В средата на месец юли имах възможността, благодарение на приятели от вила "Мечи чал", да попадна за пет дни на едно от най-подходящите места за сезона - град Чепеларе. Разположен на 1100 м в Родопите, неговите климат и въздух нямат нищо общо със задуха на низините и равнините, а стига човек да иска да кара, възможностите са безкрайни. Всъщност вие това много добре го знаете, нали? ;)

Моят престой не беше за каране, като цяло беше за работа на по-приятно място, но нито това, нито нехарактерното за месец юли лошо време ни попречи да направим няколко карания. Най-хубавото от тях беше по този маршрут, който се оказа неочаквано добър и би се харесал на широк кръг от хора, затова и бързам да го публикувам.

Краткото описание на маршрута е съвсем просто - от Чепеларе отиваме до вр. Рожен и се връщаме обратно. В тези 24 км обаче се крият много хубави и интересни места, както и приятно каране по черни пътища и пътеки. Изкачването е съвсем плавно - първо следваме черен път по Янчова река до почти изоставената (но доскоро населена) махала Караманица, после продължаваме по асфалт до вр. Рожен, където се намира и едноименната обсерватория, сама по себе си интересен туристически обект. Между другото, точно тук любителите на по-трудно и технично каране могат да изберат алтернативен вариант с напускане на асфалта и стръмно изкачване (предимно по пътека) до обсерваторията - имайте предвид обаче, че за повечето хора този вариант би означавал бутане нагоре, така че аз лично препоръчвам асфалта. От Рожен започва каране по билото с преобладаващо спускане към Чепеларе - следваме черни пътища, изровени в една или друга степен, като цяло доста разнообразни. Не липсват и кратки изкачвания. Най-интересното в карането започва от т.13, където се отклоняваме по пътека и започваме шеметно спускане към града. Налага се на няколко места и да го прекъсваме заради различни забележителности по пътя ни - първо е една страхотна панорама към вр. Мечи чал и ски-зоната, после е интересният метален кръст от заглавната снимка, а накрая и един китен параклис, кацнал току над града. Пътеката пък мени доста своя облик - първо е тясна, после се разширява почти до черен път, за да се "разтвори" във високата трева на една стръмна поляна с прагове преди металния кръст, а след него продължава като технична горска пътека, която от параклиса надолу прави и 2-3 серпентини. Иначе казано, карането включва всичко и мен лично ме остави широко усмихнат и приятно изненадан, тъй като се бях приготвил само за черни пътища.

Най-хубавото е, че пътките, макар и технични, не са прекалено трудни. По-неуверените колоездачи ще могат да минат почти навсякъде, карайки бавно, а по-напредналите могат да дивеят на воля, без да им доскучае нито за миг. От данните се вижда, че и физическото натоварване не е нещо особено - лесно можете да превърнете маршрута в целодневен, ако сте решили да се размотавате, но при стегнато каране няма да усетите кога сте приключили. В общия случай е достатъчно да си предвидите половин ден, а в другата половина можете да спите, кръчмувате или каквото друго решите.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание

Чепеларе - 0.0 км - Започваме карането от централния градски площад като излизаме по главната улица на пътя в посока Пампорово и по него напускаме града.
01 (1.9 км) - Достигаме ски-зоната вдясно, а вляво под пътя има дървопреработвателен цех - поемаме към него по черен път, заобикаляме го отляво и пресичаме реката по дървен мост, след което продължаваме по основния черен път в югоизточна посока, следвайки долината на Янчова река. Пътят е здраво направен, ползва се редовно от камиони и е с умерен наклон, само на отделни места е по-стръмен.
02 (6.0 км) - След като е направил една серпентина надясно, пътят продължава с лява серпентина в същата югоизточна посока, следвайки реката (вдясно пък продължава горски път на дървосекачи). Скоро след това достигаме махала Караманица, където има приятен заслон за почивка с чешма, маси и т.н. Самата махала се състои от 4-5 къщи, в момента вече обезлюдени. След евентуална почивка продължаваме по макадамовия път нагоре - скоро той преминава в асфалт.
03 (7.9 км) - Следваме основния път (асфалт) надясно и нагоре. Преваляме една седловинка и започваме да се спускаме от другата ѝ страна.
04 (8.9 км) - Включваме се в друг асфалтов път и продължаваме надясно по него.
05 (9.1 км) - Излизаме на шосето през м.Рожен към Смолян - караме наляво и нагоре по него.
06 (9.9 км) - Хотелът в м. Рожен. Вляво се отклонява пътят към Лъки, хижа "Момчил юнак" и Роженската обсерватория - поемаме по него.
07 (12.1 км) - Пътят за обсерваторията се отклонява наляво, следваме него, наклонът става малко по-голям, но се кара спокойно.
08 (13.6 км) - При един обратен десен завой основният маршрут продължава по асфалта, но заклетите почитатели на пресечения терен могат да ползват алтернативния вариант по черен път вляво с туристическа маркировка към Чепеларе. 100 м по-нататък маркировката свърва вдясно и стръмно нагоре по широка пътека, която в крайна сметка ще ви отведе от южната страна на обсерваторията, докато по асфалта излизаме от северната ѝ страна.
09 (15.6 км) - Във всички случаи на стотина метра под входа на обсерваторията от асфалтовия път се отклонява черен път с жълта туристическа маркировка към Чепеларе - маршрутът продължава по него.
10 (15.9 км) - След съвсем кратко спускане на едни обширни поляни следваме пътя наляво и влизаме в гора. Караме ту надолу, ту равно или дори нагоре.
11 (17.9 км) - Пътят се разделя, следваме левия. По него подсичаме вр. Чуфаджийца от запад.
12 (20.4 км) - Следваме основния път с туристическа маркировка надясно.
13 (21.5 км) - При един десен завой се отклоняваме по скрита пътека направо в гората - внимавайте да не я пропуснете! Ако я пропуснете, черният път също ще ви отведе в Чепеларе.
14 (21.6 км) - Вляво от пътеката има скали (стара мраморна кариера), от които се разкрива страхотна панорама към вр. Мечи чал и ски-зоната под него. Оттук нататък трябва внимателно да следите GPS-а, защото пътеката пресича отново черен път и продължава надолу, след това е почти невидима по една стръмна поляна с прагове - в долния край на поляната е металният кръст. Пътеката продължава точно под него и ни отвежда до параклис над Чепеларе, от който продължаваме още малконадолу със серпентини.
15 (22.8 км) - Надясно към крайните къщи и улици на града. Спускаме се надолу и скоро след това сме отново на централния площад (23.3 км).

Снимки от карането по маршрута: