| Скакля | ||
|
|
Скакля е един от най-високите (непостоянно течащи) водопади в България. Намира се в Искърския пролом, над Гара Бов и под с. Заселе. Височината, която преодоляват водите му, е 85 метра, а покрай него минава Вазовата пътека - кръстена е на патриарха на българската литература, защото се счита, че точно над водопада е мястото, от което е гледал дядо Йоцо. Даже един местен старец ни се представи като негов наследник... Най-добре можете да разгледате водопада, ако минете по Вазовата пътека - но не го правете с велосипеди, освен ако не сте любители на супер-технични и бавни спускания, с остри серпентини, стъпала и отвесни склонове от едната ви страна!
Точно тези препятствия са едничката цел, с която е описан този маршрут. Той не е за всеки и ви моля отново да обърнете внимание на техническата трудност - това е най-високата степен, която съм използвал до момента за маршрут, публикуван на страниците на сайта. Веднага правя уточнението, че ако имате глава на раменете си и познавате добре своите и на байка си възможности, Вазовата пътека може и да не се окаже най-мъчната, която сте срещали. Но аз съм длъжен да се презастраховам и част от "трудността" е дадена заради потенциалната опасност, която крие карането (и най-вече грешките) по нея. В горната си част пътеката е изсечена в скалите, като почти навсякъде е оградена от парапет, зад който има отвеси с различна височина. Има дълги участъци с десетки стъпала, а за да е още "по-весело", на много места тези "стълбища" са леко криви, правят завои, завършват с висок праг или пък стъпалата са с различна височина... Ако горните редове са ви подействали възбуждащо, вместо потискащо, вероятно ще ви хареса не само водопада Скакля, а и "стълбопада" до него. Пътеката е кратка, но едва ли ще я минете твърде бързо. Целият маршрут също е късичък, изкачването не е трудно, но си е изкачване (по черен път, на места може да е изровен след по-проливни дъждове) и ако сте с по-тежки дългоходови велосипеди, ще се поизпотите. Ако пък искате изцяло да си го спестите, единственото, което трябва да направите, е да си намерите шофьор, който да ви качи по асфалтирания път с десетина остри серпентини до с. Заселе, откъдето вие да се спуснете. Споделям и този вариант, защото маршрутът, макар да е описан с изкачване, за мен си е фрийрайд каране и горещо препоръчвам използването на всеки протектор, който имате в гардероба си - каска с подбрадник, наколенки, налакътници, защо не и броня. Вярно е, може би на някого тези напътствия ще се сторят пресилени, но на такава пътека никоя част от защитната екипировка не е излишна. За съжаление съм карал по пътеката само веднъж, затова снимките не са твърде много и не са най-добрите. Те така или иначе не могат да заменят това, което ще видите с очите си и ще усетите под колелата си. Най-подходящото време за преминаване на пътеката според мен е през пролетта, при това по-раничко, преди да са се разлистили дърветата. Така ще имате повече видимост и широчина в горските участъци. В района не се задържа много сняг, така че първите топли пролетни дни са идеални за целта. Освен това така имате по-голям шанс да видите водопада пълноводен, защото през лятото може и да не е останало нищо от него. Есента също е хубав период за каране там, стига да не ви притеснява килимът от листа в гората (там участъците като цяло са по-нормални, така че шумата не би трябвало да е голям проблем). Пътеката е описана без разклонения, макар че на 2-3 места има такива. Става дума за странични пътечки, рядко използвани и много обрасли, по които едва ли би тръгнал човек с колело, дори да е ненормален (което е твърде вероятно, щом е тръгнал да кара по Вазовата пътека). Накратко: следвайте само главната пътека! Точно под водопада ще се наложи за кратко и да поносите колелата нагоре - става дума за 20-30 м. Изходната точка е разклонът от главния път в Искърския пролом към Гара Бов. Избрах това място, защото в Гара Бов най-лесно ще намерите място за паркиране - след това трябва да се върнете малко с велосипедите до главния път София - Мездра. Ако изберете придвижване с влак, отново Гара Бов е логичният старт/финал на маршрута. (Иначе има и друга възможна начална точка, която би намалила малко изкачването, но там има място само за 2-3 коли и ако не сте сред първите, ще трябва да се върнете до долу.) Точно над водопада, в края на с. Заселе, на една слънчева поляна има беседка, която е чудесно място за почивка и хапване на сандвич, така че може да предвидите и такива занимания в програмата. И едно последно уточнение, преди да стигнем до снимките към маршрута - има още един водопад Скакля, пак непостоянно течащ, който е още по-висок - 141 м. Намира се близо до Враца. Кой знае дали и там не е скрита някоя интересна пътека... Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер): |
||
| Последна промяна ( Петък, 26 Март 2010 08:42 ) |
Коментари
Относно врачанската Скакля - има екопътека около самия впдппад, която не знам дали става за каране или по-скоро ще е съчетана с много бутане/носене надолу. Иначе има една друга, която е в близост и е чудесен сингълтрак, който извежда в Згориград. Ама за повече информация - да кажат врачани :)
Доста по-дълга е и по-мое мнение с превоз до в.Вола е най-вече разнообразно спускане с доста техника,но и скоростни участъци.
За повече информация търсете Емzo.(Врачанската Веломания),ако сте във Враца :).
Врачанският Бълкан е едно място пълно с приказни кътчета.
За байкара-МЕЧТА !
Медковската пътека е различна и не е нещо особено, бих казал, че е по-приятна за изкачване :) Има си друга пътека от града която води до самия водопад “Скакля”. По нея с колело не съм минавал и има защо. В една не малка част не е подходяща за каране поради наличието на скали с големината на Трабант. Незнам Добрян за коя екопътека говори. :) От билото след в. Вола където са кошарите от едно място тръгват две пътеки които излизат в Згориград и двете имат множество разклонения и макар и малко по техични всичко е караемо на 95 100% зависи от подготовката и желанието :) "Врачанската екопътека" която е между водопад „Боров камък” Згориград е неподходяща за велоспиед.
Стига offtopic. Надявам се това лято да успеем да я посетим тая вазова пътека. Благодаря за маршрута Любчо!
Явно нещо вече много ме бие носталгията и всяка пътека,от която имам някакви спомени ми се струва мечта!
уважавам всеки спорт, самият аз карам много (шосе, планина, но без екстремни спускания). Моите уважения, но тази пътека НЕ е пригодена за екстремни спускания с велосипед. Това не е велопътека. Тя е за пешеходци, стръмна и тясна е - ако се спускате там единствено създавате предпоставки за глупави инциденти и разваляте собствения си и на много други хора кеф.