| Бухово | ||
|
|
Този маршрут съвсем не е обичайното ви крос-кънтри кръгче. Макар че отговаря на определението за ХС по всички критерии, той има една особеност - пътеката, по която минава спускането. Тази пътека, както каза един от откривателите й, е истерична!
Още няколко думи за пътеката, която е главният герой в настоящата статия. Тя има две ясно обособени части - полянна и горска. До средата, че и оттатък, пътеката е "изорана" в голи затревени склонове, където са най-стръмните и бързи участъци. После се влиза в гора и макар скоростта да остава висока, се появяват и някои страхотни завои, още по-интересни заради играещата под гумите ви рохкава пръст. Малки виражи, шишарки, поднасящи остри завои и гъсто изправени дървета - всички те се появяват и остават зад вас със страшна скорост (или поне усещането е такова). Всичко казано дотук означава само едно - пътеката определено е доста опасна, най-вече заради високите скорости, които се развиват.Силно препоръчвам използването на защитна екипировка - поне едни наколенки в допълнение към каската. Изкачването до началото на пътеката, някакво връхче, предлага добре познати неща - стръмен наклон (през лятото ще ви трябва достатъчно вода, защото слънцето пече здраво, а средният наклон няма как да стане под 10%), красиви и интересни гледки (както към Кремиковци, кръстен от някои удачно Мордор, така и към вр.Мургаш) и, за щастие, доста гладка и твърда настилка, по която гумите ви би трябвало да се търкалят леко. В края обаче нещата стават брутални, тъй като се минава за кратко по една стръмна моторджийска пътека, където единствено бутане и носене помагат. Като се добави и разстоянието от Бухово до началната/крайната точки, дължината достига до 13-14км. Макар че е кратък, маршрутът може добре да ви поизпоти. Но, разбира се, само той не е достатъчен за по-сериозните любители на крос-кънтрито. Затова пък те могат да го удължат до х.Мургаш, ако искат... И едно предупреждение: това спускане не е за всеки! Не, че е трудно - пътеката почти навсякъде е сравнително гладка. Но общо взето има два начина да карате по пътеката - или "истерично", при което контролът и преценката ви трябва да са ниво, а спирачките добри; или пък предпазливо, което означава да хванете спирачките и почти да не ги пускате до долу, с произтичащите от това последствия за тях. Ако някой от тези начини ви допада, пробвайте се. Ако ли не, Балканът предлага много други възможности! Толкова за терена, няколко думи и за Бухово. Градчето се намира на 25км от центъра на София, точно над завод "Кремиковци", между селата Яна и Сеславци, през които са и двата възможни маршрута за стигане с кола или на самоход. Ако изберете автобуса като вариант за транспортиране, работа ще ви свърши номер 90, който тръгва от автогарата в кв.Малашевци. (За разписание и подробности вижте в сайта на СКГТ). Карането отнема 2-3 часа, така че храна едва ли ще ви е нужна (за след карането има кръчми!), а за водата вече казах - поне литър и половина, особено през лятото. По пътя чешми няма. Легенда и упътване за използване на машрута Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (кликнете, за да ги отворите в голям размер):
|
||||
| Последна промяна ( Неделя, 25 Януари 2009 21:38 ) | ||||
Коментари
Долната част е караема, но пътеката е плътно покрита с шишарки, които отнемат голема част от сцеплението.
Или накратко маршрута е подходящ само за най-големите почитатели на храсталясванията, трънясванията и дивото.