Ако бъда принуден да дам точно определение на предназначението на маршрута, ще изпадна в огромно затруднение. Хамало-технично ХС или пък ФР с елементи на ХС? Мисля, че единственото определение, което му подхожда, е Rock’n Roll!

Село Кътина е на 15 км от София и се води квартал на гр. Нови Искър. До него може да се стигне  на самоход, с кола или автобус №27 от автогара "Илиенци". Селото се намира в полите на Мала Планина (част от Стара планина). Най–високият връх в близост е Здравчи Камък (1015 м н.в.). Маршрутът е кратък - 10.8 км + едно отклонение от 0.5 км, което може и да се пропусне. Маршрутът може да бъде минат и в двете посоки, като „правилната„ според мен е втората. Ще го дам и в двете направления. Подходящ е за някой есенен полудневен преход. Необходим е поне литър вода.

Ако тръгнем от центъра на селото, пресичаме моста на р. Кътинска и се насочваме към Нови Искър. Като стигнем до У-образно кръстовище, завиваме наляво и нагоре. На последната пряка вляво завиваме нагоре. Това е „улица” „Пирамидите” (кавичките за улица не са по погрешка). Преминаваме покрай новата белоснежна църква на селото и пак сме нагоре. След 1.5 км от центъра се отклоняваме надясно до голямата местна забележителност. Пирамидите.

Кътинските Земни Пирамиди са забележителни най–вече с това, че все още продължават да съществуват.

След като сме наснимали пирамиди, се връщаме отново по маршрута. От края на селото поемаме по пътя вляво (север) и нагоре.

Следващият километър и половина ме сащиса. През десетина метра настилката и наклонът на терена се променят. Всичко, което ви хрумва, е там – скали, пръст, пясък, чакъл. , улеи, скочета. За да сте нагоре, ви трябват здрави крака и добра задна гума... или бутане. Надолу удоволствието за техничните спускачи  е страхотно.

След 2.9 км от началото на маршрута нещата малко се успокояват. Пътчето ни се среща с „Главния билен път”. Завиваме наляво и нагоре. Оттук нататък гоним все левите ясно очертани отклонения. На 5.5 км от началото достигаме и до връх Здравчи камък. Край на бавното придвижване на ниски предавки. 

Следва сваляне на седалките и поемаме постепенно надолу. Скоро пътят става меко казано странен. От двете страни са улеи с различна дълбочина, застлани с камъни и покрити с шума. Чиста за каране е средата. Понякога това са двадесет сантиметра между половин метър дълбоки улеи. На 7 км от началото излизаме на пътя покрай Кътинска река. Тук обаче „рокът” продължава, в един момент пътят нахлува в сухото речно корито и караме по камъните и чакъла. В крайна сметка, след почти 11 км най–разнообразни терени, отново сме в центъра на селото. 

В обратна посока усещанията от маршрута ще са съвсем различни. От центъра на селото заобикаляме градинката с паметника и срещу течението на реката караме 3.5 км до отклонението вдясно. Оттам следва 1.5 км бутане. Караме по най–ясно очертаните пътища, ползваме десните разклонения. При 7–ми км напускаме най–ясно очертания път и поемаме по второстепенното отклонение вдясно. Оттук започва най-хубавата част. 

Ако случайно някъде се отклоните, не се плашете – в крайна сметка ще излезете или в Кътина, или във Владо Тричков. 

GPS следа във формат gpx
(следата е заснета от Тодор Чолаков)

Снимки: Борислав Йорданов и Явор Стоянов

Коментари във форума