| Път за никъде 2012 | ||
|
|
През изминалия уикенд, на 28-29.07.2012г. за четвърти пореден път се проведе станалото вече традиционно състезание „Път за никъде”.
В двудневната надпревара, освен най-силните родни състезатели, имаше участници от съседна Гърция и от Великобритания, дошли специално за събитието. Организаторите се бяха погрижили за всичко – от настаняването на гостите, до тяхното безопасно ескортиране извън пределите на града по време на състезанието. В състезанието се включиха 95 участници, като най-малката от тях - Йоанна от велоклуб „Зарата” - беше на възраст едва 10 години и, разбира се, се превърна в любимка на публиката и най-големия герой по трасето. Стартът на първия ден беше даден със звън на църковни камбани и пукот от пистолет лично от кмета на община Банско – Георги Икономов. Участниците бяха разделени в 5 отделни категории: Ето как протече състезанието през моите очи: Ден първи – 31 км Състезанието започна зад патрулен мотоциклет, който ни изведе извън града, където започна и същинската надпревара. В началото колоната бе поведена от Цакарис Атанасиос, темпото не беше много бързо, всички пазеха сили и никой не атакуваше. Постепенно аз, Тодор Ангелов и Цакaрис се откъснахме от основната група, като темпото се запази до началото на стръмното изкачване, където видяхме, че сме застигнати и от един от английските състезатели – Калъм Дикинсън. От този момент нататък започна и „истинското” състезание за мен. Стремях се да не изоставам от челото, а профилът на трасето в този участък никак не ми помагаше. Калъм атакува и излезе начело на колоната, след него тръгна Тошко, а аз и Цакaрис правихме отчаяни опити да ги настигнем. На едно от спусканията успях да задмина гръка и подкарах с пълна сила, все още виждах англичанина в далечината и давах всичко от себе си, за да го настигна, но уви – той имаше сериозно предимство пред мен – въпреки, че не живееше в Банско, познаваше трасето! Стремях се до финала да запазя висока скорост, за да съхраня разликата си с водачите, както и да не бъда застигнат. И така след първия ден финиширах трети на 3 минути от Калъм. По късно разбрах, че Бойко Танчев е паднал по трасето, което за съжаление го извади от надпреварата във втория ден. Здравословни проблеми принудиха и съотборничката ми Анелия Карагьозян да прекрати своето участие. Още на финала ми беше ясно, че вторият ден ще бъде изключително тежък за мен – трябваше да догоня съперника, ако исках да се боря за втората позиция в състезанието.
Ден втори – 2 обиколки по 23 км След първия ден на състезанието със съотборника ми в КК „Алекси Николов” Тодор Ангелов, решихме да караме в екип, за да се опитаме да извоюваме двойната победа за отбора. Състезанието отново започна зад полицейски мотоциклет и отново Цакaрис поведе. Темпото отново беше леко и се запази такова до края на първото изкачване, където Калъм опита да атакува, за да влезе първи в спускането. Виждайки, че не съм в състояние да го следвам, отпратих Тодор напред. Трасето беше песъчливо и на места с доста дълбоки коловози. Тук отново предимството беше на страната на англичанина, който познаваше трасето. За мое щастие още на първата контрола веднага след спускането ги застигнах. Продължих да карам с тях и се стремях да пазя сили, очаквайки удобен момент, за да „скоча на педалите” и да атакувам. Не чаках дълго – при пресичането на една река Тодор и Калъм се забавиха, казах си „Това е моят шанс!” и спринтирах с всички сили. Успях да се откъсна и да поддържам разликата между нас, пресякох финала на обиколката първи. Там ме очакваше Бойко Танчев с пълен бидон с изотонична напитка, която бях приготвил преди състезанието – моите благодарности за което. Тук в бързината изтървах бидона, върнах се, взех го, а Бойко ме засили като състезател в дисциплината бягане по часовник. Публиката като че ли не очакваше да види точно мен да пресичам старт-финала първи и беше в екстаз - бурни аплодисменти и насърчаващи подвиквания. Трябва да си призная, че това ми подейства много окуражително и като че ме зареди с нови сили. Малко преди началото на изкачването Тодор ме настигна, като беше оставил Калъм далеч назад. От този момент двамата дадохме всичко от себе си, изразходвайки всяка капчица останала енергия. Тодор, като по-бърз от мен, караше отпред, което значително увеличаваше скоростта, а на спусканията водех аз. Карахме възможно най-бързо до самия финал, където пресякохме финалната лента хванати за ръце като победители. Знаехме, че сме направили всичко по силите си и сме го направили заедно като истински отбор. Сега всичко вече беше въпрос на време, стояхме и чакахме, а времето сякаш беше спряло, бавно минаха минута, след това втора, но на дългата старт-финална права не се появяваше никой. В този момент се поздравихме с победата! Бях много щастлив и макар на второ място се чувствах като истински победител! Калъм финишира цели 9 минути след нас! Благодаря на съотборника ми Тодор Ангелов, както и на целият отбор на КК „Алекси Николов” за подкрепата. Когато победата е споделена – тя е два пъти по-сладка! Поздрави: Васко Василев
КласиранеБългари оглавиха и повечето от останалите категории, но дори от класирането до трето място се вижда, че броят на чужденците бе значителен, а нивото им на каране добро. Христина Козарева (Одрински) отново бе най-бърза при жените, само седмица след като стана шампион на България по крос-кънтри. Николай Коев (Исполин) традиционно е един от най-бързите ветерани и не пропусна да вземе първото място и в Банско. Георги Георгиев се пребори с двама гръцки участници в категорията 18-40 г., а при най-младите пръв завърши британецът Рос Дикинсън. Юноши (под 18 г.) 1. Рос Дикинсън Мъже (18-40 г.) 1. Георги Георгиев Ветерани (над 40 г.) 1. Николай Коев Жени 1. Христина Козарева Racing snakes (супер-състезатели) 1. Тодор Ангелов Снимките са от галериите на организаторите във Facebook, които можете да разгледате тук: Ден 1 - https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151712309772137.459967.186386547136&type=1 Ден 2 - https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151720594572137.460862.186386547136&type=1 Нагргаждаване и барбекю - https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151720648657137.460868.186386547136&type=1 |
| Последна промяна ( Четвъртък, 02 Август 2012 23:51 ) |
Коментари
Наистина първото наистина отборно каране в МТБ-то откакто се помня!Отлично го бяхме замислили как да караме 2-ят ден и се и получи.Не винаги ще става така обаче,но да имам толкова силен съотборник като Васко,а и Добри,който е едва на 16,но кара колкото нас - е тепърва ще се разбира по състезанията.Ако и останалите момчета,които са в отбори,а и не само карат и си помагат така - състезанията в България ще стават все по-интересни и това е едва началото.:)
Иначе Васе - забравил си да споменеш за не лекото падане в един коловоз от много бързане на спускането 2-рата обиколка.Направи ме изуми колко бързо стана и тръгнахе отново!Да знаеш - доста се уплаших тогава,а и постоянно си викам дали ще ни стигнат,но дкорая наистина се раздадохме на мах.Да бях си карал отзад с англичанина да не се моря толкова.:Д
И поздрави на организаторите за прекрасното състезание и на всички участници!
Браво и до нови срещи!:)