| Разказ в картини: Откриване на сезон 2014 в Кресна и Горна Брезница | ||
|
|
Нова година бе просто един ден от седмица, в който човек трябва да празнува, защото всички това правят. Истинските празници за някои от нас обаче бяха в уикендите преди и след 1 януари, когато времето позволяваше да се разходим по планините без сняг, завършвайки старата и започвайки новата година с каране на колело, и то истинско, технично, красиво, надъхващо и изпълващо душата каране. За закриването вече ви разказах, и както написах в последните редове на онази статия, за откриването на сезон 2014 избрахме същото място. Макар че прогнозата за 4-5 януари бе за топло и слънчево време, почти никой не откликна на идеята ни с Ники и Мери за уикенд около Кресна. Само Щуров, който така или иначе бе в района, имаше труден избор пред себе си - в кой от двата дни да се яви. Не че можеше да сгреши, както се оказа впоследствие. Не бях карал с него от толкова време, особено пък в този район, че направо щастие ме обземаше. Тук обаче думите ще отстъпят на снимките, защото предимно чрез тях ще се опитам да представя тези следновогодишни набези из дебрите на Малешевска планина. Щуров също ми помогна много със страхотни кадри, за което му благодаря! Как да не обича да кара с него човек, като му остават такива спомени... Неочаквано за нас, Кресна и Горна Брезница тънат в мъгла. Изобщо не се вижда има ли слънце над нея. Замръзваме още докато чакаме Щуров в селото. На всичкото отгоре установявам с невероятна покруса, че от четирите каски вкъщи не съм взел нито една. Изключително рядко ми се случва да си забравя каската, защото съм свикнал, когато излизам с колелото, да имам нещо на главата си. В този случай обаче, заради студа си бях сложил шапка и в бързината на тръгването тя ми създаде фалшиво усещане, че цялата обичайна екипировка е на мястото си. Още по-комично е, че докато се товарехме в колата на Мери и Ники, Щуров ми звънна и помоли да му донеса външна гума, защото беше скъсал неговата. Някой сякаш ме подтикваше да се сетя какво съм забравил, но дори при това връщане у дома пак не забелязах, че всички каски висят на закачалката. А пътеките в Малешевска са последните, по които бих желал да карам без каска. В резултат на всичко това къде на шега, къде сериозно, се замисляме направо да се отправим към Градешките минерални бани, но в този момент Щуров пристигна и вля оптимизъм в групата - така де, той вече имаше гума и беше загрял, а не като мен зъзнещ и "празноглав". :)))
След всичко това часът е 16:00. Първоначалните ни планове за финално спускане към Кресна се изправят срещу опасността денят да свърши преди пътеката. Мери и Ники решават, че за днес им стига и се прибират към колата в Горна Брезница, а аз и Щуров решаваме да си пробваме късмета - кой знае кога пак ще караме заедно! Изкачваме на тъгадък стръмния черен път и се провираме между бодливите храсти по тясна пътека. За снимки изобщо не мислим, тъй като се надпреварваме с времето. Пътеката първо е лесна, но трънлива, после е по-изровена, но пък по-широка, а накрая достига такива нива на трудност, че и да има бодли наоколо, никой не им обръща внимание! Караме в нещо като скален улей, правещ стръмни серпентини, с почти никакво сцепление под гумите. Тук вече не издържахме и отново извадихме фотоапаратите:
В крайна сметка приключваме тъкмо преди мръкване с общо три нови пътеки в актива си - по-пълно оползотворяване на деня от това, здраве му кажи! Реклама
Само дето е зима и постепенно ни става ясно, че този ден изобщо няма да видим слънцето, защото над мъглата има облаци. Както се очаква, пътят ни извежда на една широка поляна с кръстопът, мачта с антени и ограден парцел на горски разсадник. Тук правим почивка, макар студът изобщо да не ни предразполага към спиране. После хващаме един подсичащ път, който пресича голямо дере, за да ни отведе до съседното билно ребро и оттам към част от пътеките над Горна Брезница.
При една от почивките забелязвам върху рамката си нещо като тънко телче, само че от органична материя, и привлечен от мисълта какво ли е това, установявам, че то дори мърда! Т.е. не е част от увивно растение, както помислих в началото, ами е някаква причудлива форма на живот, извиваща се по рамката ми като миниатюрно, много тънко и доста дълго змийче. Или червейче. Или каквото е:
Навреме сме в Горна Брезница и се отправяме нагоре по стръмния черен път към склоновете над Кресна, за да завършим с още една пътека. Едното коляно на Ники обаче започва да се обажда (стара травма) и той решава да се върне по асфалта. Така аз се сдобивам с каска и най-сетне мога да си позволя да отпусна спирачките по най-хубавата пътека, която познавам в района. Миналата година я карах за първи път, но тогава беше суха и по-хлъзгава - сега влажната почва държи повече и аз преживявам пълен катарзис! Пардон, тая дума беше модерна през 2013 г., време е да намерим някоя друга за новия сезон. ;)
|
| Последна промяна ( Вторник, 07 Февруари 2017 09:43 ) |
Коментари
Попаднахте ли на нова пътека, която да я няма в описанията досега?
При тази прогноза, weekend-а май ще се кара само там...
[url=http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/usernews/431278743-Parazitat_Konski_kosam_(Nematomorpha).html]Ето го животинът.[/url]
Иначе подобни създания като въпросния конски косъм/живи влакна трябва да се проверяват навременно и да нямаш контакт с тях. Казват, че не е опасен защото не паразитирал в бозайници, но можеше да е някоя тения. Аз ги асоциирам тези гадини точно с това.