Както и друг път е ставало дума, може и да си нямаме Финале Лигуре, но пък си имаме Благо Ендуро! Използването на суперлативи винаги е трудно - ако кажеш, че нещо е по-такова, веднага някой може да се засегне, че неговото (друго нещо) е по-онакова, а това не винаги е така. Ендуро състезанията са различни и в това е част от тръпката - някои може да са по-трудни, други по-далечни, трети по-многолюдни, но съм сигурен, че любителите на тази дисциплина умеят да намират удоволствието дори и там, където обикновените хора биха видели по-скоро други неща... При Благо Ендуро обаче няма нужда от суперлативи, защото и сухата статистика върши работа.

120 човека! Да, на фона на 1200+ в Обиколката на Витоша може и да не звучи толкова внушително, но за ендуро дисциплината това си е своеобразен рекорд и показва ни повече, ни по-малко отношението на хората към това състезание. Даже мога смело да кажа, че и тази бройка е „подценена“, защото липсваха някои от редовните участници, а липсваха и част от потенциалните, тъй като по същото време (събота) се провеждаше и „Велорали Drag Черни връх“, в което участват или са ангажирани и хора, на които ендурото не им е чуждо.

И преди е ставало дума какво привлича хората към благоевградския парк Бачиново, където започват трансферите и свършват повечето специални етапи. На първо място са самите пътеки, които са изключително разнообразни, достатъчно леки, за да не убият ентусиазма на по-неуверените, но и достатъчно трудни, за да създадат сериозно съревнование за най-силните и амбициозните. Добавете към това старателна подготовка и отлична организация и овкусете специалитета с обилни дози слънце и югозападна топлина - как да не е по вкуса на всеки?

През 2017 г. имаше доста промени в някои от етапите. Причините са най-различни - като се започне от извършен през последната година дърводобив, който бе съсипал пътеките на няколко места, и се стигне до желанието на организаторите за разнообразяване на трасетата с нови линии и секции. Лошо няма - на едни промените им харесаха повече, на други по-малко, но цялостно склоновете над града са толкова благодатни за каране, че ми се струва невъзможно там да има лоша пътека. Ако този път карането бе с една идея по-трудно, това е не заради новите секции, а заради дългото засушаване - пътеките бяха страшно изсъхнали и поради това доста хлъзгави в завоите. Дори където имаше виражи, те бяха меки и прашни и не всеки имаше увереността да заоре в тях както си трябва.

Далеч по-съществена промяна имаше при времеизмерването. Организаторите изпробваха нова за ендурото в България система, която съвсем не е непозната в световен мащаб (а и у нас се използва в дисциплини като ориентирането например). Става дума за индивидуален чип, чрез който всеки участник записва времето си, мушвайки го за контакт в контролна станция на старта и финала на всеки етап. Допълнително преди старта имаше още две станции, през които се минава - за изчистване (clear) и за регистрация (check). След всеки етап участникът минава през пета станция, свързана с компютър, която сваля времето му и го въвежда на съответното място в таблицата с резултатите. Единственото „неудобство“, което в началото може би стресна част от състезателите, е че чиповете изискваха пълен контакт, т.е. на финала трябва да спреш и да мушнеш чипа в отвора на станцията, което с разтреперени от натоварването ръце и замъглен от адреналина поглед може би изглеждаше трудно, но всъщност не видях някой да се справя със задачата чувствително по-бързо или бавно, така че ощетени нямаше. Затова пък системата изглежда доста надеждна откъм точност и минимизира риска от грешки или от техническа неизправност, а и резултатите бяха налични на практика веднага след свалянето на последните времена. В този смисъл Благо Ендуро се оказа добър тест и вероятно ще видим подобно времеизмерване и в други ендуро състезания занапред, като има и доста мегдан за подобрения, включително чрез по-усъвършенствани чипове, които да изискват само допиране, а не целене на отвори.

За самото състезание мога да кажа единствено това, което се вижда и от класирането - многолюдно и много оспорвано във всички категории. Дори при жените в събота имаше цели осем участнички по трасетата. Вярно, че в неделя броят им понамаля по различни причини, но със сигурност надвишаваше в пъти обичайния. Неприятно е, че точно при тази група се наложи да бъде приложена санкция за закъснение на старта, но се случи в четвъртия етап, като преди това организаторите бяха отпускали по малък реверанс на момичетата за трансферните времена. Решението бе от най-трудните, защото доведе до промяна в класирането, но регламентът за трансферите е съществена част от дисциплината ендуро и ако досега не ни е правело впечатление, то е защото просто не е имало достатъчно конкуренция, за да се стигне и до такива казуси. Добромир Добрев обеща, че в бъдеще ще оставят още по-големи „прозорци“ за придвижване на момичетата, така че да не са под напрежение и преумора, но сега санкцията бе наложена и Маргарита Христова, макар и с най-добро време в специалните етапи, остана на второ място, защото добавеното за нея и Станимира Карадочева време изведе начело Мария Василева, която е с второ време от специалните етапи. Всъщност, за мен най-същественият проблем в цялата ситуация е, че изобщо бе допуснато отклонение от досегашните правила, които бяха ясни - пристигаш със закъснение и времето ти вече е започнало да тече. Системата с чипове обаче даде възможност на организаторите да се „смилят“ и да дадат малко повече време на жените за изкачванията, но в следващия момент този компромис сякаш се обърна срещу тях, изправяйки ги пред толкова трудно решение.

Иван Колев отново бе най-бърз при мъжете, макар че падане в събота намали малко устрема му. Симеон Павлов, макар и в силна конкуренция с Денислав Ангелов, надделя при младежите през сезон 2017, включително и в последния кръг. Стефан Седефчев оглави категория Мастърс Б (40+), а Мастърс А (30+) като че ли за пореден път бе най-трудна и оспорвана - след две пропуснати състезания Андрей Балевски се завърна на върха на подиума, а Антон Настев, който пропусна почти целия сезон заради счупване на едната ръка, показа, че не е изгубил форма и зае второто място.

Реклама

Дойдоха и немалко гости от Гърция, които поразбъркаха класирането в някои категории. Имаше и доста нови за дисциплината участници, но добре познати от другите състезания (по спускане и по крос-кънтри). По този начин ендурото за пореден път се оказа пресечна точка между тези два края на „спектъра“ - както някои от най-лудите глави доказаха, че могат да въртят здраво педалите (например Велентин Тенев, който завърши трети при мъжете), така и някои от най-силните ХС карачи демонстрираха, че надолу карат не по-лошо, отколкото нагоре (Емил Стойнев е втори при мъжете, а Лъчезар Ангелов е шести, карайки с ХС твърдак!). Иначе казано, ако робувате на клишета от типа „спускачите са мързеливи, пък ХС-тата са некадърни“, елате в състезание като Благо Ендуро, за да се убедите в обратното! :)

Големият брой участници наложи стартиране през 30 секунди, което пък доведе до множество застигания по трасето - някои от „новодошлите“ бяха доста бързи, но не бяха съвсем подготвени за тази подробност. :)

Още веднъж искам да похваля перфектната организация от страна на LFF (благоевградския МТБ клуб) и Enduro Warriors. По принцип за целия сезон мога да обобщя, че нещата започват да се случват все по-добре - до степен, че абзаци като този дори звучат излишни. Вярно, че при първите състезания възникнаха някои проблеми около времеизмерването, но това като че ли подейства стимулиращо за организаторите да намерят решение и от средата на сезона видяхме промени в обичайната система (а сега и проба на нов тип времеизмерване), които в крайна сметка като че ли стабилизираха нещата по отношение на този най-важен елемент. За мен лично Благо Ендуро, а и предишните състезания (за които също можете да намерите репортажи), бе безупречно - и като маркировка, и като график, и като подготовка на трасетата, съпътстващи екстри и прочие неща.

Крайното класиране в Българските ендуро серии можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2017/5675-events-bg-2017-bg-enduro-series-results.

Ние вече нямаме търпение да разберем какво ни очаква през сезон 2018!

Снимки: Димитър Щуров и Любомир Ботушаров

Коментари

bobino

0

 

 

Чудно беше наистина! Времето кристално, топло без да е горещо, хората усмихнати с настроение, трасетата отлични. Може би всичко щеше да граничи с повече от перфектно ако не беше толкова сухо, но това не беше от значение толкова. Нашата групичка за първи път се впусна в тази емоция наречена ендуро състезание и ще си спомняме с удоволствие за тези моменти, както и ще очакваме с нетърпение другия сезон на сериите. Организацията беше на ниво, трасетата отлично маркирани и подготвени всичко топ. Ако мога да изкажа градивна критика бих казал, че ми липсваха по-добри подкрепителни пунктове. Можеше да има такива някъде по и след трансферите, където да заредим вода примерно, а пък относно хапването лично за мен беше проблем. Можеше да има нещо различно от енергийна напитка вода,сок и локум и парче банан за цял ден, нищо солено при положение че беше нужна сол хаха. То нямаше яд и човек да поседне някъде да си поръча и да хапне, но нямаше време за това. Мисля че не е проблем имайки впредвид не малката такса да се включи някакъв сандвич примерно. Разбирам че се ъпгрейдва и развива организацията всеки път и се радвам за което и се надявам за напред да бъде още по-добра.
Благодаря на всички замесени за изживяването незабравимо беше!

Четвъртък 26 Октомври 2017, 22:06

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар