И така, след дългото въведение, ето малко повече подробности за маршрута:

Кара се изцяло по черни пътища. Изкачването е леко и приятно с плавен наклон, без много стръмни участъци. Има и няколко изключения, разбира се, но нищо твърде страшно. Повечето пътища, по които се кара, се използват редовно от камиони, така че са добре утъпкани и сравнително гладки, поради което маршрутът не представлява трудност в техническо отношение.

Както забелязвате, описани са два варианта. До мина Чукурово (даже до средата на обратния път) те съвпадат (вж. таблицата на маршрута). При първия отиването и връщането са по един и същи черен път - това е по-лекият вариант, както от гл.т. на натоварване, така и като терен за спускане. Той ще се хареса на хората, които търсят предимно начин да се раздвижат, без да включват елемент на риск в карането си. Разбира се, хубавият черен път и достатъчният наклон позволяват на места да се кара и доста бързо, ако желаете.

Вторият вариант включва още малко изкачване, както и по-разнообразен терен при спускането. Черните пътища тук са по-стръмни и крият повече изненади и изровени участъци. Въпреки това, дори и при него не е проблем да се кара по-бавно и сигурно, т.е. в никой случай не бих го нарекъл труден. Има и един равен участък по билото, където се налага да се справяте с непресъхваща кал, допълнително разровена от гумите на камионите.

Маршрутът не блести с някакви забележителности, освен мина "Чукурово". Въпреки това не липсват и красиви изгледи към Витоша, а в ясен ден дори и към Рила. В това отношение карането определено е "по-красиво" напролет, когато планините все още не са свалили снежните шапки от върховете си.

Освен че можете да се радвате на сгряващи слънчеви лъчи, по откритите участъци бихте могли да попаднете и на не толкова приятен вятър, така че съобразете облеклото си внимателно с климатичните условия в момента на карането.

Времето, за което можете да изминете маршрута, е между 2 и 4 часа в зависимост от темпото ви, броя почивки и т.н. По пътя няма чешми, затова си носете достатъчно вода, поне 2л.

На площада в с.Пасарел, където е и крайната спирка на автобус №3 (от автогара Гео Милев, средно през един час, разписание можете да намерите на сайта на СКГТ), са разчертани паркоместа за автомобили (което приятно ме изненада). Там е и едно от местата, където можете да хапнете картофки или сандвичи и да усвоите някоя и друга студена бира. По пътя София-Самоков има не едно и две заведения за хранене, които също са на ваше разположение, особено ако сте с автомобил.

Легенда и упътване за използване на машрута

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (кликнете, за да ги отворите в голям размер):

Коментари във форума