Това е още един кратък маршрут над с. Горна Брезница в Малешевска планина, който описах тази зима. Подходящ е за каране през цялата година, но с уговорката, че през лятото трябва да изберете или сутрешните часове, или по-късните следобедни (ако сте сигурни в темпото си на каране), защото иначе горещините ще са страшни. Както вече знаете обаче, районът на Кресна е известен като идеален за каране именно през късна есен, зимата и ранна пролет, когато можете да разчитате да намерите там малко по-високи температури, по-сухи почви и типичните технични пътеки. Такава е и пътеката в настоящата GPS следа, но ще кажа и нещо повече за нея - от няколкото пътеки, които съм карал около това село, тази засега ми харесва най-много. Макар че е с десетки серпентини, тя не е спъната. Как така? Просто всички серпентини са преодолими, поне за по-напреднали колоездачи, а някои от завоите дори се взимат със скорост, особено тези в горната част. За да не бъде съвсем кратък маршрутът (до началото на пътеката може да се стигне бързо по един доста стръмен черен път), избрах по-обходен и доста приятен вариант с изкачване до 1300 м н.в. по черни пътища с постоянен и не много стръмен наклон, след това скоростно спускане по хубав, бърз черен път и накрая споменатата пътека. И отново ще се върна на нея - макар че е трудна (Т4), бих се обзаложил, че ще се хареса дори и на не толкова опитни колоездачи, стига да не се плашат от малко бутане и спиране тук-там. Или поне такава ми се стори през зимата, когато почвата е по-влажна - като изсъхне, може би ще бъде по-хлъзгава и трудна.

Описание:

От центъра на с. Горна Брезница следваме главната улица (през моста над реката) в северна посока. В края на селото (т.02) улицата преминава в хубав черен път покрай стадиона. В точки 03 (1.6 км), 04 (3.6 км) и 05 (4.1 км) сме наляво по основния черен път, който тук е почти равен. В т.06 (4.6 км) пътят прави серпентина надясно и започва да катери малко по-уверено, но все така плавно и приятно. В т.07 (7.3 км) пътят се разделя на две - продължаваме по левия, който скоро след това се обръща в дерето и започва да катери по-стръмно в обратна на досегашната посока. Така в т.08 (10.2 км) излизаме на широка поляна с ограден парцел и две постройки - това е горски разсадник. Тук продължаваме надясно и нагоре, но след по-малко от 200 м, точно след малката къща в парцела, завиваме наляво по черен път покрай него. Този път подсича целия склон, спуска се към голямо дере и се изкачва от другата му страна, за да ни изведе на съседното билно ребро. Това става при 15.5 км от началото (т.11), като преди това в т.10 сме по левия път през последната гънка на дерето. Време е за дълго и бързо спускане по черен път. В т.12 (18.2 км) сме наляво, а в т.13 продължаваме по основния черен път надолу. Трябва да внимаваме за т.14 (21.2 км), където наляво се отклоняваме по пътека покрай редица от дървета в края на една ливада. След стотина метра пътеката се шмугва наляво между дърветата, прави 1-2 завоя, пресича друга поляна и влиза окончателно в гората. Там, още в началото, при 21.4 км (т.15) пътеката се разделя на две. И дясната е много хубава, но ние сме по лявата. В т.16 отново има разклон и отново сме наляво по продължението със серпентините, макар че и другата пътека изглежда обещаващо. В т.17 пътеката свършва и по улицата надолу стигаме центъра на селото, където е и краят на маршрута.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Снимки от карането по маршрута: