Преди да станем свидетели на финалите в отделните категории в дисциплината спускане на Световното първенство по планинско колоездене във Вал ди Соле, време за малко снимки и за равносметка от двата дни тренировки. В следващите дни ще има и големи галерии, интервюта и видеоклипове, но подготвянето им отнема време, така че ето един бърз преглед на случилото се в петък и събота по трасето Black Snake (Черната змия) над село Комезадура.

2:0 е резултатът от двубоя между "Черната змия" и българския национален отбор. Трасето извади Теодор Мавродиев и Росен Ковачев от играта, а пък нашите все още не са успели да поместят нито едно от многото препятствия по него, макар че очевидно не липсват опити в тази насока.

Тедо се разби в петък преди обяд и бе разходен до болницата в най-близкия средноголям град - Клес. Оттам ни успокоиха, че няма нищо счупено и ни го върнаха с подута китка, обвита в шина, и понатъртени рамена.

Росен падна в събота и също пробва носилките на италианската спасителна служба. Неговата аудиенция при dottore разкри, че има силно натъртени ребра, но без счупвания. Всички се надяваме двамата да се оправят бързо, а колкото и да ни е яд, че оттук нататък те вече са само зрители край трасето, едва ли може да се сравнява с това, което им е на тях.

Black Snake е трасе, което е трудно да си представите, дори да сте го гледали по видео и телевизия. Първите няколкостотин метра са подвеждащо нормални - нищо, което да не сме виждали в България. И като влезе в гората, човек разбира, че не става дума за змия, а за същински змей! Представете си най-трудните секции от българските DH трасета в последните години и наредете 100-200 такива една след друга, без прекъсване - ето това е пистата за спускане с планински бициклети във Вал ди Соле.

Про ботовете, роботите или просто най-добрите в света, които иначе са си едни доста готини хора, карат безобразно добре по това насечено DH трасе. Истински кралимарковци са те, не се дават току така и атакуват като за последно всяка брутална линия. Опитът на нашите герои обаче показва, че на живо не е като в приказките и понякога карането наистина се оказва последното за деня. По това змейско трасе има толкова неща, в които да се удариш, че най-добре е да не си го и помисляш.

Засега Стиви Гатев кара точно така - стабилно и предпазливо. В тренировката с времеизмерване в събота (квалификации няма) той мина покрай мен сравнително бавно, но пък уверено и стабилно, което в крайна сметка му донесе 89 място сред над 110 участници. Мартин Ненчев също залага на такава тактика и е 60-и при младежите от 80 участници. За разлика от тях, Йоан Нейчев и Валентин Тенев караха в същите участъци по-бързо, но и двамата паднаха, даже повече от веднъж. Така че не знам кое е по-добре, особено по такова трасе...

Резултатите може да не са внушителни, но едно мога да кажа със сигурност - в сравнение с 2007 година, когато бях на Световната купа в Марибор, Словения, българските спускачи са дръпнали много в карането. Тогава трасето бе по-лесно, но въпреки това нашите просто оцеляваха и не изглеждаха особено добре на фона на световния елит. Сега, макар все още да са доста по-бавни, карането им е по-стабилно и добре изглеждащо.

Най-бърз в тренировката за време при мъжете бе Дани Харт (Великобритания), а при жените Рейчъл Атертън (пак оттам).

Както казах, квалификация няма - мъжете и жените стартират в обратен ред според подреждането си в световната ранглиста, а за младежите и девойките времената от събота определят стартовия ред, но без да има отсяване на участници.

И тъй като до финалите остават само няколко часа, затварям лаптопа и се отправям към трасето. Скоро ще разберем кои ще са световните шампиони за 2016 година - очаквайте нови включвания!