Дъждовете в никакъв случай не са нещо изненадващо за Великобритания, но този път карането по вода дойде малко в повече и на организатори, и на състезатели. Трасето, което и без това е едно от най-дългите и тежки физически в сериите, се превърна в почти непреодолимо предизвикателство, особено някои по-равни секции и някои спънати горски участъци с корени и дупки, където гумите прорязваха дълбоки коловози, а всяка грешка се наказваше със спиране или падане. Метеорологичните условия в събота бяха толкова лоши, че се наложи организаторите да отменят тренировките и да отложат квалификацията за неделя. Това затрудни още повече състезателите, които трябваше в един ден да се състезават срещу часовника два пъти, при това почти без да имат шанс за тренировки, а освен това дъждът спря и трасето бавно започна да изсъхва, което на практика го направи още по-непредсказуемо. Силният вятър, особено в откритите горни части на пистата, също бе фактор, с който всички участници трябваше да се съобразяват.

При жените първото добро време бе дадено от Тане Сийгрейв (Великобритания, FMD), като в крайна сметка то се оказа достатъчно за второто място. Рейчъл Атертън (Великобритания, GT), която по време на квалификацията беше падала, успя да премине чисто и доста бързо по разкаляното трасе, включително и мъчителните за жените силови секции в гората, и подобри със 7 секунди времето на Сийгрейв, което се оказа и най-добрия резултат за деня. Всички участнички след нея имаха повече или по-малко проблеми и падания - Трейси Хана, Емелин Раго и най-бързата в квалификацията Манон Карпентър (Великобритания, Madison Saracen). На контролата Карпентър имаше всички шансове за второ място, но реши да рискува на един от големите скокове преди финала, който повечето ѝ съпернички заобикаляха, и се разби зрелищно, когато не успя да стигне попивката. Все пак носителката на шампионската титла завърши успешно на 4 място, макар и с 22 секунди след Атертън - толкова големи бяха разликите при дамите, че най-добрите постигнаха добро класиране дори и след такива инциденти.

Във временното класиране Атертън излезе начело с 420 т., следвана от Раго с 405 и Карпентър с 320 т.

Мъжете, заради това, че са по-силни физически, караха видимо по-бързо и агресивно по тежкото трасе, но и тук не липсваха падания и проблеми с техничните разорани горски секции. Ще започна с това, че още в квалификацията мнозина от топ карачите дадоха не особено добри времена. Пример за това бе и победителят в първия кръг Аарън Гуин (САЩ, Specialized). Когато обаче направи финалното си спускане, американецът бе по-стабилен, уверен и прецизен от всеки друг до момента и когато седна в горещия стол, времето му изглеждаше с много добри шансове за победа. Няколко човека след него не успяха да го подобрят, но когато дойде ред на Грег Минар (ЮАР), който само преди 2 седмици бе на операционната маса заради счупена кост на едната ръка, опитният състезател на Santa Cruz Syndicate направи образцово спускане и успя да изпревари гуин с повече от секунда. Никой от последните четирима по трасето - Трой Броснан, Дани Харт, Майкъл Джоунс и Лоик Бруни - не успя да подобри времето на Минар, нито пък това на Гуин.

С една победа и едно второ място Аарън Гуин оглави временното класиране в сериите с актив от 374 т., но Лоик Бруни е съвсем близо до него с 350 т., натрупани благодарение и на двете първи места в квалификациите. Да се надяваме, че съвсем скоро младокът ще превземе и най-високото място на подиума. Грег Минар е трети с 281 т., но за него по-важното може би е, че това му бе 17-а победа в СК, с което изравни рекорда на съотборника си Стив Пийт.

Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://www.redbull.tv/videos/event-stream-513/downhill-finals

За пълно класиране и допълнителна информация посетете сайта на UCI: http://www.uci.ch/