| Обувки Shimano ME7 | ||
|
|
МЕ е съкращение от Mountain Enduro, а ME7 е актуалният топ-модел на японския производител сред обувките за ендуро и all-mountain каране, който бе представен в края на 2016 г. и замести модела М200, който преди години бе лансиран като първата състезателна ендуро обувка на марката. В началото на 2017 г. получихме един чифт за тестване - за мен пробата бе изключително интересна, тъй като до момента не бях карал с такъв тип обувки и имаше доста детайли, от които исках да добия впечатления.
Налага се да започна с почти "ироничното" уточнение, че до момента все още не съм карал с тези обувки в ендуро състезание. По принцип аз предпочитам да карам АМ/ендуро велосипед с платформи, а за твърдаците залагам на педали с автомати. Бях готов заради пробата да покарам в някое състезание и с автомати, но не бях готов да направя това в дъжд и кал, а тъй като и за първи, и за втори кръг от Българските ендуро серии прогнозите бяха валежни, не посмях да рискувам и да монтирам за тези стартове педалите с автомати. В крайна сметка в Търново не валя, а на Витоша ни удави, но МЕ7 така и не стигнаха засега до състезание под краката ми. Бързам да ви успокоя, че това не е някакъв голям пропуск, тъй като в състезанията обикновено не карам по-бързо, отколкото в обикновените си карания - даже обратното, обикновено съм по-предпазлив, по-бавен и с по-малко агресия, защото пестя сили и се пазя от грешки. Така че несъстезателните карания, които направих с тези обувки, особено с "мекия" си велосипед, със сигурност не бяха по-лош тест за тях от състезанията.
Външният вид на обувките определено е спортен/състезателен и това го прави доста противоречив. Сред обкръжението ми някои хора ги харесаха много, заради изчистените линии и прибрания дизайн, докато други ги заклеймиха като по-грозни и от ХС шпайкове (аз лично не смятам ХС шпайковете за грозни, но в общи линии такъв беше смисълът на коментарите). Моето лично мнение за визията на МЕ7 е някъде по средата - абстрахирайки се от функционалността, за която ще стане дума след малко и която според мен оправдава напълно дизайна, от определени ъгли ми харесват много, от други не толкова, а от трети ми се струват малко грозновати. Както виждате от горната снимка, освен в черно и синьо, обувките се предлагат и в маслинено-зелен цвят. Формата следва функцията - за МЕ7 това важи с пълна сила! Всеки човек може да има своите субективни естетически предпочитания, но абсолютно всеки детайл в тези обувки е подчинен на определена функция, а не просто на дизайнерско хрумване. Затова в следващите редове ще се съсредоточа именно върху тези елементи и технологии, които недвусмислено позиционират продукта като топ-модел в каталога на Shimano.
Започвайки от подметката, при нея е използвана технологията TORBAL. Споменавали сме я в последните години - името е съчетание от английските думи torsional balance и идва да покаже, че коравината на подметките, в които са използвани въглеродни нишки за "втвърдяване" на конструкцията и ефективен пренос на енергията към педалите, е балансирана така, че да не намалява комфорта и да осигурява податливост в определени зони. Мога веднага да потвърдя това от личен опит - освен каране, в тези 400 км до момента има и доста ходене, при това не само по утъпкани пътеки и пътища. Противно на очакванията ми (които бяха базирани върху чужди впечатления от ХС обувки с подобни корави подметки), МЕ7 бяха съвсем нормални и удобни за ходене, а още повече за каране. В първия момент човек може да ги усети малко по-странни в средната част - това е нормално, тъй като точно там е най-коравата зона, докато в задната част на подметката и отпред около пръстите е оставена повече гъвкавост. С това усещане обаче се свиква и по никакъв начин не ми е пречело при ходене, а при каране съвсем изчезва.
Много важен детайл са удължените канали за монтаж на пластините за педалите, което означава, че в сравнение с повечето други обувки на Shimano (и не само техните), при ME7 имате по-голям диапазон за реглаж на "парчетата", особено в посока назад. Досега винаги съм фиксирал пластините максимално назад, за да попадне оста на педала над възглавничката на ходилото ми. При тези обувки си позволих (след прочетени препоръки на едно-две места, че по този начин кракът ще се чувства по-добре, особено при спусканията) да дръпна скобите още малко по-назад, като дори не достигнах края на каналите, т.е. имаше мегдан за още по-радикална настройка. Нагласени по този начин, при първото каране имах нужда от известно свикване - най-вече с това да нацелвам автоматите на педалите, тъй като по навик ги търсех с по-предната част на обувките. Когато мозъкът ми обнови тази информация, мога категорично да кажа, че за мен новата настройка се оказа по-добра - краката ми бяха с една идея по-стабилни, а при дълги карания и спускания напрежението върху ходилото бе по-малко. Заслуга за това обаче вероятно има и коравата подметка, т.е. не мисля, че се дължи само на позицията на пластините.
Външната част на подметката използва каучукова смес от Michelin с двойна плътност, която осигурява отлично сцепление във всякакви условия. Говоря най-вече за сцепление с различни терени, като тук важна роля играят и агресивните грайфери, наподобяващи тези на туристически обувки. Не мога да си спомня всички настилки, по които съм ходил с МЕ7 - бяха предимно сухи, но сигурно е имало и някое минаване през река или по мокри камъни. Във всеки случай не си спомням обувките да са се подхлъзвали и да съм изпитвал нестабилност с тях, въпреки наличието на скоби за педалите - като цяло те попадат под нивото на грайферите и не тропат много при ходене по плочки например. Ще се повторя, но останах много доволен и дори изненадан от доброто представяне на МЕ7 при ходене - сцеплението е почти като с туристически обувки, нивото на комфорт бе неочаквано високо. За удобното усещане значение имат и висококачествените, дебели, абсорбиращи и прецизно оформени стелки.
Горната част на обувките е изработена от изкуствена кожа, която е много мека и приятна на пипане, а засега изглежда и много здрава - никъде не се е напукала, нагънала или одраскала значително. Върховете на обувките са от твърд и корав гумиран материал, който предпазва пръстите в случай на удар, а над тях е използвана много интересна мрежеста материя, която се грижи да доброто проветрение на ходилата. В този смисъл МЕ7 са трисезонни обувки, но в най-студените месеци или ще трябва да ги покриете с гамаши, или да ползвате други, по-плътни обувки. Първите ми карания с тях бяха през февруари-март в Югозапада и в комбинация с вълнени чорапи там нямах проблеми - усещах при спусканията струя по-хладен въздух да навлиза през пръстите, но в Кресненското дефиле температурите са благоприятни (около 5-10 градуса) и не ми беше студено на краката. При температури под нулата със сигурност не бих карал с толкова отворени обувки. Затова пък в топлите летни дни краката ми се чувстваха съвсем приятно, въпреки че обувките доста плътно прилепват към тях. Засега не ме е сварвал голям дъжд, но специално над пръстите няма какво да спре водата, ако се кара на мокро. За останалата част от обувките съм по-скоро оптимист - първо, че изкуствената кожа няма да пропусне всяка капка, и второ, че обувките няма да подгизнат, защото по тях няма излишен материал и дебела омекотяваща подплата. Реклама Избирайки точния за мен номер, МE7 прилепнаха към крака ми като обувката на Пепеляшка. Нямаше стягане, нямаше и отпуснатост - точно като втора кожа. Единствено около кокалчето на десния крак обувката ми убиваше при първите 2-3 карания, но след това или тя поомекна, или кожата ми загрубя. Точно с това кокалче съм имал период на свикване с още няколко модела обувки (от различни производители), така че изводът не е в моя полза - явно нещо съм дефектен точно там. :)
Голяма заслуга за удобното прилягане на обувките има системата за стягане, която се състои от два елемента. Speed lacing се нарича шнурът с плъзгаща се катарама, който стяга частта между пръстите и глезена. По-лесно "завързване" до момента не съм пробвал - просто дръпвате с ръка сдвоения край на връвта и плъзгате катарамата надолу, докато постигнете желаното ниво на стягане. След това краят на връзката се залепва чрез велкро към капачето, което от своя страна покрива цялата тази част от обувката и така не остават никакви стърчащи краища, нито пък път за проникване на пясък, бодили или прочие досадни елементи откъм пътеките. За основното стягане около глезена се грижи пластмасов назъбен ремък с щрамер. Shimano го наричат обърнат щрамер, защото за разлика от по-стари техни модели и от други производители, при МЕ7 катарамата е закачена към горния ремък, докато зъбната лента е прикрепена неподвижно към страничната част на обувката. Тази конструкция е избрана с цел да защити щрамера, защото ако той е фиксиран в долната странична част, става по-уязвим за удари, които могат буквално да го изкъртят, докато при обърнатия дизайн в катарамата остава известна податливост. За първи път ползвам колоездачни обувки с щрамер и останах изключително доволен от тези на Shimano - реглажът е достатъчно фин, бърз и удобен, а веднъж стегнати добре, обувките не се отпускат по време на каране и нямат нужда от допълнително притягане. Разкопчаването също е пределно просто и бързо. МЕ7 нямат език в истинския смисъл на думата. Неговата роля се изпълнява от външната част на обувката, която обгръща цялото ходило и влиза под вътрешната страна. Този асиметричен дизайн, макар при първите обувания да иска известно свикване, е много удобен, а и спестява допълнителни шевове, набръчквания на езика и т.н. Асиметрично е и оформлението на обувките около глезена - вътрешната страна е повдигната, за да осигури защита за кокалчетата при съприкосновение с рамката/курбелите.
От двете страни и отзад глезенът е обгърнат от неопренова яка, която спира навлизането на замърсители от околната среда - песъчинки, камъчета, бодили, клечки, парчета от листа. Изреждам ги толкова изчерпателно, защото при половината ми карания тези досадни елементи са задължителна част и често се налага заради тях да се събувам и да изтръсквам обувките си. С МЕ7 напълно забравих това упражнение, макар че се навирах не по-малко из пущинаците, даже в някои доста гъсти. Това са първите обувки, откакто карам велосипед, при които след каране отвътре не изпада нищо. За мен лично, за моите карания, това е огромен плюс и не мога да опиша колко добре се чувствах от това, че ходилата ми остават чисти и без дразнители около тях.
Shimano ME7 са и най-леките колоездачни обувки, които съм карал до момента. При 750 грама за чифт, те са по-тежки от ХС шпайкове (което е нормално, защото са и по-високи от тях), но са с около 200-250 грама по-леки от всички АМ/ендуро обувки, които съм пробвал, независимо дали за автомати или за платформени педали. Както вече стана ясно, топ-моделът на Shimano ме впечатли с много неща. Сред тях е и цената, която е малко плашеща - 380 лв. Зная каква ще е реакцията на повечето хора и зная, че е трудно да се обясни подобна цена. Ще си позволя все пак да изтъкна, че при други специализирани обувки (например за ски, сноуборд, мотоциклети и дори при някои туристически) цени от такъв порядък за топ-моделите не само се срещат, но дори са по-скоро ниски. Трудно е да се очаква различен аршин по отношение на колоезденето. И въпреки това аз самият си задавам въпроса бих ли дал такава колосална сума за обувки? Отговорът не е еднозначен, но се надявам, че няма да е и йезуитски - ако карах само с автомати, т.е. ако исках това да са основните ми обувки (а причини да го искам горе са изброени достатъчно), бих инвестирал дори тази сума в тях. Наред с отличната функционалност, като аргумент имам два чифта други обувки на Shimano - едните са на около 10 години, другите са на 6, и двата чифта са носени/карани много и във всякакви условия и все още са напълно здрави. При подобна издръжливост дори цена като 380 лв. звучи по-приемливо, разпределена във времето.
Заключение Откъм качество и функционалност мога да говоря за МЕ7 само със суперлативи. Всеки детайл е внимателно премислен и проектиран, обувките са изключително добре балансирани от гледна точка на коравина и комфорт, закопчаването и стягането им е изключително лесно, бързо и прецизно, а защитата на ходилото (както от удари, така и от мръсотия) е на най-високото ниво, което съм срещал до момента. Ходенето е учудващо удобно, а сцеплението с терена много добро. Леки и проветриви, тези обувки могат да се ползват спокойно през трите най-активни сезона (през месеци като ноември или март ще трябва да ги комбинирате с вълнени чорапи), но през зимата е по-добре да им дадете почивка. Заради функционалността и практичността, външният вид може да не се хареса на всеки, но това важи най-вече за хора, които не са карали с автомати - закопчаващите се вероятно са свикнали дори с още по-спортен тип обувки, особено ако имат и ХС стаж зад гърба си. Единственото нещо, което е по-трудно за преглъщане, е цената, но ако смятате това да са основните ви обувки и търсите продукт от висок клас, инвестицията си струва, защото МЕ7 са много универсални и са еднакво добри и за напъване нагоре по баирите, и за спускане, и за ходене по пресечени терени.
За контакти:
|
||||||||||||||
| Последна промяна ( Петък, 18 Август 2017 20:15 ) |
Коментари
Туй повече от 150 лв не бива да струва по никой начин...
Боклуци вътре не влизат, но отпред, на върха на езика, се събират доста.
Супер удобни са за ходене, и засега изглеждат издръжливи.
Вярно са доста грозни и доста скъпи, но определено си заслужават!