековни иглолистни гори, сред които са прокарани дълги ски-писти, а покрай тях и множеството трасета на байкпарка. Както казах, това е първото място, където бе изграден професионален байкпарк, включващ състезателно  трасе за спускане и множество други пътеки с различна трудност и характер.

В огромния хотел „Рила“, където отседнахме, почти винаги ще намерите място за нощувка и пакети, включващи карта за лифтовете. Пак там може да се наеме и хубав велосипед – както твърдак за леки разходки по черните пътища, така и ендуро или DH велосипед за сериозно каране по трасетата.

Едно от най-големите съкровища обаче е извън байкпарка и точно към него се отправяме сутринта, за да използваме слънчевите часове на деня. Става дума за пътека, която започва от височина 2500 м и се спуска чак до курорта, който е 1200 м по-надолу. При това се спуска с цялото изящество и многообразие, присъщо на най-добрите пътеки за каране – започва като проход в клековете, осеян с едри камъни, преминава в каменна секция, пресичаща огромен сипей, мушва се отново в клековете и се вкопава в земята, за да се превърне в бърза горска пътека със завладяващи завои и да се влее в едно от най-хубавите трасета на байкпарка. Колкото по-надолу слизаме, толкова по-бързо караме, за да пристигнем след 10 км спускане с щастливи физиономии пред долната станция на лифта, готови да пробваме и някои от другите пътеки.

За разлика от всичко, което карахме досега, от дивите туристически пътеки, които на много места са технични и изискват бавно каране, трасетата на байкпарк Боровец ни зареждат с адреналин и утоляват нуждата ни от по-висока скорост. Макар че са изкопани от човешка ръка и включват тук-там по някоя дървена конструкция, в по-голямата си част пътеките имат напълно естествен вид и предлагат изобилие от корени и мека горска почва, както и множество линии за преминаване през тях. Бързо си припомняме какво е да натиснеш байка във вираж, да изпомпаш някоя бабуна или да изпуснеш на скорост линията и все пак да имаш резервна, която да те спаси. Това е място, на което си струва човек да отдели поне 2-3 дни, но дори този кратък следобед ни припомня, че понякога хубавото каране не изисква носене на велосипеда на гръб и е точно на две крачки от хотела.

Реклама

За съжаление само след три спускания обещаният дъжд идва, което всъщност не е толкова лошо, защото след 8 дни каране ръцете ни вече нямат същата сила. Затова пълним отново буса, взимаме си довиждане с Боровец и се хвърляме право в шумотевицата на големия столичен град – София.

Снимки: Владимир Русев, Георги Даскалов (Bikeporn), Любомир Ботушаров и Мануела Дренска
Всички снимки от осмия ден можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkanche-2014-day8