Отдавна исках да посетя село Влахи, намиращо се в ниските западни части на Пирин. Самото му име звучи някак особено, леко загадъчно, малко старинно. Историята му е достатъчно впечатляваща като родно място на революционера Яне Сандански и други възрожденци и революционери, а по една случайност мои предци също са родени там, така че имах достатъчно причини да се запозная с това населено място. Толкова пъти сме карали в югозападна България, толкова пъти съм виждал табелата и съм си казвал, че трябва да отбия нататък. Писано било това да стане в самия край на 2013 г., когато с група приятели решихме да използваме последния уикенд и да покараме в почти пролетното време, спохождащо често този регион дори в зимните месеци. 

Разтоварвайки се от колите в Кресна, имахме два варианта - или да караме нагоре-надолу по близките склонове, проверявайки няколко пътеки (твърде изкушаващо за нас като любители на подобни технични терени), или пък да се разходим малко по-лежерно и обзорно към Влахи, с едно дълго и плавно изкачване, след което все пак да спуснем и една от пътеките над града, открита първо от Краси Великов. Не ни трябваше много време да изберем втория вариант и мисля, че никой от нас не съжали за това.

Село Влахи се оказа изключително приятно, бих казал обаятелно място, защитено от прекомерен интерес чрез няколко километра път навътре към планината, включително част от него черен път. Разположено на слънчев склон, селото е леко разпръснато и доста пъстро - повечето къщи са стари, при това във всички форми на старостта - напълно грохнали кирпичени и каменни руини, едва крепящи се техни връстници, малко по-нови и все още запазени домове, напълно възстановени сгради (включително училището в центъра) и дори съвсем нови постройки, предимно вили. Мегданът на селото не знае що е плочка и си личи, че е стъпил на една поляна, а над него се простира като чадър короната на един огромен и древен чинар, чиято възраст надхвърля 500 години. Над селото има и малък зоопарк за мечки, покрай който нашият маршрут минава.

Изобщо, препоръчвам това каране на всеки и не случайно съм добавил алтернативно спускане по черен път, защото пътеката в последната си част е доста трудна, а и преди това не е за всеки, а смятам, че дори човек да не е смел в спускането, струва си да се разходи по този маршрут. Като физическо натоварване карането също е съвсем приятно. Съветвам ви да използвате за него именно хладните месеци на есента, пролетта и дори зимата, защото през лятото температурите около Кресна достигат едни по-скоро неприятни стойности.

Кратък разказ, предимно картинен, можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/2558-travel077-ograjden-november-2013.

Галерия със снимки е качена тук: http://mtb-bg.com/index.php/gallery/video/2545-video-2013-ograjden-november-2013.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Реклама

Ето и кратко описание на маршрута:

От паркинга при заведенията се прехвърляме по метален надлез над железопътната линия и продължаваме по улицата (черен път) от другата страна в посока юг, следвайки течението на р. Струма. Навлизаме в града, следваме все улицата, която е успоредна на реката. В т.002 (2.5 км) достигаме пътя за с. Влахи, вдясно има и жп прелез. Продължаваме наляво по асфалтовия път, в т.003 пак сме наляво по него. В т.004 (7.6 км) се отделяме по черен автомобилен път към с. Влахи. Достигаме първите къщи на селото при т.005 (11.2 км), където сме наляво и нагоре по основния път. Малко след това достигаме центъра на Влахи (т.006). Оттам продължаваме по черен път между дворовете наляво (север) и надолу към близката река (т.007). При пресичането на реката внимавайте, защото основният път продължава през нея наляво. Изкачваме се покрай последните къщи, след това покрай парка с мечките и стръмно нагоре след него. В т. 008 (13.5 км) сме по левия черен път, след това при т.009 пътят излиза на заравнена поляна и отново се разделя - пак сме вляво и скоро след това още веднъж, излизайки на основния билен път. Тук в общи линии започва и спускането. Първоначално то следва черния път. При т.010 в него се влива още един - продължаваме надолу.
В т.011 (16.9 км) излизаме при просеката за газопровода и поемаме наляво по черния път, който я следва. Тук по-неуверените карачи могат да продължат по лесния вариант, т.е. по основния черен път, който след кратко изкачване на малък хълм продължава да се спуска устремно надолу и излиза съвсем близо до Кресна. Основният маршрут, както казахме, продължава по просеката за газопровода, но съвсем за кратко - в т.012 (17.1 км), точно когато пътят започва да се спуска, трябва да се отклоним вдясно по слабо забележима пътека между храстите. По тази пътека ще стигнем почти до с. Кресна - като наклон не е никак трудна, даже е доста равна, но настилката ѝ на много места е нестабилна (пясък и/или камъни), широчината ѝ също би могла на места да създаде дискомфорт, а има и няколко доста трудни и технични участъка, най-вече в долната част. На напредналите колоездачи обаче тя ще се хареса много и макар да има характерните за района съставки (тръни, песъчлива почва, нестабилни камъни, улеи и стръмен склон от едната страна), това всъщност е една от най-лесните пътеки над Кресна, а също и доста разнообразна. В т.013 (18.8 км) трябва да внимавате, защото пътеката се разделя на две, като нашата продължава в обратна посока с широка серпентина, но в бързината е лесно да се продължи направо - впрочем там пътеката също не е лоша и в крайна сметка отново се влива в основната, така че не е фатално, ако се объркате. При т.014 (20.3 км) пътеката сякаш изчезва - трябва да се спуснете наляво през поляната и в долната ѝ част (т.015) или да откриете заобикалящата пътека, или да се спуснете/слезете по един пряк, стръмен и изровен участък с големи, обли и нестабилни камъни. Любителите на техничното каране ще го оценят подобаващо. Скоро след това пътеката става много трудна, теренът започва все повече да прилича на нещо средно между сипей и ронлива скала, като някъде там трябва да открием линии, по които да минем. Може да се прибегне и до носене. В т.016 (20.9 км) всичко свършва и излизаме на черен път между градини и кошари, при т.017 сме надясно по черен път, а в т.018 (22.1 км) го изоставяме, за да продължим направо (запад) в основата на склона по широка пътека, използвана за изкарване на стада от кози и овце. След 600 м (т.019) се вливаме в черния път, който служи като лесен вариант за спускането и стигаме до пресичане на жп линията (т.020) - тук сме с повишено внимание както за влакове, така и за автомобилите по международния път Е79, по който наляво се прибираме до гр. Кресна.

Снимки от карането по маршрута:

Коментари

kvelikov

+1

 

 

Страхотно е това място!
Има няколко опции за спуС.К.А.не от и към Влахи, все хубави.
И както повечето неща на този свят, топлата вода е открита отдавна...
Години преди да полазим там, отборът на Изтрещелите (а сигурно и други колеги) са надушили благината :-)
Просто я качих в Туршията, като част от местната плетеница от пътеки.

Надявам се повече хора да се изкефят на района тази зима!

Четвъртък 09 Януари 2014, 21:31

herellic

0

 

 

Наскоро минахме маршрута и честно казано за първи път карам на такава пътечка особено надолу... прекрасно място, чувствахме се като дечица на пясъчника по време на спускането, особено там след голямата поляна в дясно имаше една много тясна пътека със дере под нея, Благодаря за маршрута!!!!

Четвъртък 16 Януари 2014, 16:47

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар