Сам Хил е една от иконите на спускането през последното десетилетие, а най-хубавото за него и за всички негови фенове е това, че след няколко сезона с травми и проблеми, австралиецът отново е на линия в отлична форма и това бе доказано съвсем наскоро с победата му в Мон-Сен-Ан, Канада. За наша радост, скоро след това със съдействието на Monster Energy, които са негов дългогодишен спонсор, Сам отговори на няколко въпроса на МТБ-БГ. Надяваме с, че ще ви е интересно да прочетете какво сподели той с нас:

МТБ-БГ: Здравей, Сам, нека започнем с малко история. Ти сякаш се появи в планинското колоездене директно като световен шампион при юношите през 2002 г., но кажи ни нещо за годините преди това - как започна?

Сам Хил: Израснах на колело, винаги съм бил на него. Състезавах се и в мотокрос и ВМХ, докато бях малък, а на 12 годишна възраст започнах с планинското колоездене.

Кога стана професионален състезател и беше ли това планирано в живота ти или просто така се случи?

Мисля, че станах професионален състезател през 2003 г., когато подписах първия договор и започнах да карам за отбора Madcatz/Ironhorse. За мен това беше просто мечта, когато бях по-млад, и тя се превърна в реалност. 

Сега кариерата ти е дълга и много успешна. Кои победи считаш за свои най-големи постижения?

Мисля, че най-добрите ми победи са всички тези в световните първенства. За мен те означават най-много.

Ти си печелил няколко пъти и Световната купа - по твое мнение тя ли е по-важна или Световното първенство?

И в двете състезания е страхотно, когато печелиш, а също е и много трудно, но аз винаги съм предпочитал Световните първенства. Все пак там ставаш световен шампион.

А кои са най-големите ти разочарования?

Падането на световното първенство през 2008 г. А също и няколкото контузии след това през 2010-2012. 

На хартия, а и за феновете, ти определено си един от най-успешните състезатели по спускане за всички времена, но какво е успехът за теб, как гледаш на кариерата си?

Винаги гледам напред и искам да стана по-добър и по-бърз. Искам да печеля, а в последните години това не ми се удаваше толкова, така че сега е основната ми цел.

Ти доминираше на DH сцената в продължение на няколко години, след това резултатите се поразбъркаха, след това Аарън Гуин дойде и превзе Световната купа за две години и сега отново виждаме смесена игра в спускането. Какво прави един състезател толкова доминиращ и обратното, какво го изважда от това състояние?

Мисля, че когато човек е в добра форма и се забавлява с това, което прави, резултатите идват. За мен това беше лесно в продължение на няколко години, но след това получих последователно няколко сериозни контузии и като че ли малко "излязох от трасето". Сега съм здрав и по-решителен от всякога, така че се надявам да мога отново да доминирам.

Да, ти имаше своите трудни години. Как се справяш с тази "лоша" част от планинското колоездене и какво научи от тези ситуации?

Научих колко много обичам да карам байка си. Беше трудно, защото тъкмо се възстановявах от една контузия и получавах следваща. Само че просто обичам да карам и да се състезавам, ето защо не спирах да се боря.

Известен си със страхотното си каране по технични, стръмни трасета. Такива ли ги предпочиташ и каква е тайната на доброто каране по такъв терен?

Да, направо обичам предизвикателствата на стръмните, технични трасета. Карайки по тях, аз се забавлявам най-много. При тях е необходимо повече въображение и оригиналност при избора на линии.

Кажи ни три трасета в света, които харесваш най-много?

Шампери (Швейцария), Шладминг (Австрия) и Андора.

Ти си една от иконите на карането с платформени педали. Състезавал ли си се с автомати? Караш ли изобщо с клипсове, дори и при тренировките? Какви са предимствата на платформите за теб?

Опитвах с автомати няколко пъти, но просто не ги харесвам. Обичам да съм готов да атакувам завоите с крак напред или поне в готовност за това. Мисля, че и двата типа педали са добри, но всичко опира до лични предпочитания.

Спринтирането, педалирането и цялостната физическа подготовка са толкова важни при състезанията от висок клас, колкото и уменията при каране. Как се подготвяш за сезона от тази гледна точка?

Тренирам доста, преди да започне сезонът. :)

Като австралиец, при теб е лято, когато при нас е зима. А когато в Европа е лято, ти си тук и караш в Световната купа. Значи ли това, че караш на пълни обороти през цялата година? Взимаш ли си почивка и как се разтоварваш от планинското колоездене?

Да, обикновено си взимам "отпуск" за няколко месеца в края на сезона и просто разпускам. Карам мотор и разни други неща.

Какво мислиш за ендуро сцената? Изкушен ли си да участваш?

Мисля, че е доста готино. И мисля да пробвам няколко състезания догодина, или поне така се надявам. Всичко зависи от графика.

Колко важен е велосипедът и геометрията за професионалните карачи? Отстрани изглежда сякаш те могат да бъдат бързи с всеки байк, но доколко е важно това за теб?

Велосипедът е много важен. Трябва да ти е удобен и мисля, че понякога велосипедът просто не пасва на нечий стил.

Ако не е тайна, какви са личните ти предпочитания за компоненти и настройки като окачване, гуми, кормило и т.н.

В момента карам с кормило Nukeproof,  750 мм широко, 38 мм издигане. Винаги се опитвам да държа окачването меко за дребните неравности и прогресивно втвърдяващо се за големите.

Как изглежда животът на един професионален състезател? Имаш ли време да караш просто за почивка, или винаги е с някаква цел - състезание, тренировка, тестване? Уморява ли те постоянното пътуване?

През повечето време карането ми е за тренировка, но това не го прави по-малко забавно. Винаги отивам да тренирам на пътеки, които харесвам. А що се отнася до пътуването - да, понякога е малко натоварващо, но да бъдеш професионален състезател всъщност е страхотно, така че си струва отвсякъде!

Кое е най-екзотичното място, на което си карал?

Мисля, че е Бразилия - там имаше Световна купа през 2006 г.

А коя е байк мечтата ти, която все още предстои да сбъднеш?

Може би е да има отново Световна купа в Шладминг.

Сезон 2014 изглежда като един от най-оспорваните от години насам. Много са претендентите с шансове за крайното класиране, включително и ти. Как се чувстваш в момента, усещаш ли напрежение или не се впрягаш много? Как ти се струва сцената в момента?

Мисля, че е страхотно, всеки се опитва да победи и има по няколко различни момчета, способни да го направят всеки уикенд. Това прави състезанията интересни и за нас, и за феновете, които ги гледат на живо и ги следят. Засега годината се развива добре за мен, но искам още победи! 

Sam Hill

Team Chain Reaction Cycles, Nukeproof, Monster Energy, Troy Lee Designs, FiveTen, Leatt, SRAM