Няколко години по-късно...  или няколко месеца по-късно. Няма значение. Важното е, че Байкария отново ви канят на каране из Странжда.

През пролетта на 2012 започнахме обиколката на българските граници от устието на Велека, а през есента на 2017 приключихме карането по билото на Средна гора в района на Кабиле, северно от Ямбол. На пръв поглед двете събития не са свързани и по тази причина в началото на май ще ги свържем с един мини диагонал, прекосявайки Странджа от севeрозапад на югоизток. Започваме празнично на първи май от Кабиле и приключваме още по-празнично на Гергьовден в Резово. Или Варвара. Или Резово. Ще видим. Ето и подробности:

Ден 1 (01.05)
Рано сутринта отпътуваме организирано от София до Кабиле. В автобуса не пием бира, защото е много рано и освен това не е морално от гл.т. на празника на трудещите се. Участниците в похода получават знаменца, с които махат през прозорците, а трудещите се им отвръщат с пролетни цветя в ръка... Така в шеги и закачки след няколко часа сме на изходна позиция. Следобед се понасяме сред посевите и хълмовете на Тракия. Целта ни е хижа "Седемте Инджови извори", от които в момента е останал само един. Нощуваме на палатки или закрито - кой както предпочита. Разстоянието за деня е около 50 км.

Ден 2 (02.05)
От Войнишкия Бакаджик продължаваме на югоизток и навлизаме в хълмистите гънки на Северна Странджа. Редуват се посеви и дъбови горички, слънцето пече, калта е до колене. С приповдигнат боен дух и леко главоболие за обяд достигаме до Факия (да се уточни ударението), а привечер като на шега се оказваме в село Голямо Буково. Разбира се, по пътя разглеждаме някое и друго кале, долмен или друга форма на общение с героичното минало. Нощуваме в околностите на Голямо Буково. Има възможност и за вътрешно настаняване в комплекс "Вили Голямо БУково". Общо за деня около 50 км.

Ден 3 (03.05)
От Голямо Буково караме към находящия се наблизо манастир "Света Петка", след което неусетно се изкачваме до вододела между реките Факийска и Младежка. Продължаваме с леко спускане на изток към Младежко, където спираме за кратък празник, щото нали все пак... За любознателните се открива възможност за подмладяване в изворите на Младежка река. За останалите бира. Приключението продължава по долината на река Младежка, като целта е достигането до т.нар. "Тракийски лагер", малко преди водослива с Велека. Като за финал имаме едно хубаво избутване до село Стоилово, в чиито околности се настаняваме за нощувка. Възможни са и вътрешни нощувки. За деня около 50 км.

Ден 4 (04.05)
Продължаваме напред, т.е. на юг, т.е. навътре към странджанската сърцевина. От Стоилово караме до шосето Малко Търново - Бургас, след което забиваме към границата и по неведоми пътища се опитваме да стигнем до местността Мишкова нива и свързаните с нея мистерии. Следобед правим кратка почивка за сладкарница или музей в Малко Търново и продължаваме към пограничното Сливарово, където оставаме за нощувка. Спането е само на палатки. За деня около 50 км.

Ден 5 (05.05)
Свежо утро в Сливарово. Пием кафе. Всичко е нормално. Дъбовите главни догарят в огнището. Водата от селската чешма е студена и вкусна. Поемаме на път. Първо по билото на изток, след това в долината на Велека, после в бара на Кости, след това нагоре към Папия и най-накрая надолу към Варвара, където ни очаква познайте Кой? :) Нощуваме някак си. Има варианти. За деня 50 км.

Ден 6 (06.05)
Гергьовден. Малко е сложно тука сега, защото ситуацията е следната. Явно Гергьовден е много високо в мислите на варварското население и по тази причина него ден се очаква голямо тържество с гръб към морето. Значи който иска да се весели остава с Призрака във Варвара, а останалите продължават наобратно, връщайки се към долината на Велека. Оттам пак нагоре, после надолу и финал! Нощувка наоколо. За деня 50 км.

Ден 7 (07.05)
Понасяме се със страшна сила на запад, към столицата. 

Реклама

https://www.facebook.com/events/179550126160526/