Новият Ram HT.One.1 бе в ръцете ни за три седмици през месец април. Нямаме търпение да споделим пълните си впечатления от него, но подготвянето на подробната статия за рубриката "Изпробвано" ще отнеме още няколко дни - очаквайте я скоро! Дотогава можете да добиете начална представа за велосипеда чрез данните от Изпитателните отсечки и краткия ни коментар към тях.

ОКОМПЛЕКТОВКА

Педали: с автомати

Разлики спрямо оригиналната окомплектовка: няма (освен педалите)

Тегло: 14.1 кг с педалите

Цена: 1249 лв.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТАТЕЛНИТЕ ОТСЕЧКИ

Реклама

КРАТКИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Резултатите са интересни и в голяма степен логични. Нека започна с две важни особености на Ram HT.One.1, които дадоха своето отражение върху засечените времена:
- Гумите Maxxis Pace 2.1 са може би "най-нископрофилните", които съм карал в последните години, т.е. шарката им е с малки и ниски графери, оптимизирани за ниско съпротивление при търкаляне и за твърди настилки.
- Вилката Rock Shox Recon Silver е с метална пружина и 120 мм ход.

Вижда се ясно, че цялостно велосипедът е сравнително бърз както нагоре, така и надолу, без да е от най-бързите обаче. Във всички случаи мога още тук да кажа, че е много добре балансиран за любителско каране.

При изкачванията полугладките гуми помогнаха доста за лесното преодоляване на баирите. Ram HT.One.1 определено е един от бързите велосипеди в експеримента, но не е най-бързият. Причините за това, доколкото мога да преценя, са няколко. Първо, той не е най-лекият сред изпробваните. Второ, лапата бе монтирана с наклон нагоре, което в комбинация с по-дългоходовата вилка качва кормилото малко по-високо в сравнение с типичен ХС велосипед. Ако бях обърнал лапата с наклона надолу, вероятно можех да изстискам по още няколко секунди от времената за изкачване.

Още по-интересно е при спусканията. На отсечката "Панчарево 4" Ram HT.One.1 е със средно време, напълно съпоставимо с другите ХС твърдаци, защото по тази пътеката ХС гумите са еднакво ограничаващи. Над Локорско байкът е с второто най-добро време сред твърдаците и заслугата за това е както на вилката със 120 мм ход, така и на бързите гуми, които много лесно се развъртат на правите участъци. Любопитна подробност е, че в края на пътеката краката ми бяха много по-уморени (пред схващане) от ръцете - това показа ясно, че вилката е свършила доста работа, защото с повечето други твърдаци с по-малък ход на вилките се чувствам еднакво"разбит" и в ръцете (даже едва държа кормилото в края), и в краката. :) Подобно беше положението и по пътеката над Кътина, но там времето на байка е по-скоро средно, защото още в самото начало предната гума с едно мощно поднасяне ме подсети, че не бива да си позволявам прекалени волности.