| Световно първенство по планинско колоездене 2011 | ||
|
|
В края на първата седмица на септември, изпълнена с тренировки, квалификации и състезателни стартове, в швейцарския курорт Шампери бяха излъчени шампионите в дисциплините XCO, DHI и 4Х за 2011 г. Имаше и изненади, и напрежение, и обрати, и очаквани успехи. Да, имаше от всички тези неща, които правят спорта толкова вълнуващ! Трасетата в Шампери са едни от най-трудните и дори само те са достатъчни, за да гарантират зрелищни състезания. Пътеките, по които въртят обиколки ХС състезателите, изобилстват от технични елементи, а пистата за спускане си остава най-стръмната за момента, използвана за състезания от най-висок клас. За дисциплината 4-крос бе изградено съвсем ново трасе, включващо също по-технични елементи, включително пресичането на един поток. Добавете към това и дъждовете, които съпровождаха последните 2-3 дни на Световното първенство и ще разберете защо късметът също играеше много важна роля в това най-важно за сезона състезание. Едно подхлъзване или падане можеше да реши изхода, а такива имаше много! От стартовете на състезателите в категория "Елит" най-рано, още в петък вечерта, се проведе този по 4Х. При жените Анеке Беертен (Холандия), победителка в СК за 2011 г., доминираше състезанието от началото до края, спечелвайки всеки рунд по пътя си към финала. Последната гонка не се превърна в изключение. Там Беертен срещна световния шампион от 2010 г. Мелиса Бюл (САЩ), както и две състезателки, чиято основна специалност е спускането - Фион Грифитс (Великобритания) и Селин Грос (Франция). Това не е учудващо, при положение че дизайнерите на трасето се бяха опитали на много места да избягат от ВМХ елементите в полза на такива, които се срещат по-скоро по трасетата за спускане. Изборът на линии, добрият старт, отличните умения, физическата сила и издръжливост - всичко бе от значение за спечелване на титлата и Анеке Беертен най-сетне доказа, че може да впрегне всички тези качества накуп. Казваме "най-сетне", защото в дългогодишната й кариера това е първата шампионска титла, след като най-високото отличие й се изплъзваше години наред, въпреки че през цялото това време тя бе един от основните претенденти за него и една от най-успешните състезателки в стартовете за Световната купа. Така че радостните сълзи в очите й не бяха случайни, а вероятно няма да са и последни. Печелившата стратегия за нея във финала се оказа превъзходния старт, който я изстреля пред съперничките й и я предпази от съприкосновения, като в същото време й предостави избора за най-добра линия. Зад Беертен бе горещо. Мелиса Бюл не успя да стартира експлозивно и остана в догонваща позиция, като в крайна сметка завърши последна. Грифитс и Грос се бориха силно за второто място, като в крайна сметка надделя състезателката от Великобритания, която предприе смел ход, минавайки по нова за нея линия. И ако финалът при жените бе интересен, то при мъжете бе направо инфарктен! Първо, редно е да отбележим, че някои големи имена дори не успяха да се доберат до него. Миналогодишният световен шампион Томас Славик (Чехия) например бе елиминиран още в четвърт-финалите. За последния рунд на старта застанаха победителят в СК 2011 и неколкократен световен шампион Джаред Грейвс (Австралия), Михал Прокоп (Чехия) - също двукратен световен шампион (през 2003 и 2006 г.), Роже Риндернехт (Швейцария) и Юст Уикман (Холандия). Финалистите стартираха и малко след това се случи нещо, което рядко се вижда - и четиримата състезатели се озоваха на земята в едно общо меле, което на практика предреши крайния резултат. Екшънът започна с падане на Уикман, който бе успял да влезе пръв в завоя, но явно с твърде висока скорост, и след излизането от виража холандецът се овъргаля точно на основната линия. Връхлитащите зад него Прокоп и Риндернехт нямаха нито миг за реакция и се препънаха в Уикман, оплитайки байкове и крайници. Единствено Джаред Грейвс, който бе избрал по-широка линия, успя да види какво става и буквално прегази падналите железа и тела, подпирайки се с крак, но без да падне. Така австралиецът се промъкна през мелето и едва ли имаше вече какво да го спре. В следващата секунда обаче той също се озова на земята - изглеждаше просто като поднасяне, но после се разбра, че то се дължи на спукана предна гума, явно след съприкосновение с велосипеда или екипировката на някой от съперниците, през които мина. Грейвс още не бе станал, когато Михал Прокоп успя да възседне отново байка си и да спринтира към финала. Роже Риндернехт бе следващият, завършвайки на второ място пред родна публика. Уикман финишира трети, а Грейвс нямаше какво друго да направи, освен да отпише медала от Световното през 2011 г. В събота се проведоха състезания по крос-кънтри. В предишните дни бяха излъчени победителите в тази дисциплина в категорията до 23 г. - Жули Бресе (Франция) при жените и Томас Личер (Швейцария) при мъжете, както и при младежите и девойките - Виктор Корецки (Франция) и Линда Индерганд (Швейцария). Имаше дори състезание между щафетни отбори (включващи състезатели от всяка категория - мъже и жени елит, юноши и до 23 г.), в което Франция надделя над тимовете на Швейцария и Италия. В събота обаче бе време повечето топ-състезатели от СК да покажат на какво са способни с националния екип. При жените световен шампион стана Катерин Пендрел (Канада) след отличен сезон в кръговете за СК, където тя завърши втора в сериите. В Шампери обаче съперничката й Жули Бресе караше в категория до 23 г., което в някаква степен улесни канадката. Миналогодишният шампион от Полша Мая Влозчовска обаче също бе в отлична форма и в началото на състезанието именно тези две участнички оглавиха колоната. В края на първата обиколка те вече имаха преднина от около 30 секунди пред Ева Лехнер (Италия), следвана на свой ред от Ирина Калентиева (Русия) и Гун-Рита Даале (Норвегия). По време на втората обиколка обаче Влозчовска бе застигната от лош късмет и спука гума по време на последното и най-дълго спускане. Това позволи на Пендрел моментално да се откъсне напред, а полякинята трябваше да кара внимателно и да слиза от байка при изкачванията, докато достигне техническата зона, където механиците подмениха задното й колело. Междувременно Ева Лехнер бе излязла на втора позиция, така че когато Влозчовска се завърна на трасето, първо трябваше да изпревари нея и едва тогава да мисли за победата. Първата цел бе постигната, но втората се оказа невъзможна - Пендрел в един момент имаше повече от минута преднина и макар че до края на състезанието полякинята успя да стопи значителна част от нея, това бе достатъчно само за сребърния медал. За Пендрел пък това е първи медал от Световно първенство. Ева Лехнер, която успя необезпокоявано да завърши трета, също за пръв път е медалист в Световното първенство. Ирина Калентиева завърши четвърта, а Натали Шнайтер (Швейцария), подпомогната от аплодисментите на публиката, успя да задмине Гун-Рита Даале и да грабне последното място на подиума. Единственият въпрос при мъжете бе дали след пет победи в СК през този сезон някой ще успее да надвие състезателят на Чехия Ярослав Кулхави. Никой не успя, макар че не липсваха достойни съперници. Най-силен сред тях бе Нино Шуртер (Швейцария). Той приложи пресираща тактика от самото начало и наложи темпото, като след 2-3 обиколки стана ясно, че само Кулхави, Жулиен Абсалон (Франция) и Хосе-Антонио Хермида (Испания) могат да издържат на него. Все пак най-плътно зад Шуртер се движеше именно Кулхави. Жулиен Абсалон бе първият от тази челна група, който срещна проблеми - той падна, което го остави в догонваща позиция, като по-късно все пак успя да си върне третото място, когато Хермида на свой ред бе сполетян от лош късмет и спука гума. Междувременно Кулхави и Шуртер вече бяха напред, карайки с все същото убийствено темпо. В предпоследната обиколка чехът се почувства достатъчно силен, за да атакува своя съперник - Кулхави внимателно подбра момента и мястото, за да използва преимуществото, което усещаше в по-равните участъци. Шуртер не успя да реагира навреме на атаката и изостана с няколко секунди, които постепенно ставаха повече и повече. Така Ярослав Кулхави ознаменува най-добрия си сезон не само с победа в СК, но и с титлата световен шампион, а ако продължава развитието си в същия дух, Олимпийският старт през 2012 г. ще бъде много труден за съперниците му. Нино Шуртер спечели сребърния медал с 47 секунди изоставане, но в това състезание показа ясно, че също е във върхова форма и е труден за побеждаване. Жулиен Абсалон е очевидният потърпевш от възхода на първите двама - многократният световен шампион и носител на СК и двукратен златен медалист от Олимпийските игри през този сезон срещна сериозни трудности в конкуренцията с тези по-млади съперници. Бронзовият медал от Световното първенство съвпада с позицията му в класирането за Световната купа. Подобно е положението и при Хермида. Последното място на подиума бе заето от Лукас Флюкигер (Швейцария). Така стигаме и до последния ден, неделя, когато бе време за доказване сред спускачите. Условията бяха ужасни - порой, хлъзгаво и стръмно трасе, което можеше да изиграе шега и на най-добрите състезатели. Едно от първите доказатлества за това бе деветото място на победителката в СК и шампион през 2010 г. Трейси Моузли (Великобритания). Тя бе с най-добро време в квалификацията, стартирайки последна на финала, но общо четири падания я запратиха далеч назад от желаната позиция. Най-бърза в Шампери се оказа Емелин Раго (Франция), която синтезира тактиката си по следния начин: "Стараех се да карам гладко и да не падам". Оказа се печеливша стратегия - Раго бе единствената състезателка с време под 5 минути. Рейчъл Атертън, която спечели сребърния медал, също не се размина без падане. Бронзов медалист за 2011 г. е канадката Клеър Бушар - отлично постижение за нея, след като пропусна по-голямата част от сезона заради липса на спонсори, които да финансират участието й в европейските кръгове за СК. Е, може би след това представяне ще й е по-лесно да си осигури такива за догодина. Последните две места на подиума бяха заети от французойки - Мириам Никол и Сабрина Жоние. Още по-лошо бе класирането на Аарън Гуин (САЩ) - състезателят, който бе доминираща сила в кръговете за СК през 2011 г., спечелвайки пет от тях. Гуин бе най-бърз и в квалификацията за световното, но падане на скорост го запрати в лентите, откъдето той трудно се измъкна, завършвайки в крайна сметка на 12-та позиция. Падания, подпирания и пързаляне съпровождаха спусканията на повечето от претендентите за титлата - и Джий Атертън, и Грег Минаар, и Сам Хил. Единственият, под чиито колела трасето изглеждаше сякаш по-сухо и стабилно, бе британецът Дани Харт. През 2011 г. този млад състезател блесна с няколко подиума в кръговете за СК, макар че не успя да спечели нито един от тях. Карането му е бързо, агресивно и в някои моменти изглежда "късметлийско", тъй като през изминалите месеци Харт оцеля по чудо в няколко ситуации. В Шампери обаче Дани караше бързо и стабилно - това е единственото определение за спускането, в което той свали 11 секунди от времето на седящия до този момент на горещия стол Дамиен Спаньоло (Франция). Никой не успя да подобри постижението 03:41.989, нито пък да се вмести в тези 11 секунди между него и Спаньоло. Още преди това Сам Бленкинсоп (Нова Зеландия) бе успял да се доближи на секунда до времето на Спаньоло, което се оказа достатъчно за бронзов медал. Четвърто и пето място заеха Брендън Феърклоф (Великобритания) и Микаел Паскал (Франция). При юношите най-бърз за втора поредна година е Трой Броснан (Австралия), а при девойките - Манон Карпентър (Великобритания). |
| Последна промяна ( Вторник, 06 Септември 2011 00:18 ) |
Коментари