Името на тази пътека е дадено от откривателите ѝ - Бойко Танчев и компания, a.k.a. велоклуб „Мамут“. Както се досещате, то не е случайно. :) Ако не знаете точно къде да хванете началото ѝ, можете лесно да го пропуснете, защото тя се отклонява от една друга, по-широка пътека. Ако застанете в края ѝ, може би изобщо няма да предположите, че по тази скала има пътека. А между тези две точки се крие истинско бижу - сравнително дълга и разнообразна пътека, която на моменти е сериозно предизвикателство, ако сте с ХС велосипед, и страшно забавна, ако сте с АМ/ендуро байк. А на всичкото отгоре чудесно се комбинира и с други пътеки в района, най-вече с Желява.

Изобщо, достойнствата на пътеката са толкова много, че да се чуди човек откъде да ги започне. С оглед на сезона, може би най-съществено е това, че пътеката е караема дори и в зимните месеци, тъй като рядко е покрита със сняг. Даже бих казал, че в периода между късна есен и ранна пролет тя е по-лесна за следване (защото липсват листата по храстите) и с по-добро сцепление (защото почвата е поне малко влажна, докато в топлите месеци става доста суха и хлъзгава). Така че наистина ви препоръчвам да я пробвате още сега, преди настъпването на пролетта.

Предполагам, че с разлистването през април-май пътеката доста се „затваря“, което вероятно също добавя смисъл към името ѝ. Дори и сега има места, където тя е доста тесничка и провираща се между храстите.

Пътеката е моторджийска, т.е. може някога основата ѝ да е била друга, но в момента се ползва основно от мотори и колоездачи. Това означава, че на доста места по нея може да очаквате вкопавания и улеи, а също така трябва да се ослушвате за звук от двигатели и ако чуете такъв, да се погрижите за безопасността си. Пак в тази връзка аз бих препоръчал да носите и защитна екипировка - поне наколенки, плюс каска, разбира се. Макар че пътеката е част от маршрута ХС маратона Купа Мургаш Епик, тя определено не е лесна - по-трудна е от желявската, бих казал, че е на нивото на Локорско, макар че над Елешница скалите са по-малко, но пък стръмните почвени участъци и улеи са повече.

Имайте предвид и това, че наклонът не е само надолу. Има едно-две места, на които се налага да повъртите и нагоре, даже на моменти си е стръмно.

Реклама

Началото на настоящия маршрут е от с. Елешница - избрах го така по няколко причини. Първо, така се получава най-лесен и логичен за следване кръгов маршрут. Второ, близо до началната/крайна точка има кръчма, в която човек може да се подкрепи след карането. Недостатък е, че на това място няма някакъв обособен паркинг, но доколкото видях, паркирането по тротоарите, а и по съседните улици, е добре усвоена практика. Може обаче да подходите и другояче - да започнете от Желява и да завършите пак там, като вариантите за това са поне няколко, но тук ще спомена само един от тях. Връзката с Желява е лесна, защото изкачването е от Елешница през вилната зона и излиза на асфалтовия път над Желява, по който се кара до края му, т.е. до паметника. Именно там (съвсем наблизо) започва и пътеката. Това означава, че ако започнете от Желява, може да се качите до паметника, да се спуснете към Елешница, да се качите повторно и от паметника да се включите в средата на желявската пътека и да се спуснете по нея до долу. Ние направихме точно такава „осморка“ и тя е с дължина около 20 км и ще я представя скоро с допълнителен трак, но както казах, тук съм се фокусирал върху описването на маршрута в най-чистия му и опростен вид, а всякакви комбинации с други маршрути в района оставям на вас.

До с. Елешница се стига, като се отклоните от магистрала „Хемус“ през с. Яна и продължите по стария път успоредно на магистралата. Пропускате отбивката за Желява, минавате под магистралата и при влизането в с. Елешница, първото голямо кръстовище е началната точка на маршрута. В Google Maps се пада тук: https://goo.gl/maps/iiEdkdeGATM2.

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Елешница

Дължина: 9.7 км

Изкачване: 400 м

Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)

Физическо натоварване: средно (КФН=5)

Продължителност: 1-2 часа в зависимост от темпото, почивките и т.н.

Вода: 1.0 - 1.5 л, по маршрута няма чешми

Храна: не е необходима

Терен:
- асфалт - 5.1 км
- черни пътища - 2.5 км
- пътеки - 2.1 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) - Заставаме на кръстовището с гръб към София. Наляво има две улици, разделени от канал. Поемаме нагоре по първата от тях, т.е. лявата. След 200 м правим десен завой, а след още стотина (т.02) завиваме рязко вляво по улица към вилната зона, която преминава в черен път. Продължаваме да набираме височина с няколко серпентини, като при всяка такава се отделя по някой черен път - в т. 03 пропускаме такъв наляво, в т.04 изоставяме този направо, за да завием наляво. Тъй като това изкачване е част и от маршрута на Купа Мургаш, на някои места има ярки стрелки със спрей - можете да следвате и тях.

05 (1.0 км) - Т-образно кръстовище. Продължаваме наляво и нагоре. Караме само напред, пропускайки второстепенните отбивки към вилите. В т. 06 (1.2 км) сме по десния път, в т. 07 (1.4 км) също сме надясно. В т. 08 (1.8 км) продължаваме наляво по основния черен път и постепенно напускаме вилната зона.

09 (2.4 км) - Излизаме на асфалтовия път, идващ откъм с. Желява. Поемаме надясно и нагоре по него. Караме до края на асфалта, който свършва при едни поляни с два паметника вляво (един до пътя и един малко по към гората) - т.10 (5.6 км). Тук може да направите кратка почивка и дори да използвате времето за слагане на допълнителна екипировка. Продължаваме със стръмно изкачване по черния път вдясно. След 200 м (т.11) той се раздвоява - хващаме десния към близката горичка на върха на хълма. Навлизаме в нея по широка пътека и внимаваме за началото на „Скритата пътека“.

А то е в т. 12 (6.0 км) - рязко вляво, тясна и доста стръмна пътека нагоре. Не се отчайвайте, след 50 м наклонът сменя посоката надолу, но иначе си остава същият - стръмен! После има от всичко - прагове, завои, улеи, изкачвания, равни участъци, камъни тук-там. Няма как да скучаете!

В т. 13 (7.3 км) се излиза при една ловджийска хранилка, до която води черен път. Пресичаме пътя и търсим пътеката вдясно от него, в горичката. Има стрелка от състезанието, която доста помага. Надолу им още екшън, особено в края, който е в стил Локорско.

14 (8.1 км) - Изсипваме се на стария път за Ботевград. Асфалтът по него (доколкото го има) на места не е много по-различен от пътеката... Караме надясно (юг) към Елешница, за да се върнем в изходната точка.

Снимки: Любомир Ботушаров и Димитър Щуров

Още снимки от карането по маршрута можете да разгледате тук: https://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/eleshnitsa-hidden-trail-february-2019.

Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.