Този маршрут е разгърнат по ридовете и долините на северозапад от гр. Мелник, като основните действия се развиват в района на с. Горна Сушица - едно почти обезлюдено населено място с невероятно разположение, в което можете да се уверите от долната снимка. Не искам да бъда черноглед, но побързайте да го видите, преди да е изчезнало от картата на България!

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Както и при другите маршрути около Мелник, характерна особеност е, че може би повече ще гледате и ще се любувате на пейзажите, отколкото да карате. И не защото няма какво да се кара, а защото буквално през 100 м на човек му се иска да спре, да извади фотоапарата и да заснеме поредните скали, върхове и дълбоко врязани дерета, които сякаш променят формата си след всеки завой. Не липсват и пътечки за съзерцаване от страна на тези, които щом видят някоя криволичеща линийка по склона, моментално си представят колко по-добре би било по нея да има и един-двама колоездачи.

Маршрутът не е тежък, макар че в топли дни баирите може да ви се сторят трудно поносими, особено този след с. Горна Сушица, който наистина си е стръмен. Пясъчният черен път в началото също може да доведе до натрупване на повече умора, но във всички случаи с 30 км всеки би трябвало да се справи, особено ако има цял ден за това. Основно се кара по черни пътища и асфалт, но по-малко от 5 км са по шосе с автомобилно движение, защото пътят към Горна Сушица е почти толкова пуст, колкото и самото село. Все пак по него минава от време на време някой автомобил, превозващ най-вече лозари, които отглеждат насажденията си по околните склонове. Ще минете покрай доста такива в първата част на маршрута. Между другото тя съвпада и с последната, т.е. в последните 6 км се налага да карате по обратния път, защото всеки друг вариант би удължил маршрута твърде много.

Основното спускане е по пътека, следваща едно билно ребро, слизащо в съседство на селото. Дели ги типичното дълбоко дере, което ви осигурява страхотен изглед и по време на спускането, ако намерите време за такива неща - вляво от вас през цялото време има дълбок дол, последван от селото на отсрещния склон, а зад него безкрайни редици от изваяни скали и (през пролетта) покрити със сняг върхове. Самата пътека не е трудна, но може би е малко спъната, криволичейки между камъни и бодливи храсти. Няма опасност да я изгубите, освен на едно място, което е изрично отбелязано в описанието.

Над с. Горна Сушица има едни рибарници, а пътеката започва малко над тях. Отправям специално предупреждение към хората, които ги е страх от кучета, да не тръгват по този маршрут сами. Около рибарниците има доста четириноги, включително някои едри и силни екземпляри, които бяха добродушно настроени, но няма как да съм сигурен, че това винаги ще е така. Затова там по-добре се движите в група, като е желателно поне един от хората в нея да може да респектира животните при нужда. Е, наблизо обикновено има и човек от рибарниците, но гледам да се застраховам. :)

Снимки от карането по маршрута:

Коментари

antediluvian

0

 

 

Към дата 24.09.2018 маршрутът е супер. Някои особености - има наченки на храсталясване в началото по черния път преди да се стигне кръговата част, както и при самото спускане на места бодливи храсти се опитват да превземат пътеката, но много рядко. Желателно е да се носят повече резервни гуми именно заради това /Спуках наведнъж и двете гуми/. Не се препоръчва да се атакува при 33 градуса и слънце също така ! :D - Сянката е малко като цяло.

Вторник 25 Септември 2018, 00:01

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар