Да преразказваме с думи нещо, което трябва да се гледа, е безсмислено. Затова, на първо място, ви съветвам да гледате записа от прякото предаване по RedBull.tv на най-известното фрийрайд състезание в света, което държа хиляди почитатели на екстремното каране в Европа будни до 2 часа след полунощ (за тези в Северна Америка действието се развиваше в неделния следобед) , когато стана ясна и развръзката, при това по един не съвсем стандартен и дори малко разочароващ начин. И така, ако имате време, записът е тук: http://live.redbull.tv/events/202/red-bull-rampage-2013/

А ако нямате, тогава може би все пак ще ви е интересно да прочетете нашето кратко резюме, а снимките и видеоклиповете вече буквално заливат интернет, така че лесно ще добиете и визуална представа за всичко, което се случи във Върджин,  щата Юта, САЩ. Тази пустинна местност с огромни накъдрени скали е домакин на състезанието от самото начало през 2002 г., когато повечето участници демонстрираха минавания по немислими тогава линии през стръмни урви, отвесни скали, падове по няколко метра и какво ли още не. С течение на времето спортът се разви с главозамайващи темпове и неочаквани мащаби, така че в последните години вече виждаме невероятни каскади и трикове, изпълнени от изкуствено построените рампи и предварително оформени линии, скокове и попивки. Някой би могъл да каже, че с това състезанието е изгубило първоначалния си облик, но ще сгреши - то просто се сдоби с още по-голямо разнообразие от зрелищни моменти, тъй като и сега някои участници предпочитат да наблягат повече на фрийрайда в неговия добър стар вариант, следвайки естествения терен по още по-страховити линии, докато други предизвикват световъртеж у публиката с умопомрачителни трикове, изпълнени в рамките на огромни скокове.

Точно няколко такива изпълнения ще останат като емблема на тазгодишното състезание, начело с трудното за възприемане задно салто на Камерън Зинк от един от най-големите падове. Можете да го видите на тази серия от снимки в Pinkbike: http://www.pinkbike.com/news/Sequence-Cam-Zink-Mega-Flip-2013.html или в този видеоклип, показващ цялото му спиращо дъха минаване: http://www.redbull.com/en/bike/stories/1331615559157/rampage-2013-cam-zink-run. То, заедно с още няколко, вероятно ще бъдат коментирани още поне 1 седмица и има защо! Изпълнението донесе на Зинк наградата за най-добър трик и трето място в крайното класиране.

А защо не първо? Това е въпрос, който винаги ще предизвиква много емоции и субективни отговори. За да внесем поне малко яснота, ще разкажа набързо как протече състезанието. Подобно на други фрийрайд формати, в Red Bull Rampage след предварителен подбор (участието е с покани) и квалификации, за финалите остават само част от участниците, като надпреварата протича в два рунда. Във всеки от тях състезателите се стремят да дадат най-доброто от себе си, тъй като за крайното класиране се взима най-добрият резултат, независимо в кой рунд е постигнат. Оценките се дават от няколко съдии, които преценяват всяко минаване по няколко критерия - избор и сложност на линиите, сложност на триковете, чистота на карането и изпълнението, дори завършеност, ако щете. Така още в първия кръг видяхме изумителни неща, сред които и задното салто на Зинк. След него обаче той явно бе толкова завладян от адреналина и радостта, че на практика просто довърши карането си, без да направи никакъв допълнителен трик или друг елемент. Вероятно заради това в първия кръг той не получи най-високия резултат.

Най-много точки в първия рунд бяха присъдени на американеца Кайл Стрейт, чието каране не блестеше с толкова много трикове, но включваше изключително чист suicide no-hander (пускане на кормилото с изпъване на ръцете зад гърба) от големия Oakley пад. Освен това цялостното му минаване бе много бързо, чисто и красиво, с някои доста големи скокове и трансфери, изпълнени перфектно.

На второ място остана Кели МакГари, който също изпълни забележително задно салто, но не от големия пад, а от най-дългия скок по трасето, който е над 20 м! С това той заслужи наградата на публиката, която тази година се връчва за първи път - освен съдиите, зрителите можеха да участват в гласуване, чрез което да определят победител според техните предпочитания и тази специална награда отиде при МакГари.

Забележително каране показа и Андреу Лакондеги, но оценките, които му дадоха съдиите, стигнаха само за четвърто място.

Вторият кръг започна с още брутални падания и ненормални изпълнения, но малко преди да дойде редът на Стрейт, Зинк и МакГари, състезанието бе прекъснато заради усилващия се вятър, който при такъв размер на скоковете бе опасен за участниците. Повече от час организаторите, състезателите и публиката на място и пред мониторите очакваха утихване на вятъра, но това не се случи и надпреварата бе окончателно прекратена, което остави в сила класирането до този момент. По този начин Кайл Стрейт за втори път спечели престижното състезание и се превърна в първия човек, който може да се похвали с подобно постижение. Ето как изглежда класирането:

1. Kyle Strait - 87.50 т.
2. Kelly McGarry - 86.75 т.
3. Cameron Zink - 84.75 т.
4. Andreu Lacondeguy
5. Tyler McCaul
6. Pierre Edouard Ferry
7. Cameron McCaul
8. Brendan Fairclough
9. Garett Buehler
10. Thomas Genon
11. Ramon Hunziker
12. Mike Montgomery
13. Logan Binggeli
14. Wil White
15. Geoff Gulevich
16. Nico Vink
17. Graham Agassiz
18. Kyle Norbraten
19. Brendan Howey
20. Mike Hopkins
20. Brandon Semenuk
20. James Doerfling
20. Antoine Bizet
20. Paul Basagoitia
20. Mitch Chubey

Както казах, в интернет вече има изобилие от материали по темата и тези, които следят отблизо подобни състезания, със сигурност вече са "напред с материала", но ако сега започвате да плувате в морето от информация, репортажът на Pinkbike е едно добро начало: http://www.pinkbike.com/news/2013-Red-Bull-Rampage-WIN.html.