| Сирена Hornit dB140 | ||
|
|
През пролетта от Dimi Bike ме помолиха да пробвам и да споделя впечатления за един интересен продукт - сирената Hornit dB140. Както показва името ѝ, тя може да произведе звук със сила 140 децибела, което според производителя я прави най-мощната велосипедна сирена в света. Дали наистина е така, не зная, но имах възможност да се убедя, че тази тромба с батерии е наистина достатъчно шумна, за да не останете незабелязани на пътя. И макар че МТБ-БГ е сайт за планинско колоездене, много от читателите ни със сигурност карат и в града, така че може би ще имат интерес към подобен продукт.
Реклама Искам все пак да започна с едно много важно уточнение, което направих още тогава и пред самия търговец: аз не съм редовен градски колоездач. Придвижването ми в София, където живея, почти винаги е приоритетно през паркове, по велоалеи и по улици без интензивен трафик. Така си го правя, пък и местата, до които ходя с велосипед, го позволяват. Така че със сигурност опитът ми в градската джунгла е недостатъчен, а конфликтните ситуации са много по-малко, отколкото при някой редовно придвижващ се по този начин. Така че приемете впечатленията ми по-скоро като любителски поглед, а не като мнение на някой много вещ по темата. Може би пък точно затова при мен сирената прояви свръхестествени способности. Имах чувството, че самото ѝ присъствие на кормилото разчиства пътя пред мен - почти винаги, когато я взимах, не се налагаше реално да я ползвам, и обратно - в случаите, когато я забравях, идиотите сякаш се наговаряха да ми правят сечено.
Пробвах я, разбира се, в няколко истински ситуации. Може би най-важният въпрос е дали шофьорите могат да я чуят, защото производителят обещава именно това. Доколкото успях да установя - да, чуват я. Друг въпрос е колко от тях са достатъчно досетливи, за да схванат кой и откъде им подава този звуков сигнал. От близко разстояние все пак загряват бързо. Hornit има два режима на работа, различаващи се както по вида на звуковия сигнал, така и по силата му. Превключват се с гумирания бутон с букната H от задната страна на сирената - с всяко натискане преминавате към другия режим.
"Пронизителният" режим е със сила 140 децибела и като звук издава силен, писклив, насечен вой. Не ви съветвам да го пробвате за дълго, особено в затворено помещение - води до пищене в ушите. :) На открито силата му е по-поносима, но във всички случаи звукът е алармиращ, за мен даже беше дразнещ, така че до този режим прибягвах само за проба. Ако човек се движи често в натоварен автомобилен трафик обаче, пронизителният режим може би е по-добрият избор - хем защото се отличава от другите звуци наоколо, хем защото е по-силен. Режим "Клаксон" наподобява именно бибитка и за моите уши бе доста по-приятен. При него силата на звука е 121 децибела - напълно достатъчна за пешеходци, дори от по-далечно разстояние, така че основно него използвах в придвижването си, а и звукът е по-естествен, не е толкова стряскащ. Чува се дори от шофьорите при по-близко разстояние, макар че именно при него може да се затруднят в идентифицирането на източника.
Комплектът в компактната кутия на Hornit dB140 се състои от няколко части. Основната е сирената, като в нея се слагат и двете батерии ААА - има капаче от долната страна, което се отваря след развиване на малко винтче и осигурява достъп до отделението. Продуктът отговаря на стандарта IP44 за устойчивост срещу плисване на вода и удари от твърди предмети с големина над 1 мм. В упътването е допълнено, че Hornit dB140 може да се ползва без проблеми при лошо време, дъжд и буря, но не бива да се потапя в течности - тогава защитата ѝ няма да издържи. Най-логичното място за поставяне на сирената е върху кормилото. За целта се използва стойка, върху която тялото на тромбата се плъзва отпред назад, докато зъбчетата на поставката щракнат. Свалянето е по обратния ред - натискате освобождаващите пластинки и изтегляте сирената напред.
Стойката се закрепва към кормилото чрез гумен ремък - стандартен начин при много подобни уреди. Колкото и да го стягах обаче, не успях да фиксирам поставката в положение, при което да не мога да я завъртя с ръка сравнително лесно. Според мен причината е, че гумената вложка, която контактува с кормилото, е сравнително малка и не осигурява достатъчно триене. При градските ми карания сирената не се разместваше, но се случваше да го прави при натискане на бутона за смяна на режима. Веднъж я взех и при каране в планината - там тромбата директно се обърна с главата надолу след няколкостотин метра каране по пътеката над Локорско. Затова съветът ми е, ако карането ви в града е по-агресивно, да увиете първо парче гума около кормилото и върху него да монтирате стойката на Hornit - тогава стои много по-стабилно. Съветвам ви също така да монтирате сирената в средната част на кормилото, където диаметърът е по-голям, защото иначе свободният край на ремъка е доста дълъг и се пречка при поставяне на тромбата върху стойката.
В задния край на Hornit dB140, от долната страна, има букса, в която се вкарва жакът на кабела за дистанционния бутон. Именно чрез него се задейства звуковата сигнализация. Бутонът също се монтира чрез гумен ремък - препоръчително е да го разположите някъде в близост до спирачните лостчета и по начин, който позволява да го натиснете дори по време на спиране. Ето два примера от моите проби:
Както се вижда от снимките, и тук остава доста свободен край на ремъка, който се пречка излишно. Виждат се обаче и едни разграфявания по ремъка, които според мен маркират местата, където да бъде срязан/скъсен, след като изберете подходящото за вас разположение на бутона. Ако сирената беше моя, задължително щях да скъся този ремък, но сега не исках да го съсипвам. Бутонът е лесен и удобен за употреба, като в началото имах известни трудности с нацелването му, но не заради разположението или нещо по него, а просто защото нямах навик да ползвам подобна сирена и при нужда малко хаотично протягах пръст. След 1-2 карания в града нещата бързо си дойдоха на мястото и вече можех бързо и ефективно да подавам звуков сигнал. Вярно е, че с подобна конструкция Hornit добавя цели две "джаджи" + едно кабелче върху кормилото, но доколкото това е направено с цел бърза реакция и удобство, изглежда оправдано.
Теглото на пълния комплект Hornit dB140, включително и батериите, е 92 грама. В сайта на производителя има и разбивка по отделни елементи, но доколкото те не могат да се ползват самостоятелно, важно е теглото на всички заедно. Размерът на сирената и аксесоарите към нея не е голям - сравнима е с велосипеден фар. Повечето звънчета са доста по-компактни, но не могат да се мерят с Hornit dB140 по сила на звука, респективно по дистанция, на която се чува сигналът. Според производителя с един комплект батерии тромбата може да изкара между 6 и 12 месеца при нормална употреба. Моята не е нормална, т.е. доста по-нарядко е, така че изобщо не съм се доближил до момента за подмяната им.
Заключение Трудно ми е да правя кой знае какви изводи, при положение че за пръв път ползвам такъв продукт. Като замисъл и характеристики Hornit dB140 определено е интригуващ, а ефективността на звуковия сигнал не подлежи на съмнение. Имам известни забележки към стойката за монтаж към кормилото, но има как да се подобри захватът ѝ с подръчни средства. Трудно ми е да коментирам дали цената е добра/оправдана, защото това зависи много от начина и честотата на ползване, от това доколко човек има реална нужда от подобна сигнализация. Ако си представя, че карам всеки ден в градския трафик, бих инвестирал в този продукт, защото в някаква степен повишава безопасността и позволява да привличам вниманието на шофьорите относно моето съществуване на пътя. За ненатоварени/безконфликтни маршрути и/или по-рядко ползване подобна мощна сирена по-скоро е прекалена, макар че някои неща веднъж може да ти потрябват, както е думата...
За контакти: |
||||||||||||||
| Последна промяна ( Понеделник, 02 Януари 2017 15:18 ) |
Коментари
Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
...
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
Задавам тези въпроси, за да илюстрирам, че Законът за движение по пътищата е писан по време, когато може би не е имало никакви други технически устройства, освен звънци, и от тази гледна точка може би вече е леко абсурден в тази част...
Що се отнася до тежките травми, това е въпрос, който опира до културата както на ползващия тромбата, така и на другата страна (шофьор, пешеходец или друг участник в движението). При липса на възпитание и култура у която и да е от тези две страни, винаги може да се стигне до тежка травма, независимо дали поводът е подаване на звуков сигнал с техническо средство, размяна на "вербални ноти" или жестикулации. :)
"и да няма друг звуков сигнал"
?
Аз го тълкувам, а и ушевия ще го тълкува точно, че освен звънец тип дрън-дрън другото е незаконно...
А когато писах статията, изобщо бях забравил за тези текстове от закона, че са така ограничаващо формулирани. Както съм уточнил, аз не съм редовен градски колоездач и подобни подробности и тънкости не ги знам наизуст. Повечето ми карания в рамките на града са такива, че не ми се налага да имам нито звънец, нито светлини. Така че коментарите ви са съвсем уместни, не отричам това, и всеки, който би си купил такава тромба, ще трябва да я ползва на собствен риск. Същото важи и за тромбите със сгъстен въздух, които не са по-слаби; важи и за други устройства, различаващи се от класически звънец.