| Уоутър Клепе - Salcano Cup в Нови пазар и Копаоник | ||
|
|
В средата на юни Уоутър Клепе и Бойко Танчев посетиха две състезания в съседна Сърбия, и двете част от веригата Salcano Cup. Едва ли ще се учудите, че състезателят на Ram Bikes се завърна като победител и в двете надпревари. Ето неговите разкази за събитията. 14 юни, Salcano cup Kopaonik: ХС състезание на височина над 1700 м, 1-во място
Крос-кънтри състезание в четвъртък? Е, защо пък не? Като истински пристрастен към планинското колоездене, не бих имал против да има състезания всеки ден от седмицата! И ако след това има още едно състезание само на 70 км разстояние в събота, пътят до Сърбия определено си заслужава. Копаоник е най-големият ски-курорт в Сърбия, на 340 км от София, но стигането дотам отнема известно време, защото не се кара точно по магистрали... Колкото повече наближавахме Копаоник, толкова по-красиво ставаше наоколо. Може и да карам бързо понякога (кола), но тук наистина намалих, за да погледам панорамите, които се разкриха. Чувствахме се като на ваканция далеч от дома - толкова различно, толкова хубаво! Последните 25 км бяха дълго изкачване до горната част на курорта. Сега оставаше само да се регистрираме и да проверим набързо трасето. Досега сръбските състезания винаги са били предизвикателни, трудни, но тук трасето беше лесно. Съвсем кратка обиколка с дължина 3.8 км и 140 м денивелация, разделени между едно дълго и три кратки изкачвания. Само едно технично спускане, но нищо опасно. Това предвещаваше бързо ХС състезание със спринтове дори при изкачванията. Не е нещо, за което да съм тренирал, но винаги съм щастлив да опитвам нови неща. И една малка подробност - началният час от 13 ч бе преместен за 14, а после и за 14:30 ч - лош късмет, ако си се приготвил да хапнеш по-рано. Най-накрая бе даден и стартът. До първото изкачване достигнах на четвърта позиция и се опитах да изляза начело. Тогава, както и очаквах, един от участниците, които изпреварих, ме задмина отдясно с висока скорост. Очаквах да последват още няколко, но това не се случи. Беше време да ускоря и да догоня лидера. В началото на спускането бях на 50 м зад него и с лекота го задминах 500 м по-нататък. Сега аз можех да решавам каква да бъде скоростта. Изглежда бяхме само двамата в челото и на краткото изкачване преди техничното спускане моят съперник Попович се подхлъзна и изгуби 10 секунди. Достатъчно за мен да се откъсна и да ускоря малко във втората обиколка, за да го изгубя от поглед. Сега бях на водеща позиция с комфортна преднина, но какво да видя? Напарвих една обиколка само за 10 минути и комисарят реши, че състезанието ще бъде 6 обиколки. Хубаво, но правилата на UCI изискват продължителност минимум час и половина? Хмм, бях виждал подобно нещо в Белгия и тогава в последната обиколка внезапно казаха на всеки да направи две допълнителни обиколки. Така че беше по-добре да запазя част от енергията си и да продължа да пия и ям за всеки случай. Но не, нищо такова не се случи тук - финиширах с две минути и половина преднина след час и четири минути каране - направо лесна печалба! :) Беше време за кратка почивка в района, преди второто състезание в събота, в Нови пазар. 16 юни, Salcano cup Novi pazar: ХС състезание при средна температура 34°С, 1-во място
След един хубав почивен ден в граничния район между Косово и Сърбия и 60 км "изследователско" каране, бяхме готови да атакуваме ново ХС трасе. (Преди това Уоутър и Бойко участваха в друго състезание в Сърбия - Бел. ред.) Сутрешните часове бяха предвидени за пробни обиколки, за да видим какво са ни приготвили този път нашите сръбски приятели. Бързо-бързо стигнахме финала, защото обиколката беше по-кратка дори от онази в Копаоник! 2.8 км, но със 140 м денивелация. И в 10:00 ч термометърът ми вече показваше 28°, а това не беше много обещаващо... След това UCI комисарят ни каза, че ще правим по 9 обиколки плюс една стартова - ахам, това щеше да е тежко! 14:00 ч, 35°С, ммм, старт! Както обикновено, всеки се хвърля за много бърз старт и аз успявам да следвам челната група едва на пета позиция. След 2 минути започваме първата истинска обиколка. Имаме 1.2 км, за да изкачим 140-те метра височина и аз успявам да изляза в челото на групата. Точно преди първата пътека успявам да поведа. Продължавам с моето темпо и в началото на спускането вече сме останали само двама отпред. При дългото спускане успявам да взема малка преднина, така че №2, Попович, трябва да положи допълнителни усилия, аз да ме настигне при следващото изкачване. Аз мога да карам и по-бързо, но предвид дългото състезание и жегата, предпочитам да спестя сили за накрая и просто поддържам скоростта си. При второто спускане замалко да стане лошо - в последната част някой оправя спукана гума, затова заобикалям по в края на трасето и явно минавам през трънлива клонка. Това би могло да значи спукана гума, но за щастие уплътняващата течност в гумите изпълнява функцията си и успявам да продължа без проблеми. Засега новиге ми гуми Maxxis Icon се оказват супер здрави и съм много щастлив с тях, защото ми дават доста увереност! През остатъка от състезанието постоянно си мечтая да намаля темпото, но младият Попович е твърде силен и се налага и аз да карам бързо. Едве след седмата обиколка той поизостана и аз можахх да се отпусна и да завърша състезанието комфортно на първа позиция, ииии-хааа! Така, след първите две ХС състезания за сезона, мога да кажа, че моят Ram HT3 29er не само върши отлична работа в маратоните, но е също и великолепно оръжие за ХС надпревари. Уоутър Снимки от състезанието в Нови пазар можете да видите в сайта на организаторите: http://www.salcanomtbcup.com/pzr/f/SalcanoMtbCup1706NovipazarSerbia/index.html |
| Последна промяна ( Вторник, 10 Юли 2012 16:29 ) |
Коментари
http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?p=852502#p852502
самият факт, че пишеш такъв коментар показва тотална липса на разбиране "какво е да си подпогнат от някой производител".
kavrakata,
да. Рано или късно трябваше да се случи... Трябваше да се появи състезател от от Белгия, който с професионалния си подход към състезанията и отношенията със спонсорите си да покаже на българските състезатели как се прави.
Симо
п.п.
Помислете си защо това ви дразни.
Първо, да разбирам ли, че предпочитате да нямате информация от първа ръка, от гледната точка на състезателите, за тези състезания, нито дори за състезанията в България? Защото ако искате да я имате, тя върви ръка за ръка със споменаването на спонсорите, велосипеда, частите...
Симо го е казал накратко, аз обаче ще го обясня малко по-обширно, защото въпросът е фундаментален и все повече засяга пряко отразяването на състезания изобщо.
Ще ви помоля да [b]прочетете внимателно[/b] тази статия: http://mtb-bg.com/index.php/other/otherother/1696-other-120420-events
Така, отново повтарям - състезанията стават все повече, аз обаче съм си все още един човек, не съм се умножил. Следователно все повече състезания ще трябва да ги пропускам като лично присъствие. Следователно, ако искате изобщо да има информация за тях, тя може да дойде на първо място от тези, които също имат интерес да я споделят. Това са организаторите, отборите, състезателите с добро класиране. (В някакъв идеален свят би имало и надъхани зрители край трасето, които да желаят да влязат в ролята на репортери на доброволни начала. В реалния свят такива няма. )
И така, организатори, отбори, състезатели - всеки от тези, ако реши да напише нещо и да го сподели, дори от морална точка е длъжен да спомене спонсорите, които го подпомагат. Организаторът трябва да благодари на тези, които са направили възможна проявата му. Отборът/състезателят е длъжен да популяризира и да работи за името на своите спонсори - та това е най-важното, което той трябва да прави в замяна на подпомагането! Да не мислите, че някъде в спонсорските договори има задължение за печелене на еди колко си първи места? Не, но винаги има задължение за популяризиране на марката, за пазене на престижа ѝ и т.н.
Как работи всичко това по света? Информацията обикновено се оформя като прес-изявления, където не само са споменати спонсорите, не само са описани всички достойнства на продуктите им, но дори и визуално са нашарени с всички емблеми и марки. Тези изявления медиите ги публикуват и за много от събитията това е единственото отразяване, което получават. Ако си мислите, че в държавите с развито колоездене има МТБ медиа с обща насоченост, която пряко да отразява всички събития в страната, доста се лъжете. Това евентуално е по силите на специализирани медии за състезания (в тях обаче няма да намерите маршрути, пътеписи, често няма и продуктова информация).
Тук самите спонсори/организатори/отбори все още нямат време/ресурси да подготвят такива прес-изявления, иначе бих ги публикувал на драго сърце. Но е добре да вземат пример от Уоутър и да намерят време, другият вариант е просто да няма информация за все повече състезания и толкоз. Сами преценете кое е по-добре.
За да обобщя: цялата състезателна сцена е устроена така, че хората, които имат талант и умения да организират събития и спортистите на най-високо ниво да бъдат подпомогнати от спонсори, които в замяна очакват най-вече популяризиране на марките и продуктите си. Ако нещо в тази схема ви дразни, то може би просто не трябва да следите състезания, а да се придържате към пътеписи, маршрути и т.н. До вчера почти всеки добър състезател се оплакваше, че няма спонсори, че никой не подпомага спорта (и особено спортистите). Буквално миналата и тази година това започва да се променя и нещата да се случват нормално и ето, че вече има недоволни и от това... Наистина не го проумявам.
Браво на Уоутър и неговите разкази след всяко едно състезание. Честно да си призная, даже му завиждам :P искам и аз Рам 29er :D
Не ме дразни Симо... написах коментара си към Уотър изцяло с други мисли.
Едва ли съм единственият забелязал това, но вероятно само на мен ми е станало [u]досадно[/u] да го срещам във всеки разказ. Схемата с бомбардиращата реклама ми е до втръсване ясна, обаче дали води до очакваните резултати.
Моля, да ме извинят тези които съм засегнал!
На който не му харесва разказът на Уотър - да ходи в някоя социалистическа държава, дето и да искаш, няма кой да хвалиш друг, освен партията! Или друга възможност - спонсорирайте тайно! Със сигурност има кого и как ;)
в следващите няколко реда ще се опитам да се изразя малко по-точно от първият си пост, с който не съм целял да дразня, да огорчавам или по какъвто и да е друг начин да провокирам съмишлениците на МТБ.
Към Уоутър Клепе не мога да имам по никакъв начин лично отношение защото не го познавам освен от публикациите тук. От всичките разкази които съм чел мога единствено да се радвам, че в България има колоездач с неговите способности, хъс и любов към този спорт. Човек, който е вдигнал високо летвата и границите на възможностите. Лично му пожелавам много успехи за в бъдеще и спечелени състезания, много приятели и повече съмишленици.
В края на написаното ще се върна към предишният си пост. Това, което лично би ми харесало и бих счел за полезно е да разбера освен с кой модел на Ram се е състезавал каква е била детайлната му окомплектовка. Знам, че значителна част от професионалните състезатели правят промени точно там. Примерно на края на статията може да попълни в табличка с какви компоненти е карал на това състезание: вилка, гуми, спирачки, дерайльор и други.
i think, it's not okay to write about Wouter, in a language, he cant understand. That's a big shhhhhh!!!
Im not sure if he know about this here but i think, some comments are realy bulgar style .... i'm sad about this !!!!
Sorry for UUUUUUU that he is the better biker than other bulgarians and a big big big sry again that he's so good that RAM is sponsoring him. Not sure, but, till he was'nt sponsored by a BG brand all was okay .... so, dont know where is the problem ..... i miss here also the respect.......in german: "hier scheinen sehr viele sehr neidisch zu sein!!" .... thats typicaly for bulgarians
best greets and wishes, Kris