Това е може би най-хубавия маршрут за напреднали колоездачи, който открихме в района на Ковачевица през пролетта на 2016 г. Не искам да подценявам всички останали пътища, пътеки и комбинации от тях там, но ако обичате технични пътеки и родопски пейзажи, това каране е просто задължително, ако сте в района на Гоце Делчев!

Повечето изкачвания по маршрута са плавни и леки, макар че денивелация не липсва. Тя обаче се натрупва по хубави черни пътища (и дори по асфалт) и само в края, при излизането от р. Канина, има по-стръмни участъци, включително и малко бутане по пътека. Като цяло за хора със средна физическа подготовка в това каране няма нищо трудно.

Ако трябва да бъдем точни, маршрутът не минава през с. Осиково, а само в близост до него, излизайки на пътя Осиково-Скребатно. В цялата тази част (предимно изкачване) от Ковачевица до началото на пътеката към р. Канина се редуват тихи и спокойни долини и величествени родопски пейзажи. Западните Родопи имат едно много характерно усещане, неповторимо и вълшебно, и в тази част от маршрута можете изцяло да се изпълните с него.

Тръгвайки надолу по пътеката, която най-общо започва над с. Скребатно и се спуска към долината на р. Канина под Ковачевица, ще се изпълните и с адреналин, тъй като това е технична, но не прекалено трудна пътека, която обаче, макар и достатъчно широка, на много места е изрязана в почти отвесни склонове, така че отдясно често зее пропаст. Заради буйната растителност стръмнотията наоколо не винаги се забелязва, а заради широчината не бих причислил тази пътека към най-опасните, които съм карал, но определено има няколко напрягащ участъка - такива, в които грешките не са препоръчителни!

Реклама

Пътеката е разнообразна и в момента би трябвало да е достатъчно ясна, тъй като ние отделихме по 1-2 часа в два поредни дни, за да я прочистим от превзелата я растителност, а преди нас със същото дело, само че с още по-голям размах, се бяха заели двама приятели, каращи редовно в района. Така че, за да не започне пак да обраства, ще е хубаво повече хора да карат по нея. :)В тази връзка все пак трябва да предупредя, че в първата си част пътеката на места е неясна и обрасла, затова е силно препоръчително да карате по този маршрут с GPS.

Другото ми предупреждение засяга терена. На много места пътеката е изградена с големи, гладки камъни - на сухо карането по тях е супер, но след дъжд може да е доста трудно и опасно. Съветвам ви да подберете за този маршрут хубав ден без изгледи за дъжд. Като цяло най-подходящите месеци за каране са от април до октомври, като през пролетта и есента е добре да имате предвид евентуална влага (например от порой предишния ден), макар че като цяло почвите в района изсъхват бързо и стават за каране дори след дъжд.

Карането не е много дълго и с добро темпо вероятно може да се направи за половин ден, но за мен това е маршрут, на който да отделите повече време - за почивки и наслада, за снимки и размотаване. На практика не се минава през населени места, а само в близост до такова, така че носете си достатъчно храна. И макар че в Родопите е трудно човек да остане без вода, точно в този район чешмите не са много - има една чак на билото след основното изкачване, така че отново е добре да разчитате на собствени запаси.

Снимки от каране по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/kovachevitsa-osikovo-kanina.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

001 (0.0 км) – За да е по-весело, от портала на „Бялата къща“ поемаме надолу по пътека към центъра на селото. Не се увличайте със скоростта, защото пътеката завършва със стръмни стъпала и каменна стена на по-малко от 2 м след тях - за предпочитане е да не проверявате спирачния си път точно тук и да пренесете байковете по стъпалата.

002 (0.09 км) – След стъпалата сме надясно и надолу по калдъръмената улица.

003 (0.18 км) – Излизаме в центъра на Ковачевица (който е в началото на селото) и навлизаме по главната улица между къщите. Следваме само нея и излизаме от селото по черен път.

004 (0.7 км) – След ляв завой с чешма, вляво се отклонява черен път надолу, ние продължаваме по черния път вдясно и нагоре. Някога е бил асфалтов, на повечето места все още има остатъци от тази настилка. Следваме само този основен път. В т.005 (1.0 км) пропускаме по-малък черен път вляво, в т.006 (1.1 км) изровен стръмен път вдясно и нагоре пропускаме още 1-2 подобни отбивки.

007 (2.4 км) – Вдясно и нагоре се отклонява хубав, широк черен път – пропускаме го и продължаваме по асфалта.

008 (4.0 км) – Вдясно има още един основен черен път, пропускаме го. Очаква ни още малко изкачване по асфалта, след което започваме кратко спускане, пак по него.

009 (7.8 км) – Достигаме местността Сухия чарк. Има беседка и място за почивка. Вдясно има широк черен път за камиони, ние продължаваме наляво по асфалта покрай един ограден микроязовир.

010 (8.1 км) – Пресичаме р. Канина по мост вляво (основният път продължава направо) и продължаваме от другата страна по течението ѝ, следвайки асфалтиран път. Скоро наклонът се сменя, тъй като започваме леко да се изкачваме по долината на р. Вищерица. Постепенно асфалтът преминава в черен път, наклонът остава плавен и приятен. Следваме само основния път, пропускаме евентуални отбивки вляво и вдясно.

011 (12.5 км) – На широка поляна (местността се нарича Скребатски чарк) изоставяме основния черен път в долината на р. Вищерица, пресичаме я по мост наляво и продължаваме с по-стръмно, но все пак умерено изкачване от другата страна, по хубав, широк черен път.

012 (13.8 км) – Правим остра серпентина надясно по основния път, пропускаме отбивка вляво.

013 (14.2 км) – Надясно и нагоре по основния черен път, пропускаме изровени пътища наляво. Нагоре пътят на много места се раздвоява, дори разтроява. Следваме най-плавното изкачване, т.е. основно десните пътища. В т.014 (14.8 км) основните ръкави отново се събират и продължаваме надясно и нагоре.

015 (14.9 км) – Пореден разклон и отново сме надясно по основния път. 

016 (15.8 км) – Излизаме на обширни билни пасища с прекрасна гледка. В горния край на поляната поемаме наляво по основен черен път, следващ билото.

017 (16.4 км) – Пропускаме черен път вляво и продължаваме напред по билото.

018 (17.0 км) – Това е най-високата точка на маршрута. Пропускаме по-малък черен път надясно и нагоре и започваме леко спускане по основния черен път - пак надясно.

019 (17.9 км) – Караме направо по основния черен път, пропускайки заобиколен ръкав наляво, който след малко отново се влива в нашия.

020 (19.2 км) - Надясно има друг голям черен път - пропускаме го и продължаваме спускането наляво.През цялото време пътят се дели на ръкави и отново се събира, следваме основния.

021 (19.8 км) - Пропускаме черен път вдясно и караме по основния наляво. Излизаме на голяма поляна.

022 (20.1 км) - В края на поляната пътят отново се разделя - следваме най-левия ръкав. Надолу може да има коловози от камионите, на много места има и дублиращ, успореден път вдясно, по който също може да караме. В т.023 (20.4 км) и 024 (20.9 км) пропускаме второстепенни отбивки, надолу има още много такива. Караме само по широкия камионен път, който на повечето места е с минимален наклон или дори равен.

025 (23.0 км) - Излизаме на асфалтовия път между с. Осиково (което се вижда на длан вдясно) и с. Скребатно. Продължаваме по пътя наляво, започва леко спускане. Не увеличавайте скоростта, за да не пропуснете отбивката към пътеката.

026 (24.6 км) - Малко преди асфалтовият път да навлезе в иглолистната гора, вляво се отклоняват няколко черни пътя. Първият е нагоре през поляна, вляво от пътя. Втория е още по-наляво, но без изкачване. Ние трябва да намерим третия, който е най-вляво, на практика в обратна посока спрямо движението ни досега. Така е само за кратко, защото буквално след 10-20 м пътят тръгва надясно и надолу (изток) покрай ниви и ливади. На едно място се губи, но следваме една и съща посока и само надолу.

027 (25.0 км) - Достигаме изровен черен път, идващ отляво. Имаме два варианта. Единият е да го пресечем и продължим след него по слабо изразена козя пътека, подсичаща склона. Минаваме над заградена градина и в т.028 (25.2 км) излизаме на тучна ливада, която трябва да пресечем надясно (има остатъци от стар черен път, но може и да не ги забележим в тревата). В отсрещния край на ливадата продължаваме надясно с леко спускане и в т. 029 (25.4 км) пропускаме занемарения черен път, който се изкачва вляво, и продължаваме напред и надолу към дерето по пътека, която вече е ясно изразена.
Ако не ви се обикаля по тези остатъци от пътеки, в т. 027 може просто да продължите надясно и надолу по черния път и след това да изцепите надолу през поляната вдясно, за да достигнете пътеката, която се вижда ясно от високото.

030 (25.9 км) - Това е едно от най-важните и объркващи места в маршрута. Достигате малък заграден парцел (градина или стара кошара). Отдясно през дерето се спуска изоставен дърварски път. Наляво и леко нагоре по склона също има останал от сечищата черен път. Пътеката продължава надолу от лявата страна на дерето, на нивото на кошарата. Първите 20 м след кошарата са обрасли и е трудно да я видите, нататък става ясна. Очакват ви два километра технично спускане - внимавайте, защото не липсват изненади!

031 (27.8 км) - След много скали и серпентини, достигаме р. Канина и я пресичаме по дървен мост. Малко след моста пътеката се раздвоява - караме надясно и нагоре, тук е стръмно и може да се наложи да бутаме. Постепенно пътеката се разширява и започва да си личи, че някога може би е била дори коларски път.

032 (28.4 км) - Тук вече пътеката се превръща в черен път, който се раздвоява. Следваме левия път нагоре.

033 (28.5 км) - Вляво има занемарен черен път, ние продължаваме надясно и нагоре по ясен, макар и тесен черен път. По него навлизаме в селото след ляв завой.

034 (28.7 км) - При една обновена къща завиваме по калдъръмената улица надясно и нагоре.

035 (28.8 км) - По дясната улица.

036 (28.9 км) - Пак сме надясно и нагоре.

037 (28.9 км) - Излизаме на главната улица в центъра на Ковачевица. Оттук пътят до "Бялата къща" би трябвало да ни е познат.