Макар че повечето маршрути са предимно по черни пътища, най-голямо удоволствие доставят малките пътечки, които са пръснати навсякъде около комплекса.

От маршрутите, които са средно тежки като натоварване, мога да спомена следните:

От Трещеник до Якорудските езера и обратно - дължина около 14 км, денивелация около 300 м, първо се кара по асфалтиран път, после по един много лош път до езерата и после обратно. Маршрутът е средно тежък в техническо отношение.

От Трещеник до х. Грънчар и обратно - дължина около 16 км, денивелация около 400 м. Пътят се използва често, но е доста каменист и на връщане ще ви раздруса прилично, но все пак не като до Якорудските езера.

От Трещеник до Сухото езеро и обратно - около 24 км, денивелация 350 м - много приятен маршрут, целият е по черен път, който е правен за едни хидросъоръжения, но много трудно се намира пътеката, която води до самото езеро.

За всички тези маршрути е най-добре да питате хората от курорта, които ще ви упътят. Ако срещнете туристи или берачи на боровинки, те също могат да ви помогнат. Има и още един такъв не много тежък маршрут, но него няма как да ви го опиша, а и опасността да се изгубите е голяма.

Възможни са и няколко по-трудни (физически) маршрута. Два от тях са до курорта Семково и обратно. Аз ги наричам горен и долен. Дължината им е около 30 км, денивелацията 700-800 м. Горният минава през Сухото езеро и спускането към Семково е много технично. Във всички случаи трябва да сте доста добре с ориентацията. По долния маршрут има маркировка, но не е най-добрата, която съм виждал. Има и други възможности да се стигне до Семково (те отчасти се покриват с долния маршрут), но още не съм карал по тези маршрути и не мога да гарантирам в какво състояние са.

Голям е и маршрутът от Трещеник през х. Грънчар до х. Заврачица и обратно. Дължината му е 40 км, а денивелацията може би е над 1000 м, но не съм сигурен. По него съм ходил само пеша, защото последната година нещо се развали времето, а и нямаше много мераклии да се морят с мен. Познавам обаче хора, които са карали по него и са много доволни. Гледките са направо смайващи, пътеката (Кайзеровия път) на места е по-трудна за колоездене, но като цяло си е хубава. Тук няма начин да объркате пътя, има и много туристи.

Има и няколко големи маршрута, за които обаче ще ви е необходим човек с кола, който да ви чака в Якоруда и да ви качи до курорта. Или пък много здрави крака, за да се изкачите сами и то в края на карането! Например има няколко варианта за дълги и предимно нанадолни карания през Семково към Белица. Друг вариант е едно епическо каране от Трещеник до яз. Белмекен, оттам до с. Черна места и оттам до Якоруда. Това каране е описано в една от статиите на сайта (вж. тук). От този маршрут са възможни много отклонения надолу, от които могат да се получат по-кратки и предимно нанадолни карания.

Както виждате, освен за крос-кънтри, има и условия за предимно нанадолни карания, стига да има кола, която да ви върне от Якоруда в Трещеник. От самия Трещеник до Якоруда има черни пътища и пътеки, но не съм ги пробвал, защото нямаше кой да ме върне обратно. Има и възможности за спускане, но без лифт. Ние с брат ми си измислихме "трасе за спускане", което се състои от няколко пътечки и един черен път. По него практикуваме "спускане по английски". Сигурно се питате що за чудо е това. Чисто и просто, това е спускане, при което после не се качвате с лифт нагоре, ами трябва да си избутате колелото (а и себе си) до старта. Бутането не е най-приятното нещо, но любовта към спорта изисква жертви. Нарича се "по английски", защото горките британци имат само няколко лифта в Шотландия и на спускачите им често се налага да бутат байковете си по склоновете.

А "трасето за спускане" си е лудница! Като цяло е много бързо, особено в рамките на самия курорт, където се кара по един чудесен черен път между бунгалата. В този участък кротките курортисти обикновено ни гледат с искрено учудване, но след второто спускане свикват и бягат надалече. В горната част на "трасето" има и малко по-технични участъци, които обаче не мога да нарека трудни в никой случай. Трасето си има дори един скок. Е, не е много голям, но пък усещането определено е "летящо". В района има и други скокчета за любителите на въздушните пространства. Последната година си измислихме още едно "трасе", половината от което минава по едни полянки без помен от път или пътека.

Един от по-техничните участъци от "трасето за спускане".

Ако от описанието на района и местата за каране ви се е приискало да посетите това приказно място, ето и малко информация за условията за спане. Най-луксозният от хотелите се държи от известен софийски гражданин (като идете там, ще разберете кой точно) и този хотел в началото бе нещо като негов частен клуб, където можете да влезете само с покана, но сега вече си е нормален хотел. Бунгалата са ведомствени и едва ли ще ви свършат работа. Остават две хижи и някои ведомствени станции, които работят и на хотелски начала. Най-добре е да потърсите информация чрез интернет, защото нещата се менят постоянно. Така например най-голямата хижа в курорта за известно време беше хотел, но сега отново е хижа.

В заключение ще си призная чистосърдечно, че аз съм пристрастен към това хубаво кътче от Рила. Възнамерявам и през 2002г. да отида за пети пореден път и да разходя байка си по баирите наоколо. Сигурен съм, че ако някой от вас има възможност да го посети, ще остане не просто доволен, но ще иска и да се върне отново. Моите приятели в Трещеник са ми разказвали и за други тежки случаи на пристрастяване - един турист бил ходил там на почивка общо 20 пъти в различни години.  

Още много снимки от каранията ни в района на Трещеник можете да видите в галериите на сайта, а тепърва ще качваме и нови. От тях ще можете да добиете още по-точна представа за това по какви терени се кара и през какви красиви местности се минава.

Пожелавам ви приятно изкарване!

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар