Този маршрут е с ясно изразена културна и историческа насоченост, поради което може лесно да погълне цял ден, макар като дължина да не е нещо впечатляващо. Подходящ е и за начинаещи планински колоездачи, доколкото не включва трудни терени и следва само черни пътища и асфалт. В никакъв случай обаче не бива да забравяме лепенки и резервни гуми!

Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/ivailovgrad-lyutitsa-svirachi

Пътепис можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/3291

Макар че върхът, на който е разположена средновековната крепост Лютица, не е висок по разбиранията на хора, свикнали с наличието на високи планини, изкачването до него е достатъчно сериозно, за да се натоварим физически, а гледката отгоре също е впечатляваща. Като цяло обаче карането не е тежко и ако се движим с по-бързо темпо, бихме могли да го направим за 2-3 часа. Тази стойност обаче е по-скоро теоретична, защото Лютица не е единствената забележителност по пътя и маршрутът определено предразполага към размотаване, почивки, снимки - идеална туристическа обиколка в околностите на Ивайловград. Затова в най-добрия случай бих определил продължителността като половин ден, а в много случаи и цял.

Тъй като на храна и вода по пътя не може да се разчита особено, най-добре е да носите достатъчни количества в раницата.

Навигацията е лесна, ако имате GPS приемник, но ако нямате, при спускането между Лютица и пътя към с. Свирачи може да се залутате по множеството разклонения - затова публикувам статията в раздел GPS следи, тъй като е препоръчително да се ползва такъв уред. На хартиени карти, както и на такива за GPS не може да се има пълно доверие.

Освен основната следа, в GPS файла ще намерите и две допълнителни. Първата от тях води до приятно място за почивка и пикник покрай р. Армира, което открихме случайно, обърквайки разклонението за Атеренския мост. Доколкото обаче е в началото на маршрута и е свързано със стръмно спускане (което след това трябва да изкачим обратно), не всеки ще иска да види това кътче. Втората допълнителна следа е в с. Свирачи - отклонението до скалните ниши. Макар че са интересни за разглеждане, хълмът, на който са разположени, е изключително трънлив и ви съветвам по него да носите велосипедите в ръце, а някои вероятно изцяло биха си спестили тази част.

Начало на маршрута е площадът в кв. Лъджа на Ивайловград - ще трябва да го намерите или с питане, или с помощта на GPS приемника.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – Започваме от площада в кв. Лъджа, където е удобно да оставим автомобилите. Поемаме по главната улица с леко изкачване в южна посока, към края на града.

02 (0.4 км) – Завиваме по улица надясно – има табела към крепостта Лютица. След стотина метра улицата преминава в черен път и напуска града. Следваме само основния черен път.

03 (2.2 км) – Минаваме покрай манастира „Св. Константин и Елена“. Продължаваме по черния път.

04 (3.0 км) – Вляво се спуска черен път към реката. Той води до много уютно място за почивка – ако искате да си направите пикник, можете да го ползвате. Маршрутът обаче продължава по основния черен път направо (пропускаме един по-занемарен надясно и нагоре)

05 (3.4 км) – Вляво отново има стръмен черен път надолу. Той води до стар каменен  мост на Атеренска река. Маршрутът ни слиза до моста, след което се връщаме обратно и продължаваме по основния черен път към крепостта Лютица.

06 (4.8 км) – Пътят се разделя, следваме левия, като преминаваме през брод реката и продължаваме със стръмно изкачване след нея.

07 (6.8 км) – Пътят ни се събира с друг, идващ отдясно. Продължаваме нагоре.

08 (7.0 км) – Вдясно се отклонява черен път към крепостта Лютица, има и табела. Караме натам, изкачването е сравнително стръмно и с дължина около 1 км, но крепостта определено си заслужава усилията, макар че е доста буренясала. След като я разгледаме, се спускаме обратно до разклона и продължаваме по черния път в южна посока, който вече е значително по-равен - подсича върха и следва билото.

09 (11.9 км) – Достигаме разклон и поемаме по черния път наляво. Наклонът преобладаващо е надолу, но не липсват и равни участъци, както и кратки изкачвания. Следваме само основния черен път, пропускаме разни по-малко използвани разклонения, много от които отново се вливат в него. Има един по-стръмен и изровен участък, но иначе пътят е съвсем лек и приятен. В края му излизаме на обработваеми ниви и малко след това на шосето от с. Орешино към с. Свирачи.

10 (16.2 км) – Наляво по асфалта към с. Свирачи.

11 (18.5 км) – Влизаме в с. Свирачи. Поемаме по главната улица надясно.

12 (18.9 км) – Ако желаем, спускаме се към един скален венец (т.12-2), където има интересни скални вдлъбнатини, някои от които допълнително са изкопани от човешка ръка. Има и едно артилерийско укритие, прикрито в скалите. Имайте предвид обаче, че пътят до скалите е пълен с тръни и е най-добре да носите колелата на рамо. Ако пропуснем скалите, завиваме наляво и по кратка, стръмна улица достигаме горния главен път – от другата му страна е известната тракийска могила.

13 (19.2 км) – След като разгледаме могилата, поемаме по асфалта надясно към Ивайловград, който е на няколко километра.

14 (22.0 км) – Вляво по тесен асфалтов път отиваме до вила „Армира“.

15 (22.5 км) – Разглеждаме уникалните мозайки във вилата и се връщаме обратно на пътя към Ивайловград. До кв. Лъджа остават само няколко завоя с леко изкачване.