Вторият маркиран маршрут над Чуйпетльово за мен лично е истинска класика от южната страна на Витоша. Много приятно и леко изкачване, спускане основно по черен път със 180-градусови завои и кратка, но много приятна пътека за завършек. Напълно подходящ за начинаещи колоездачи и в същото време приятен и за напредналите, като всички заедно могат да се насладят на един поглед към Витоша от страна, от която може и да не са я виждали.

Всъщност много от софийските колоездачи вероятно са минавали половината от този кратък маршрут, без дори да подозират, защото изкачването в основната си част съвпада с Обиколката на Витоша в частта от Чуйпетльово до седловината под вр. Смильо, където започва спускането към Ярлово. Така че в последните години това изкачване освен с веломаркировка на ПП Витоша, синя на цвят, е отбелязано и с множество знаци от състезанието, така че трудно може човек да се заблуди.

Достигайки споменатата седловина между Чуйпетльово и Ярлово, имаме възможност да си починем на уютно и красиво място при сравнително новия заслон, изграден там, след което ни очаква още изкачване по билото, но и там наклонът не е сериозен и труден.

Между другото, тъй като този маршрут е много кратък и за всеки по-силен в краката карането би свършило за около час-два, имаме възможност да комбинираме този маршрут или с публикувания вече "Чуйпетльово 1", или с другия лесен маршрут в този район с начална и крайна точка с. Ярлово. Той е маркиран със зелен цвят и се среща с настоящия маршрут точно при седловината. Ако направим и двата наведнъж, получаваме хубава осморка с дължина поне 30 км, която вече може да запълни по-голяма част от деня. Краткият вариант, който е описан тук обаче, е особено подходящ да запалим по карането някой наш приятел, за който не сме сигурни дали би издържал по-сериозно физическо натоварване или по-трудни терени. В този маршрут начинаещите колоездачи ще могат да намерят предимно удоволствие, но няма да липсват и предизвикателства за тях - както нагоре, така и надолу.

Както писах и в предишния маршрут, около Чуйпетльово гората е дива и може да се натъкнем на дивеч, макар че в повечето случаи животните ще са избягали далеч преди ние да сме достигнали до тях. Все пак добре е да карате с компания по тези места.

Началото на маршрута е на стотина метра преди площада на селото, при един кръстопът, където, идвайки по пътя към селото, надясно се отклонява черен път, а наляво има улица между къщите. Точно на това място е информационното табло за маркираните маршрути, тъй като тук се срещат 4 от тях (Обиколката, Кладница и двата от Чуйпетльово), затова тук е и началната точка за това каране.

Снимки от карането по маршрута можете да видите в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/vitosha-may-2013

Кратко описание:

01 (0.00 км) - тръгваме от информационното табло по черния път надясно. Триста метра по-нагоре (т.02) ще видим вляво пътеката, по-която по-късно ще се спуснем, но сега продължаваме изкачването по черния път. При т.03 (1.26 км) пък е началото на пътеката (вляво), но ние все така се изкачваме нагоре по черния път, за да достигнем скоро т.04 (1.54 км), която е кръстопът с няколко разклонения. От тях избираме първия десен път вляво - през поточето и в обратна посока на тази, от която идваме. Има и обилна маркировка за Витоша 100, а самият път отдавна не се ползва като такъв, така че все повече се превръща в чудесна пътека под сенчест свод от дървета с лек наклон нагоре. Така достигаме т.05 (3.19 км), в която нашият досегашен черен път се влива в друг, по-голям - продължаваме наляво и нагоре, има и туристическа маркировка със зелен цвят.  Малко по-нагоре (т.06, 3.58 км) пътят се раздвоява, наляво е към близкия заслон „Смильо“, а маршрутът ни продължава по основния път направо, за да достигнем в т.07 (3.74 км) седловината с кръстопът, на който има табели за цели три веломаршрута и за още повече туристически. Заслонът е вляво и зад нас, ако желаем да се отбием там за почивка. Иначе маршрутът продължава наляво и нагоре по черен път, който заобикаля заслона отгоре, подсичайки близкия връх. Продължаваме плавно да се изкачваме през гори и поляни, докато в т.08 (5.37 км) излизаме на билото - тук има и черен път вдясно, но го пропускаме и продължаваме още нагоре по билния път. Скоро след това достигаме разклонение (т.09, 5.65 км) - левият път е стръмен и следва билото, ние караме по десния, който подсича възвишението. В следващата точка (т.10, 6.85 км) двата пътя отново се срещат и на обширната поляна и седловина се срещаме с поредния кол, накичен догоре с табели и маркировка. Направо и нагоре е пътеката към Черни връх, а за нас е време да започнем спускането по черния път наляво (запад), който скоро започва да се вие на серпентини през гората. В т.11 (8.35 км) пътят се разделя от двете страни на потока - маршрутът продължава по десния, но и по левия ще стигнем на същото място, а именно в познатата ни вече т.04 (8.59 км), където продължаваме напред по пътя, по който се изкачихме в началото. Спускайки се към Чуйпетльово, в т.03 (8.88 км) е време да пробваме и пътеката надясно, а в т.02 (9.54 км) отново излизаме на черния път и се прибираме по него до началната точка.