Полена - Коматинските скали | ||
|
Това е един лек и приятен маршрут по границата между Малешевска и Влахина планина. Технически погледнато, по-голямата част от него попада във Влахина, ако това изобщо има някакво значение. По-важни са други неща - например класическите за района изгледи към Пирин и посещението на една от най-големите местни природни забележителности - Коматинските скали.
Трудно е да се определи подходящата група потребители за този маршрут. Като цяло, от гледна точка на физическо натоварване той е по-скоро лек и приятен. Изкачването е почти изцяло по асфалт - това дори може да е досадно за някого, но пък е едно от най-плавните, които може да си пожелае човек. Спускането в по-голямата си част също е лесно, но и доста разнообразно, а на места изненадващо. Можем условно да го разделим на три части. Първо, от Коматинските скали през разпръснатото с. Брестово се кара по един толкова стар и занемарен черен път, че на практика по-скоро може да го определим като широка пътека, при това обрасла на места. След това се включваме в по-ясен черен път с коловози и изкачвания тук-там, излизаме за малко отново на асфалта и продължаваме по хубав и равен черен път, следващ билото северно над с. Сушица и долината на Сушицка река. Третата част е пътека към с. Полена. По принцип да се говори за по-лесни пътеки в този район е много условно, но все пак тази е от по-лесните. Което обаче не означава, че няма да се наложи на 2-3 места да използвате максимално техниката си на каране или да слезете от велосипеда за по-безопасно. Все пак тези участъци са сравнително кратки, не повече от 200-300 м общо, но то и пътеката не е особено дълга. В този смисъл, карането не е подходящо за съвсем начинаещи, освен ако не са готови да побутат надолу. Средно напредналите може да срещнат известни трудности, но ще се справят и ще приключат с усмивка и загрети спирачки. А на любителите на технични пътеки може дори да им се стори малко. Реклама По принцип в летните месеци температурите са високи и карането по маршрута не е препоръчително, но в дъждовни и по-хладни дни е напълно възможно да го ползвате като вариант, макар че по стария път през махалите на Брестово не липсват кал и течащи води. Най-добрите сезони за каране по него обаче са пролетта и есента, включително и граничните месеци със зимата. Началната точка е в с. Полена - до него се стига през с. Крупник, по-точно преди него се отбиваме вдясно, минаваме през почти цялото с. Полена и в края му, където асфалтовият път към с. Сушица прави първата си лява серпентина, ще видим вдясно площадче, което е достатъчно широко да оставим автомобилите. Важно! Тъй като това е граничен район, задължително носете със себе си лична карта, а още по-добре е да се обадите предварително на Гранична полиция и да предупредите за присъствието си. Снимки от карането можете да разгледате в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/polena-komatinski-skali Тази статия е подготвена със съдействието на:Описание001 (0.0 км) - След като сме намерили началната точка, оставяме автомобилите там и продължаваме по асфалтовия път към с. Сушица. 002 (5.5 км) - Вляво има брод през реката и главен черен път от другата страна. Чисто информативно - това е старият път между Крупник и с. Сушица. Ние обаче сме напред по асфалта. 003 (6.7 км) - Достигаме с. Сушица. В самото му начало има отбивка наляво, която пропускаме. 004 (6.8 км) - Площада на с. Сушица - има чешма. Продължаваме по главната улица и излизаме от селото. 005 (9.6 км) - Вляво се отклонява хубав, широк черен път по долината р. Сушичка. Ние продължаваме надясно по асфалта към с. Брестово и Коматинските скали. 006 (10.2 км) - Вдясно се отбива черен път, пропускаме го и продължаваме по асфалта. 007 (10.8 км) - Завиваме по асфалта със серпентина надясно. 008 (11.6 км) - Излизаме на билото над с. Сушица. По билото има път, така че запомняме този разклон, тъй като ще ни трябва по-късно. Сега продължаваме по асфалта. 009 (12.8 км) - Вдясно има черен път - запомняме го, защото после по него ще излезем откъм Брестово. Сега продължаваме нагоре по асфалта. 010 (15.6 км) - Достигаме седловина. Вдясно се виждат отделни къщи на Брестово и билото с Коматинските скали. Поемаме натам по черен път, напускайки асфалта, който продължава някъде наляво в гората. 011 (15.9 км) - Пропускаме второстепенни черни пътища вляво и дясно, следваме главния. 012 (16.0 км) - Пътят се разтроява. Ако желаете, можете да минете по средния път, който се изкачва към връхче на билото и като цяло е по-сух. Маршрутът следва десния път, който подсича билото и спестява височина, но може на места да е прорязан от коловози или надупчен от копита на животни. 013 (18.0 км) - И при двата варианта достигаме до подножието на Коматинските скали. Продължаваме по основния черен път надясно (север). 014 (18.3 км) - Поредната седловина. Основният път продължава направо (север), а ние се отклоняваме по път вдясно, на юг, през разпръснатите махали на с. Брестово. Пътят е много занемарен, прилича на широка пътека, на места е изровен от течащи води, на други места е затревен и почти не си личи. 015 (20.3 км) - Вдясно се отклонява друг черен път нагоре, ние продължаваме направо и с плавен завой вдясно и надолу. 016 (20.8 км) - След няколко завоя и по-стръмен наклон се включваме в друг черен път, идващ откъм махала вляво. Той е по-хубав и ясен, продължаваме по него надясно и се спускаме до едно дере - от другата му страна ни очаква изкачване обратно до асфалтовия път от първата част на маршрута. 009 (23.2 км) - Помните тази точка, нали? Продължаваме наляво по асфалта. 008 (24.4 км) - Отново точка, през която вече сме минавали. Тук трябва да се отклоним по черния път през поляната наляво (изток) по билото над с. Сушица. 017 (24.9 км) - Отдясно идва друг черен път. Продължаваме по билото направо. Пътят е предимно равен и много приятен. 018 (28.0 км) - Намираме се точно над с. Сушица и вдясно към него се отбиват една пътека и нещо като черен път. Пропускаме ги и продължаваме напред по билния черен път. 019 (28.6 км) - Спускаме се към идилична планинска кошара с къщичка като от приказките. Продължаваме по основния път наляво, пропускаме разни пътеки вляво и път вдясно. 020 (30.2 км) - Спускаме се по билото и навлизаме в гора. Достигаме друг черен път и поемаме по него наляво, посока север. Пътят е сравнително занемарен и скоро заприличва по-скоро на широка пътека. 021 (30.7 км) - В тази точка, достигайки някакви кошари, пътят окончателно се превръща в пътека, която на много места се разклонява в рехавата гора и после отново се събира. Като цяло наклонът е лек, но има 1-2 участъка, които са много стръмни и почвата предлага малко сцепление. В ранна пролет може да има и доста шума, която скрива камъните по пътеката. С две думи: карайте внимателно! 022 (32.5 км) - Излизаме на някакъв занемарен черен път покрай коритото на поток. Наляво и надолу по него. 023 (32.7 км) - Излизаме на хубав, широк черен път - надясно по него и след половин километър достигаме началната точка. |
|||
Последна промяна ( Вторник, 07 Февруари 2017 08:12 ) |
Коментари
Нещо от рода на "Добър ден, ще караме в района, ето номерата на личните карти и имената ни" обикновено е достатъчно. :-)