Костилково е едно от най-известните села в този изоставен от хората край, особено в средите на колоездачи, туристи и други щъкащи по дивите места хора. Това вероятно се дължи на няколко неща - страхотно разположение на самото било със слънчево изложение; пълната изолираност от цивилизацията - до селото се стига само по черни пътища; почти пълното му обезлюдяване - само 2-3 човека живеят там и то не постоянно; самотната красота на това изчезващо населено място; притегателното име, което сякаш ни кара да проверим какво се крие зад него. Конкретно по отношение на колоездачите Костилково е популярно и заради няколкото организирани от Байкария карания в Източните Родопи, много от които минаваха през селото.

Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/mandritsa-kostilkovo

Пътепис можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/3291

Настоящият маршрут е подходящ не само за почитателите на дивите села, но и на дивите места изобщо. Достигането до Костилково е сравнително лесно откъм навигация, но продължението на маршрута (за да не се връщаме по същия път) е по един леко занемарен черен път, по който едва ли минават повече от няколко човека годишно. Затова наличието на GPS е изключително важно - на хартиени карти трудно може да се разчита, а описанието по-долу също няма да е напълно достатъчно за по-неопитни в ориентирането хора. С GPS приемник обаче не би трябвало да е проблем да следвате маршрута и да усетите лек намек за приключение.

Маршрутът не е кратък, но нито километрите се усещат, нито денивелацията. Като изключим основното изкачване над с. Долно Луково, останалата част от маршрута е по вълнообразно, разлято било с леки изкачвания и спускания. Наклоните са леки до умерени, почвите са песъчливи и трудно се размекват, и всичко това го прави подходящ дори за начинаещи, макар че и за напредналите ще е интересен, още повече, че спускането не е съвсем лишено от коловози и трудности.

Както казах и при останалите карания в района, най-подходящите месеци са април-май и септември-октомври, когато е топло, но без да е горещо. Имайте предвид обаче, че след по-силен дъжд почвите на много места стават лепкави и тежки, а през лятото ви препоръчвам да използвате само часовете преди обяд, защото след това положението става напечено.

В с. Костилково има чешма, но не разчитайте само на нея. Храна вземете според темпото и желанието си - като цяло един сандвич и едно енергийно блокче би трябвало да са напълно достатъчни.

Начало на маршрута е площадът в центъра на с. Мандрица.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – Тръгваме от центъра на с. Мандрица към изхода му (към пътя за Ивайловград).

02 (0.5 км) – На Т-образното кръстовище поемаме наляво към с. Долно Луково.

03 (6.5 км) – При разклона за с. Долно Луково поемаме по черен път надясно и нагоре. На места има и табели за с. Костилково. Следваме само основния път.

04 (8.9 км) – Пътят се разделя – следваме лявата му, стръмна част. След нея сме надясно по края на една поляна.

05 (9.1 км) – Отново достигаме разклон – следваме по-ясния и стръмен път направо и нагоре. При желание може да заобиколим и по десния път, следвайки допълнителния трак.

06 (9.5 км) – Отдясно идва черен път (същият, който се отклони в предишната точка) – продължаваме направо, като вече следваме билото. Пътят е равен, с леки изкачвания и спускания. Следваме само основния път, пропускаме по-занемарени такива. На места се раздвоява и после отново се събира.

07 (13.5 км) – Отклоняваме се надясно по черен път.

08 (14.4 км) – Излизаме на чакълест черен път за с. Костилково, което е съвсем близо. Караме надясно по него и с голям ляв завой влизаме между каменните къщи. Отиваме до центъра на селото (т.09, 15.5 км), в което живеят не повече от 3-4 души, и се връщаме обратно по пътя до т.08, като този път продължаваме по него на север (в посока с.Плевун).

10 (17.3 км) – Надясно се отклонява друг черен път, следващ билото – тръгваме по него в източна посока. Следваме само основния път.

11 (19.3 км) – Разклон, караме по левия път. По-нататък той отново се съединява с десния, който минава през близкия объл връх.

12 (21.5 км) – Разклон, отново сме по левия път. След това започва същинското спускане – пътят става по-стръмен и доста занемарен, има и коловози. Караме внимателно и се надяваме да не спукаме гума от някое трънче.

13 (25.3 км) – Излизаме на шосето от Ивайловград към с. Мандрица и другите села. Продължаваме по него надясно, за да се приберем в Мандрица и да завършим маршрута.