Може би ще се запитате защо тази следа е №2? Защото преди няколко години, когато за пръв път карах над с. Горна Брезница (което от своя страна се намира над гр. Кресна, малко по-навътре в Малешевска планина), описах тогавашния маршрут и той е с пореден номер едно. Този обаче е съвсем различен! Включва две пътеки, които са типични за района - технични, ронливи, хлъзгави и нестабилни, на места и трънливи. Включва също така две изкачвания, но не много нависоко. Първото е по хубав черен път с плавен наклон и страхотни панорами към Пирин и към Малешевска планина. Второто е по стръмен черен път, който ще ви поизпоти, но затова пък е по-кратко. Като цяло карането е полудневно и ако сте в района за повече от един ден, можете да го ползвате като вариант за деня на пристигане, за да не ставате прекалено рано.

Описание:

От центъра на с. Горна Брезница следваме главната улица (през моста над реката) в северна посока. В края на селото (т.02) улицата преминава в хубав черен път покрай стадиона. В т.03 (1.6 км) сме по черния път вдясно. По него набираме плавно височина по южните склонове над селото. На много места пресичаме пътеки. При т.05 сме със серпентина по основния път наляво. В т.№06 (6.6 км) ни очаква първата пътека вляво. Тръгваме по нея и след няколко песъчливо-каменисти серпентини излизаме на пътя, който изкачихме (т.07). Петдесет метра вдясно (т.08) намираме продължението на пътеката. Тя си играе по склона с множество ръкави и улеи, но в т.09 (7.7 км) отчетливо се разделя на две. Ние продължаваме по тази направо, т.е. дясната. Тя е сравнително права, после на един ронлив склон прави широка серпентина надясно и се стеснява, в дерето прави още една серпентина и излиза при стадиона (т.10). Отново поемаме по познатия черен път, но в т.03 този път сме наляво (към рибарника). По левия път сме и в точки 11 и 12 (11.5 и 12.0 км). В т.13 (12.5 км) основният път завива със серпентина надясно, а ние хващаме отделящ се от серпентината път вляво, който е доста стръмен. Той също прави няколко серпентини, преди да успокои малко дишането ни с по-плавен наклон. В т.15 (13.7 км) има пътека наляво, на която по-късно ще излезем, но сега продължаваме нагоре и се отклоняваме вляво стотина метра по-нататък при т.16. Първо е някакъв занемарен черен път, той прави завой вдясно и веднага след това вляво през поляната се отделя тънка пътека в тревата. Спускаме се и в т.18 (14.0 км) се озоваваме в средата на поляна, на която сякаш няма нищо. Всъщност обаче има пътека и тя е наляво - не е най-чистата пътека, има доста тръни и клони, но все пак е пътека. В т.19 (14.7 км) излизаме на по-широка пътека, стар черен път. Продължаваме устремено надолу и в т.20 (15.0 км) достигаме пътека, идваща отляво (откъм манастира). Свърваме рязко вдясно по нея и се наслаждаваме на малко скорост и приятни завои, като в т.21 трябва да държим дясната пътека (всъщност по този склон те са толкова много, че е почти невъзможно да не се обърка човек, ако е без GPS, но пък не е и фатално). Наклонът постепенно става по-голям, почвата по-нестабилна, завоите по-остри и ето ни на финалния участък, който е стръмен, изровен и с много остри серпентини - същинска пътека Т5! След сериозно изпотяване (дали от носене или от каране) се озоваваме в дерето, пресичаме по мостче реката и продължаваме от другата страна по улица наляво към центъра, където приключваме карането.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Снимки от карането по маршрута: