Времената посочени в маршрута са тези, през които вие ще карате, т.е. без почивки и др. подобни. През лятото денят е достатъчно дълъг, затова разчетете времето си и го прекарайте максимално ползотворно. Късмет!

От Велинград до Аврамова седловина има два варианта:
-с автомобил по шосето Велинград - Разлог
-с теснолинейка
Препоръчвам пътуването с влак, което е интересно заради красивите места, през които минава, а и заради самата атмосфера, царяща в него. ЖП линията следи долината на р.Абланица, минава през гарите Цветино и Св.Петка. След това чрез система от тунели, описващи осморки и шесторки се изкачва до г.Аврамово - най-високата гара на Балканите - 1267м.н.в. Пътуването продължава около 1,5ч

От гарата тръгвате по асфалтовия път в посока Юндола. След около 500м. вдясно се отбива път, който ви отвежда до кацналото на отсрещния хълм селце Аврамово. До него има и пряка пътека, тръгваща от самата гара, но тя е доста стръмна. Прекосявате селото и тръгвате по коларски път, държащ билото, в югозападна посока. Този път е маркиран и като част от пътеката Рила-Родопи. Пътят набира височина с лек наклон, като през цялото време от Аврамово до вр.Велийца е изключително панорамен - отдясно С-СЗ се открива незабравима гледка към Рила. Долу в ниското остава долината на р.Дрещенец, която очертава границата между Рила и Родопите. Вляво - И-ЮИ - следват Арапчал, вр.Острец и Баташка планина с масива на вр.Голяма Сютка.

Продължавате на югозапад и за около 2 часа се изкачвате до вр.Велийца (1711м.н.в.) - единият от върховете даващ името Велийшко-Виденишкия дял на Родопите. Самият връх представлява заравнена повърхнина, заета от високополанинско пасище и ниви. До 1912г. тук е имало граничен пункт между България и Турция, останките от който личат до днес.

От Велийца до Велинград следва 35 километрово спускане, нарушено от малко изкачване, за което ще стане дума по-късно.

Продължавате по маркираната пътека и след около 1км излизате на поляна, на която в миналото хората от околните селца са провеждали събор. От тази поляна пътят завива на югоизток, увеличава наклона си и за около 10мин. излиза на малка седловина, където се влива в камионния път от с.Бабяк (дясно) до г.с.Софандере (ляво). От това място на запад се открива красива гледка към карстовото било на Северен Пирин.

Следва горепосоченото изкачване, което преодолявате бързо и излизате на главното било. Пътят постепенно се насочва на изток, сред широки поляни. Продължавате направо (изток) и, движейки се почти по хоризонтала, достигате друг разклон, при който има беседка и студена вода за пиене. От Велийца дотук пътувате около 30мин. От това място на изток, по билото, продължава път, по който можете да достигнте до с.Крастава и оттам до Велинград.

Поемете на юг, покрай малка рекичка, спускаща се в поречието на р.Аландере. За около 10мин излизате сред широки поляни, по средата на които се вие р.Аландере. Пътят се движи надолу по течението на реката в югоизточна посока и след около 3,5км достига до кръстопът. Тук поемате наляво (СИ), покрай реката и след 5км се спускате в г.п.Софандере. От разклона при беседката дотук пътувате около 1час.

Г.п. Софандере е част от г.с. Чехльово и е разположен на 1300м.н.в. при водослива на реките Аландере и Софандере. Представлява няколко постройки за горските работници. Има кафе-магазин с добро турско кафе, вкусни солети и шоколад. При нужда тук може да се преспи. От Софандере продължавате на изток и след 5км достигате асфалтовия път Велинград - Сърница, в местността Дългия мост. Тук завивате наляво, надолу по пътя следящ долината на р.Бистрица и след около 15км пристигате във Велинград. От Софандере до Велинград пътувате около 1час.

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар