Самуилово - Лопово - Железни врата - Ключ | ||
|
От гл.т. на физическо натоварване това е тежък маршрут, подходящ за целодневно каране. От гл.т. на техничност теренът не е сложен, но карането включва трудно проходима (и трудна за навигиране) пътека. Затова не го препоръчвам за по-неопитни и неподготвени колоездачи.
Тази статия е подготвена със съдействието на ПП "Беласица" и любезните домакини от семейните хотели в с. Самуилово (Валентин Атанасов, по прякор "Янкиш" - тел. 0896688379) и с. Яворница (Комплекс "Нери" - ЕТ "Орхан Изиров", тел. 0886 435356 и 0878 239600). Подробна информация за тях ще намерите в карето "Места за астаняване" по-долу. Забележка: Може да се тръгне и от с. Яворница, като тогава просто ще трябва да изтриете първите няколко километра и да нулирате километражите си в Самуилово. Карането започва с дълго изкачване по здрав каменист черен път с умерен (даже бих казал лек) наклон и десетки серпентини, който ви отвежда до местността Лопово, където има стара гранична застава и действащо военно поделение. Оттам нагоре следват още толкова серпентини по черен път с жълта маркировка, но баирът е значително по-стръмен, така че е твърде вероятно да се наложи в тази част от маршрута да бутате. В крайна сметка ще излезете на билото, близо до прохода Железни врата (Демир капия). По билото върви хубав черен път (описан е в тази статия), по който ще карате почти 12 км и ще можете да се насладите на невероятни изгледи във всички посоки - виждат се гребенът на Беласица, Огражден като на длан, Пирин и Славянка (Алиботуш), части от Македония и Гърция. Имайте предвид, че билото е голо, така че е добре да се съобразите с метеорологичните условия - над Беласица често има предпоставки за гръмотевични бури. След това идва ред на спускането. Общата му дължина е почти 16 км! То започва по черен път с жълта маркировка към с. Ключ, който ви отвежда над една самотна постройка, от която започва пътека в гората. Тази пътека би могла да достави върховно удоволствие на почти всеки, ако бъде почистена, но в момента е покрита и препречена от множество клони и е труднопроходима. В тази част трябва да се следва маркировката с повишено внимание, за да не изгубите пътеката. След 750 м пътеката се превръща в черен път. По този черен път се спускате в с. Ключ. На едно място вляво се отклонява пътеката с жълта маркировка, но поради неясното й състояние препоръчвам да следвате пътя, освен ако не сте запален любител на пущинаците и имате необходимото време за завършване на маршрута в случай на непредвидени усложнения по нея. Спускането по пътя е дълго и лесно, наклонът не е голям, настилката е добра на повечето места. От с. Ключ продължавате по стария път (черен) към Петрич, който минава в подножието на планината и свързва селата от т.нар. Подгорие. По него стигате до с. Яворница, където излизате на асфалтовия път и след бързо спускане приключвате карането в Самуилово. Както казах, маршрутът не е подходящ за хора, които нямат опит в планината - разстоянието, денивелацията, а на места и теренът, изискват сериозно отношение. Най-подходящият период за преминаване на маршрута е в края на май и началото на юни, когато денят е голям, снегът по билото вече се е стопил (в средата на май все още има преспи!), но все още не е твърде горещо, а също и около началото на септември. Предвид височината, на която се качвате обаче, не е проблем да пробвате и през най-жарките летни месеци (юли и август). Места за настаняване
Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер):
|
|||||||
Последна промяна ( Сряда, 27 Май 2009 12:56 ) |
Коментари