Няколко години след публикуването на първия маршрут, носещ името на тази уютна малка планина, ви предлагам още една подобна разходка из нея. Характерно за Лакатишка Рила е наличието на много черни пътища, повечето от които проправени заради дърводобив, които позволяват както приятни карания с голяма, малка или средна дължина, така и някои сериозни храсталясвания, ако се забиете в задънен/изоставен дърварски друм. Затова като цяло е добре да се следват само основните пътища, като дори това не дава 100% гаранция.

В първия маршрут, за който споменах, карането представляваше изкачване през долината на р. Лакатица нагоре до основното било на планината и каране по южната част на това било, откъм Рила и р. Черни Искър. Настоящият маршрут сякаш е огледален, защото основното изкачване е същото, но този път следваме основното било на север. Ако погледнем планината в цялост, тя в някаква степен прилича на буквата С, затворена около долината на р. Лакатица. А това, от своя страна, означава, че любителите на по-дълги карания биха могли дори да комбинират двата маршрута и да направят пълна обиколка на Лакатишка рила, изкачвайки се по южната част на билото и продължавайки по северната. Тази и много други идеи за каране в района можете да видите от сборната GPS следа, която публикувах още през 2013 г., когато реално съм карал за последно и настоящия маршрут.

Казвайки това, ви приканвам към повишено внимание при навигацията по него, тъй като за две години много неща могат да се променят в Лакатишка Рила. Карането не е препоръчително за хора без GPS приемник - не защото е чак толкова трудна ориентацията в общ план, а просто защото не зная за периода, в който не съм карал там, колко нови пътища са се появили и колко от старите са изчезнали.

Друга особеност, която е важно да знаете, е наличието на доста кал по някои от пътищата след по-обилни дъждове - някои, но не всички. Като цяло почвите в района са доста песъчливи и позволяват каране в мокро състояние, но има участъци, където калта е дълбока, лепкава и тежка.

В Лакатишка Рила има много иглолистни гори, но не и много сянка по пътищата. Точно затова, въпреки опасността от кал и коловози, най-подходящите сезони за каране са пролет и есен, по-специално месеците май-юни и септември-октомври. През лятото карането също може да е много приятно, особено като се има предвид, че началната точка (с. Говедарци) е на 1000 м н.в., но все пак през юли и август е силно препоръчително да карате в сутрешните часове, а не по пладне.

От гледна точка на техническа трудност маршрутите в планината са доста променливи, защото понякога може да попаднете на дълбоки коловози, а в други случаи същият път да е гладък и добре утъпкан от камионите. Настоящият маршрут обаче твърдо може да бъде причислен към тези със средна или дори с висока трудност, тъй като включва и една от малкото пътеки, налични в планината. Някога тя също е била стръмен черен път, прокаран вероятно за дърводобив, но впоследствие водата и моторджиите са изваяли от него широка пътека във вид на улей, която позволява бързо и вълнуващо спускане, но и малко опасно, особено за по-неуверени карачи. Така че конкретно в този си вид маршрутът не е подходящ за начинаещи - лошото е, че и другите пътища, които се спускат от северното било в южна посока към р. Лакатица, са сравнително стръмни и изровени. Единствено в източна посока може би има по-лек вариант по черен път, но ние, разбира се, нямаше как да пропуснем една от малкото възможности за каране по пътека в Лакатишка Рила и тя определено ни хареса.

От гледна точка на физическо натоварване маршрутът също не бива да бъде подценяван. Макар първото и основно изкачване да е много приятно и леко, карането по северното било е с типичните редуващи се изкачвания и спускания, някои от които са доста стръмни. Така за малко повече от 30 км се натрупва общо изкачване около 1000 м - хората с по-здрави крака обаче едва ли ще го усетят като нещо трудно.

Характерни за Лакатишка Рила са пленяващите панорами в посока на голямата Рила, а по този маршрут можете да погледнете и от другата страна - към Самоковската котловина, към Верила, Плана и Витоша. Това е едно от основните неща, заради които си струва да пробвате това каране, особено ако обичате по-диви и ненаселени места.

Снимки от карането по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/lakatishka-rila-north-ridge

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) – Тръгваме от хотел "Искър" по главната улица в североизточна посока (към Самоков).

02 (0.3 км) – Завиваме наляво към мост над р. Черни Искър. Минаваме по моста и пред нас се открива долината на р. Лакатица.

03 (0.6 км) – Следваме занемарения асфалтов път навътре в долината. На някои места той вече е посипан с пясъчни и почвени наноси, но в основата си е асфалт. Наклонът е нагоре, но е минимален - на повечето места се кара почти като по равно. Караме само по него, покрай реката, като пропускаме множество отбивки по склоновете наляво и надясно.

04 (8.8 км) – Основният път с остатъците асфалт завива наляво, но ние продължаваме направо по черен път с малко по-голям наклон. По него се изкачваме до билото на планината.

05 (13.6 км) – Достигаме билото, където има друг основен черен път. Наблизо (вляво) има и чешма, но е малко скрита и не съм пробвал водата от нея. Завиваме по основния билен път надясно (север) и започваме леко изкачване по него.

06 (14.4 км) – Билният път се разтроява, ние поемаме по този надясно, който се изкачва по една поляна.

07 (15.1 км) – Отново кръстовище с няколко пътя, един идва отляво, нашият се разделя на две. Следваме основния път направо (изток), който следва билото с кратки изкачвания и спускания. Пропускаме разни отклонения вляво и вдясно.

08 (18.9 км) – Разклон, следваме десния път.

09 (20.3 км) - Направо по основния път.

10 (21.9 км) – Отново разклон, този път сме по левия път.

11 (22.1 км) – При този разклон сме по десния път.

12 (22.9 км) – Отляво и отдясно се включват черни пътища, ние караме направо по основния.

13 (23.2 км) – Следваме основния път с широк завой наляво, пропускаме отклонение вдясно.

14 (24.5 км) - Пропускаме черен път вляво и един едва забележим вдясно, караме си направо.

15 (25.8 км) - Пътят се разделя на две, караме по левия.

16 (26.4 км) - Отново разклон, като този път сме надясно.

17 (26.8 км) - При следващото раздвояване на пътя следваме левия.

18 (27.1 км) - Пропускаме черни пътища вляво и вдясно и караме направо.

19 (27.8 км) - На приятна поляна има път вляво, който пропускаме и продължаваме направо (леко вдясно, изток) по билото. Изкачваме се до вр. Сухарево и започваме спускане от него по сравнително стръмен черен път.

20 (29.7 км) - Пропускаме черен път вляво и продължаваме надолу в посока юг. Оттук пътят постепенно се превръща в широка пътека с форма на на улей. На няколко места има възможности за съкращаване, както и различни ръкави - ние следвахме най-ясния логичен вариант към онзи момент, но дори да минете по някой друг, няма къде да излезете, освен в долината на р. Лакатица при вливането ѝ в р. Черни Искър. Там пресичаме по моста и се прибираме в Говедарци.