Много се коментира и се сравнява коя пътека е по-добра, интересна и т.н. за спускане. Рядко се обсъждат пътищата за качване. Спускането от вр. Костина могила до с. Дебращица без съмнение е страхотно - дълго, с денивелация, разнообразно, с две думи - има си всичко. Пътят, по който се изкачихме, за мен е най-добрият от всички, по които съм катерил. Перфектен наклон и настилка, съчетани  с достатъчно препятствия, за да поддържат интереса по време на цялото изкачване. Маршрутът се оказа наслада за сетивата и в двете посоки!

Изходният пункт е с. Црънча, намиращо се между с. Варвара  и гр. Пещера. Крайната точка е дадена в с. Дебращица. От нея до центъра на Црънча са 6 км асфалтово шосе.

Тръгваме от центъра на с. Црънча покрай реката. Преди да напуснем селото, тя трябва да ни остане отляво. Караме по пътя срещу течението ѝ. Плавно набираме височина, като пътят, по който се движим, ни задържа вниманието с улеите, изровени от водата. След малко повече от 2.5 км серпентини ни отвеждат по-високо по склона, за да достигнем отново реката след още 2.5 км. От 5.5 км реката е отмила изцяло пясъчната настилка и е оставила само едрите скални късове. В продължение на 500 метра трябва да избутаме или пренесем байковете да началото на следващите серпентини, които отново ни издигат над речната долина. При следващите един-два разклона не е толкова от значение по кой ще хванем. Единият път е малко по-дълъг, другият - малко по-стръмен. Постепенно излизаме на билна премка. Тук пътят ни след 11.70 км ни извежда на асфалт. Поемаме вляво с леки изкачвания и спускания. След 2.70 км (14.50 км от началната точка) трябва да напуснем асфалта вляво и да следваме червената туристическа маркировка. След още 400 метра достигаме най-високата точка от карането – вр. Костина могила (1420 м н.в.).

От самия връх започва и пътеката надолу. С няколко думи мога да я опиша като скоростна, имаща всичко, което може да ви се прииска...

Сега малко по-подробно: пътеката се използва редовно от туристи и е поддържана. В началото си е скоростна, с камъни от време на време. Ако я карате напролет или есен, е възможно да я изпуснете на места, заради падналите листа и това, че буковата гора не е гъста. Все пак намирането ѝ отново не е трудно. Пътеката е маркирана с бяло-червена туристическа маркировка, която скоро е подновена. От време на време се появяват малки успоредни улеи, които позволяват спускането по различни линии. Постепенно се появяват и по-стръмни, технични участъци. След около 2,5 км излизате от лявата страна на изоставена бивша почивна станция. Продължете направо в посока същата, от която идвате. Ще пресечете стар асфалтов път, след което трябва да хванете пътеката наляво. Минавайки през една голяма ливада, трябва да държите надясно. Има маркировка, но трябва да се вгледате. Влизате отново в гората, където следват куп изненади. Има интересни скокчета, но трябва да внимавате, тъй като попивката след това може да не е подходяща или пък влизате директно завой. След около 1,3 км излизате на асфалтовия път, който води към с. Дебращица. Карате по него надолу около 300-400 метра. Вляво ще видите маркировката и влизате пак в гората. Пътеката сече асфалта на 3-4 места. След като влезете в гората, следва 500 метра пътека и пак излизате на асфалта. Карате около 300 метра надолу и в ляво ще видите пак маркировката. Съвсем скоро след това излизате на х. "Добра вода". През повечето време работи. От хижата хващате пак надолу асфалта и след 300 метра хващате наляво пътеката. От тук надолу тя става по-технична. Серпентини, камъни, падове и други подобни. На едно място пресичате асфалта. Освен преди малко споменатите благинки, има и доста скоростни участъци, които се редуват. И така, летейки, излизате на местността Ливадите. Там има кръчма, че дори и работещ басейн през лятото. И за да не бъде сухо описанието на пътеката, решихме да споделим едно видео от спускането, заснето от Ивайло Станчев:

Снимки от карането по маршрута, направени от Деян Димитров:

Коментари

ferdi_mruvkata

0

 

 

това много арно звучи :) ама то тея господа на лошо не ходят :))

Понеделник 13 Май 2013, 00:03

iskrenov

0

 

 

Трасето е меко казано уникално. По някое време следвайки черна маркировка навлязохме в някакви доста високи папрати, където очевидно и някой друг беше тъпкал там на скоро (навярно други мераклии като нас). Там пътеката беше малко трудна за хващане, но след малко лутане в папрати и къпини се намира. Има доста адреналинови спускания, които за жалост на места бяха прекъснати от паднали/отрязани дървета на пътеката. Каквото успяхме - разчистихме, но останаха доста. След черната маркировка се хваща червена и не след дълго тя се засича и със синя. Има и чешми по пътя. Едната според ловната дружинка, която стягаше пътя, е някъде покрай ловното стопанство, покрай което се минава (няколко фургона и беседка). Въпреки точните инструкции чешма не открихме, но малко след това, точно преди да излезем на асфалта при изкачването видяхме дървена маса с пейки и място за огън. От нея се хваща една пътечка на вътре в гората и след 100-тина метра - вода. Според гармина тя се намира на N42 03.628 E24 11.434. В заключение - трасето е мед за сетивата и духа във всички отношения. Единствено е хубаво да е малко по-хладно, че иначе става на места неприятно, Случихме на леко облачно време, което държеше температурата около 20-22 градуса, което ми се стори чудесно :)

Сряда 11 Септември 2013, 02:57

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар