Връх Калайджийски камък със сигурност не е най-внушителният в Рила планина, но пък се оказа удобна точка, в която да подкараме велосипедите обратно надолу по пътеката със зелена туристическа маркировка, която минава през него, идвайки от вр. Малък Полич и слизайки надолу към гр. Рила. Ако искате да прочетете повече за самото каране по настоящия маршрут, можете да го направите тук: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/7910-travel-2019-rila-mi-e-mila.

Затова сега ще наблегна повече на техническото описание на маршрута. Ще започна с това, че малко го преструктурирах спрямо това, което ние направихме - основният маршрут не се качва до самия връх, а до един завой на черния път под него, откъдето хващаме пътеката. Защо така? Защото маркировката от връхчето на практика не следва ясна пътека и е нанесена по сравнително стръмен и див терен - без съмнение това прави карането трудно и дори интересно в някакъв смисъл, но не мисля, че би се харесало на „масовата аудитория“. И все пак, за да не ощетявам тези, които биха желали да се насладят на панорамата към по-високите върхове и да пробват така описания терен, съм добавил към основната GPS следа и допълнителна, която е до самия вр. Калайджийски камък и от него надолу. Имайте предвид, че тази допълнителна отсечка добавя 2.6 км дължина, 240 м височина и една степен нагоре в техническата трудност, т.е. доколкото може да се говори за пътека от върха, тя е с ниво Т4.

Иначе във варианта, в който е описан основният маршрут, пътеката е ясна, на отделни места леко обрасла, но като цяло напълно проходима, и преобладаващо със средна трудност, като не липсват и някои по-технични участъци. Добре е все пак да сте подготвени за това, че теренът по тези склонове е по принцип нестабилен, защото изложението е южно, почвите са песъчливо-каменисти и пътеките по произход са основно за изкарване на животни нагоре към планината. И все пак тази пътека е доста по-лека, отколкото повечето пътеки над Кресна или Крупник, а иначе е от същия тип и позволява каране дори веднага след дъжд - нашето бе точно такова.

В гр. Рила зимата е сравнително мека, климатът е като в Благоевград. Не е чак толкова топличко, като на юг от Кресненското дефиле, но в по-слънчеви и топли зимни дни маршрутът е подходящ избор, защото снегът по тези южни склонове обикновено остава на нива над 1200 м.

Независимо дали ще следвате основния маршрут, или ще направите и допълнението, пригответе се за малко душманско изкачване със среден наклон 10%. При по-ниски температури откритостта на склона не е проблем, но в по-топли дни слънцето няма да ви пощади, така че през периода май-септември е по-добре да започнете карането рано сутринта.

Тъй като карането е сравнително кратко, може да го комбинирате и с други подобни в района - най-лесното допълнение е да направите обиколката около Кръста, но може също така да „налазите“ отсрещните склонове, където също има пътеки (тепърва ще ги описвам!) или да отидете дори към с. Стоб и Стобските пирамиди.

Реклама

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: гр. Рила, стария мост към ВЕЦ „Рила“. В съседство до него и от двете страни има място за паркиране.

Дължина: 11.3 км

Изкачване: 665 м

Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3)

Физическо натоварване: средно (КФН=7)

Продължителност: 2-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)

Вода: 1.5 - 2 л, по маршрута не видях чешми, макар че на картата са посочени такива в близост до него

Храна: не е необходима, освен ако не държите да хапнете сред природата; по маршрута има изградени беседки и места за отдих на няколко места.

Терен:
- асфалт - 0.4 км
- черни пътища - 7.9 км
- пътеки - 3.0 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Описание:

01 (0.0 км) - Заставайки с гръб към ВЕЦ-а, минаваме по моста, пресичаме главната улица и продължава по стръмната улица нагоре, като в т.02 и 03 държим все надясно. По този начин достигаме последните къщи на селото и в т.04 (0.2 км) пътят се разделя и продължаваме наляво по широк и хубав черен път, но сравнително стръмен. На практика оттук чак до началото на спускането следваме все този основен черен път, като има множество разклонения и преки отсечки. За да не става досадно, ще посоча само по-важните от тях:
- т.07 (2.3 км) - пропускаме черния път вляво и продължаваме по основния път направо и след това надясно;
- т.09 (3.4 км) - следваме основния черен път наляво, пропускаме този вдясно;
- т.12 (6.0 км) - пропускаме черния път вляво и продължаваме нагоре; след 100 м в т.13 основният път поема много стръмно нагоре, а ние продължаваме по стария, вече занемарен път надясно, който е с по-лек наклон;
- т.14 (6.8 км) - пресичаме основния стръмен черен път;
- т.15 (6.9 км) - пропускаме черен път вляво и продължаваме направо и нагоре.

В т.16 (7.2 км) при поредната серпентина на пътя, този път лява, е време да сложите защитната екипировка (ако носите такава), защото тук започва спускането. Тук започва и допълнителната отсечка до вр. Калайджийски камък, ако смятате да я пробвате. Пътеката със зелена туристическа маркировка идва отляво, откъм върха и продължава надясно и надолу. Поемаме по нея и следваме маркировката. Ето накратко „контролните точки“ при спускането:
- т.17 (7.4 км) - излизаме при една серпентина на пътя и продължаваме направо;
- т.18 (8.0 км) - пресичаме черния път и продължаваме от другата му страна;
- т.19 (8.2 км) - излизаме на черния път и се включваме надясно по него;
- т.11 (8.5 км) - маркировката тук следва пътя, но вляво под него има успоредна овчарска пътека - не е нещо особено, но е по-забавна от пътя; в т.20 (9.1 км) отново се включваме в него;
- т.21 (9.3 км) - спускаме се надясно по широка пряк пътека към една от беседките;
- т.08 (9.4 км) - при беседката пресичаме пътя и продължаваме по пътеката от другата страна;
- т.22 (10.0 км) - пътеката излиза близо до черния път, но не се включва в него, а продължава наляво и надолу по склона. Следва финалната част.

В т.23 (10.7 км) пътеката завършва на черния път, по който наляво довършваме спускането и се прибираме към началната точка.

Снимки: Любомир Ботушаров

Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.