| Зелени рид | ||
|
|
Пътеката по Зелени рид от Раздела над Седемте езера до х.“Вада“ е една от най-вълнуващите пътеки в Рила. И макар че знаех това, едва тази година успях да стигна до нея, което само ме накара да съжалявам, че съм чакал толкова дълго.
Лято е, топло е и Рилските склонове са едно от най-добрите места за каране през този сезон. А споменатата пътека е една от най-добрите по тези места. Поне за хората, които обичат дълги, разнообразни и технични спускания. Всъщност пътеката дори не е много трудна. Да, като цяло наклонът е солиден, особено в горската част, което изисква, ако сте с по-малки ротори на спирачките, да спирате от време на време, за да се охладят, но на повечето места техническата трудност е средна. Разбира се, има отделни участъци, които са наистина трудни, но те са твърде ограничени – на повечето места или може да се премине бавно и сигурно, или се кара дори на скорост, тъй като пътеката често е гладка и бърза, но и с коварни завои, така че не се отпускайте прекалено. И така, ако трябва да обобщя – пътеката не е подходяща за начинаещи, но ако вече сте привикнали с карането по планински терени и искате да опитате нещо от Рила, пътеката по Зелени рид хем е съвсем близо и лесно достъпна, хем e доста по-лека от повечето други рилски пътеки. За съжаление си забравих фотоапарата и не направих никакви снимки, така че ще трябва изцяло да се доверите на горните редове, преди да се убедите сами какво съкровище е „заровено“ по билното ребро между Урдина река и Седемте езера. Започва се от Раздела - високата седловина над Седемте езера, която е кръстопът на няколко пътеки - към х. Иван Вазов, към Рилския манастир, към Вазов връх и Мальовица, към Отовишкия дял, към Рилските езера и, най-подир, към хижа "Вада", по самия ръб на Зелени рид. В началото пътеката е равна, има дори 2-3 кратки изкачвания, след което наклонът се обръща трайно надолу. В тази част няма стръмни участъци, но се пригответе за доста подрусване по тревни туфи и едри камъни, наредени в типичен високопланински безпорядък. Следва гладка и много бърза тревна част, в която скоростта може да достигне и 60 км/ч, когато отпуснете спирачките за по-дълго време. Все пак не се престарайвайте, защото има и завои, а пътеката не е твърде широка. Над горския пояс има кратък участък, в който се провирате между ниска папратовидна растителност и храсти от типа на хвойната - на това място има и една единична паянтова барака, нещо като заслон - при него пътеката всъщност се разделя на две - ние продължихме по дясната, която следва ръба. Скоро след споменатия заслон пътеката влиза в гората и започват да се редуват технични секции с корени, камъни и прагове, меки участъци с почва, богата на борови иглички, и прави отсечки с прашна горска почва, по която се спира трудно за острите завои, които изникват на някои места. След всичко това, което продължава около 8 км, пътеката излиза на разбития асфалтов път за хижа "Вада", която е на около 300 м по-нагоре по него. Разликата във височината между нея и Раздела е около 1100 м! Пътеката по Зелени рид е маркирана със синя туристическа маркировка, като в откритата част има и колове. Вариантите за достигане до Раздела са два: Като цяло почти всички, които са карали досега по тази пътека, ползват първия вариант. Голям негов плюс е това, че с помощта на лифта е изпълним дори и за половин ден, което позволява каране по маршрута от средата на юни до края на септември (поне!). Ако не правите големи почивки, необходими са ви 3 ч нагоре, максимум един час надолу и след това още около час за прибиране до района на Паничище. За да ви улесня в последното, към GPS файла съм добавил и следа от хижа "Вада" до хижа "Пионерска" - първоначално се кара по много стръмен и изровен черен път, а след това по полегат и широк път с макадам (трошено-каменна настилка). Разстоянието е около 5 км, има червена туристическа маркировка. Ето и описание на основните точки от GPS следата: И накрая нещо много важно: Ако правилно тълкувам разпоредбите в Плана за управление на Национален парк "Рила", за съжаление излиза, че във всички райони на височина над 2000 м е забранено карането на велосипеди, освен ако няма обозначени за целта пътеки/трасета. Това означава, че карането по този маршрут, както и по останалите високопланински пътеки в Рила, може да ви навлече глоба. Колкото и абсурдна да ми изглежда тази забрана лично на мен, длъжен съм да ви предупредя за нея и изцяло Ваша отговорност е да прецените дали искате да нарушите забраната с риск да си понесете последиците от това. |
|||||
| Последна промяна ( Сряда, 24 Август 2011 15:29 ) | |||||
Коментари
Инак класически маршрут :)
На разклон 004 може да се продължи и на право (т.е. пада се леко в дясно от описания по горе път) ... не го правете :lol:
Техническата трудност на маршрута, съпоставена с тази на останалите маршрути в сайта и с цялостната ми система за оценяването им, е посочена в графиката. Както се вижда, той е средно труден на границата с много труден. Това означава, че определено има технични участъци, които не могат да бъдат преминати от всеки, дори и от средно напреднал колоездач може би.
Това, което ти цитираш, е съпоставка с другите пътеки в Рила, които съм пробвал. В сравнение с тях Зелени рид е една от най-лесните. В статиите от серията Рилски дневници са описани в повечето случаи доста по-трудни пътеки - всъщност почти всичко високопланинско в Рила е по-трудно. Като цяло Рила не е за всеки - вярно е, че много хора ще видят там само мъчително каране, дори и добри спускачи не я харесват, защото по ония пътеки се кара бавно, насечено, слизанията са почти неизбежни на места и т.н.
Лакатишка Рила е друга песен - там пътеки почти не съм виждал и е подходяща и за начинаещи тъй като черните пътища като цяло са хубави.
За съжаление тази година разбрах, че цялата високопланинска част на Рила подпада под абсурдна забрана за каране на велосипед. За мен е абсурдна, тъй като там така или иначе много малка група хора намира удоволствие от карането, а и то не е само каране - за да се спуснеш откъдето и да е, обикновено трябва да си мъкнеш велосипеда на гръб. И изобщо, за никаква масовост не може да става дума, че да е опасно, вредно и т.н. за природата. Но това не променя факта, че забрана има и затова съм добавил предупреждение не само в тази статия, а и в по-старите за Рила. Смятам, че по този начин всеки нормален човек може да прецени дали карането там му харесва толкова, че да отнесе глоба, или предпочита други места и пътеки.
Също така, покрай тази статия и покрай две чудесни карания, които направихме в района около Семково съвсем скоро, съм в голяма дилема какво изобщо да правя занапред. Единият вариант е в унисон с абсурдната за мен забрана да престана да пиша за Рила. По този начин едни прекрасни и много трудно достъпни места за любителите на технични пътеки ще си останат само в моите спомени и на хората, с които сме карали по тях. Другият вариант е като тук - все пак да ги споделя, с предупреждение за забраната, и всеки да си решава дали да кара по тях. Аз самият още не мога да реша кой е по-добър.