| 24 часа край хижа "Здравец" | ||
|
|
Искаше ми се тази статия да звучи съвсем различно - като разказ на участник, а не на кибик край трасето. Кроях планове още от миналата година, записах се с верни авери в щафета, която кръстихме "Корояд", заради навика ни с Митака Щуров да гризваме кората при почти всяко каране, което се престрашим да направим заедно, но уви, една дребна, но досадна контузия от претоварване (получена точно при поредното храсталясване с Щуров) ме лиши от възможността да участвам в може би най-предизвикателното издание на 24-часовия маратон, организиран от велоклуб "Крива спица".
"Може би", защото е условно да се говори за по-трудно или по-лесно състезание, когато става дума за хора, изправени срещу часовник, отброяващ часовете на едно денонощие, в което те трябва да направят колкото могат повече обиколки, ако искат да се доберат до челните места в класирането. При по-лесно трасе това означава по-високо темпо и повече изминати километри. При по-труден терен означава повече пресметливост, правилно разпределение на силите, избор на подходящи гуми и т.н. Във всички случаи е необходима неимоверна воля и силна психика, освен чисто физическа мощ в тялото. А при технично и кално трасе в лошо време и екипировката става от жизненоважно значение. Така че да, по мое мнение това беше най-трудният 24-часов маратон до момента, но може би не за всеки е било така! Относно организацията на събитията на "Крива спица" вече сте свикнали да прочитате обобщения, състоящи се от една дума - отлична! Това състезание не бе изключение. Ако някой се съмнява в оценката ми, нека просто прочете мненията на участниците във форума - те би трябвало да са много по-чувствителни от мен към пропуските и въпреки това ще ви е трудно да намерите критики към начина, по който бе проведено мероприятието. И веднага искам да наблегна на това, че за хората от пловдивския велоклуб 24-те часа бяха не по-малко изтощителни, отколкото за повечето състезатели, тъй като те всъщност се отчетоха с още по-продължителен работен ден - вероятно над 30 часа, като се включат предварителната подготовка и довършителните занимания (награждаване, почистване, обработка и публикуване на резултатите и т.н.). Така че похвалите няма как да им ги спестя и този път! Редно е да споменем с добра дума и спонсорите на това събитие, тъй като по време на криза такива не се намират лесно, особено за по-тясно специализирани формати, какъвто е 24-часовият маратон. Top Bikes предоставиха цял велосипед, Craft се включиха с множество награди, както и магазините "Земен Рай", Yess Bikes и XCoSports. Nestle Bulgaria също за пореден път подкрепиха проявата (и участниците - с вафли Lion). Като казах, че форматът на състезанието е тясно специализиран, не го разбирайте като "слабо посещаван". Напротив - 24-часовият маратон през 2010 г. за пореден път отбеляза забележителен ръст от гл.т. на участници и публика. За да бъда по-точен, всички налични места (80 на брой) за състезатели бяха заети, при това още в първите дни, обявени за записване. Организаторите ограничават броя на участниците, за да са сигурни, че ще могат да се справят с предизвикателствата от организационна гл.т., но както е тръгнало, догодина май ще трябва да мислят за увеличаване на капацитета, тъй като броят на желаещите да се пробват в това предизвикателство няма да намалее. Те и сега бяха повече, т.е. със сигурност имаше желаещи да участват, които не се бяха вредили. Други пък баха (бяхме) възпрепятствани по една или друга причина. Това са и част от хората, които уважиха надпреварата като публика - имаше и много други, които дойдоха просто от интерес, като много от тях стояха и двата дни, включително и по време на нощната смяна. Така че 24-часовият маратон продължава да е едно от най-популярните състезателни събития в българския календар. През 2010 г. състезанието се проведе и по ново трасе. Старт-финалната зона бе в района на хижа "Здравец", т.е. съвсем в планината. Такъв бе и маршрутът - съвсем планински, т.е. още по-забавен и техничен спрямо предишните две години. Няма възможността да го обходя целия, но се започваше със стръмно изкачване по широка пътека, след това имаше черни пътища и пътеки, преди да се стигне до гвоздеят на програмата - основното спускане, което бе по страхотна горска пътека, включваща интересни и разнообразни предизвикателства - корени върху страничен наклон, прагове, завои, стъпала... И сега, като се сетя за нея, като погледна снимките, ме хваща яд, че нямаше как да участвам. Мога само да си представям и да съдя по думите на приятели колко приятно е било карането по нея! Разбира се, приятно не винаги означава лесно - дори и най-опитните спускачи сред 80-те участници са изпитали трудности, когато дъждът разкаля трасето и намокри корените. На много хора им се наложи да слизат и преминават пеша по-опасните участъци, други посетиха дерето, но всичко това е част от надпреварата и удоволствието. Важното е, че в края на 24-те часа нямаше нито една сериозна контузия, но пък изобилстваше от уморени усмивки или възторжени обяснения за "дрифтове" (модерен сред младите заместител на думата поднасяне/занасяне) в тъмната част на деня. Дъждът. Споменах го няколко пъти. Още от сряда/четвъртък прогнозата за времето бе безмилостна - уикендът нямаше да е слънчев. На път за Пловдив за момент ни споходи оптимизъм, когато слънцето напичаше в колата преди Пазарджик, но бърз разговор с пристигнали вече при хижа "Здравец" хора разкри, че там вали. После спря, по време на старта ръмеше, след първите 1-2 обиколки облаците се вдигнаха по-високо и надеждата, че ще ни се размине отново се надигна. Но привечер дъждът се завърна - този път с намерение да остане по-дълго, като неканен гост, когото си длъжен да приемеш и да си направиш купона въпреки присъствието му. За кибиците, стоящи на сухо под шатрите, купонясването не бе проблем, ама хич! От състезателите обаче се искаше силна воля и добра екипировка, за да продължат в тези условия, и повечето от тях го направиха!
Лесно ми е на мен да си пея, ама на човека от долната снимка не му е - Атанас Тодоров не мигна и не спря да кара цели 24 часа. Той направи 15 обиколки, които му донесоха третото място при мъжете.
И за бира... И за медали...
Пълното класиране можете да видите в сайта на състезанието: А пълни впечатления можете да добите, ако следващата година се запишете за участие или просто присъствате като публика. Струва си всяка минута от тези 24 часа! |
| Последна промяна ( Неделя, 19 Септември 2010 19:27 ) |
Коментари
Немедлено да се преведе на латински и да се сложи под логото от отбора!!! :D
Браво за цялата статия, Любчо!